Изгубени в сметките

Реформата, в който и да е сектор, е безсмислена без промяна в морала на математиката ни

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

150 млн. лв. повече обещава властта да даде на хората с увреждания догодина. Толкова пари повече накуп точно този сектор не виждаше често допреди година. С тях се очаква да се вдигнат социалните помощи, които получава най-бедната и ощетена част от нацията ни на до 200 лв. месечно, малко по-висок е таванът на социалната пенсия за инвалидност – почти 239 лв. Разбира се това не изчерпва палитрата от финансови средства, които болните хора получават всеки месец и с които живеят. Те разполагат с куп добавки за лекарства, транспорт, интернет от по цели ... 7-8 лева. При толкова щедрост е интересно, че могат да са недоволни и да не се чувстват удовлетворени от реформата, която се очертава да (не) получат. Защото съгласие за псевдо ремонта на правилата, по които функционира системата им засега няма.

Интересно защо се получава така

сложно да се намери диалог, за да се извърши конструктивна реформа на нечовешката система, в която са принудени да живеят. А въпреки категоричното отрицание на рестриктивните промени в сферата на медицинската експертиза, които орязаха драстично правата им, властта не се поколеба да ги приеме. Въпрос на математика ще кажат мнозина, особено икономистите. Защото, за да извадиш от единия джоб, трябва да си вкарал нещо в другия. Или не съвсем.

800 млн. лв. и дори повече се оказа, че могат да влязат в здравната система на година без да има реформи. Толкова са парите, които здравните власти предвиждат да акумулират допълнително в нея, тъй като според повечето лекари тя е недофинансирана, особено болничната й помощ. И сигурно е така.

Около 2.4 млрд. лв. е бюджетът на

социалното министерство и НОИ по всички видове програми и помощи за хората с увреждания. С 1.7 млрд. лв. от тези средства се плащат пенсиите всеки месец на над 500 хиляди болни българи. Останалите 700 млн. лв. социалното министерство дава още повече хора. В същото време около 360 са болниците в страната, които седят и чакат всяка година да получат „издръжка" от нас – пациентите. Никой не знае точно колко пари влизат в тях ежегодно – 1.8 млрд. лв. е бюджетът на касата за тях тази година, отделно здравното министерство и общините дава още няколко стотин милиона – поне 200 млн. Оттам на ход е пациентът – през неговия джоб в кабинетите на докторите, сестрите, санитарите в държавните болници и касите за дарения или такси за високотехнологични услуги тип от „здравейте" до „довиждане", на частните потъват още поне една трета от всички разходи или около 600 млн. лв. Отделно са парите за медицинските изделия, които касата не покрива, а такива са повечето. Така излиза, че 3-4 млрд. лв. потъват в болниците, но пак не стигат.

Защото държавата и общините не

искат да затворят своите структури, които дори не отговарят на медицинските стандарти, а частните инвеститори да спрат с откриването на нови, които да точат нашите средства в касата. И в двата случая мотиваторът на действия е един – нарича се алчност. И в двата случая зад тези структури седят на хранилка хората, които години наред (не) реформират здравната система. Изключение от принципа на лакомията не прави и психологията на не малка част от лекарите. И до ден днешен гилдията им няма отговор на въпроса колко точно е достатъчно. Едва ли някога ще го даде, защото ножицата от 20 лв. до 700 лв. за преглед е меко казано разкрачена. Прилича на тази между 1.7 млрд. за 500 000 инвалиди и 1.8 млрд. за 360 болници. Или 150 млн. лв. за 700 000 срещу 800 млн. за 360 болници.

Докато това е така, математиката няма как да излезе. Защото явно моралът в нея не е точна наука. Не е ли крайно време да го променим!