Това е първата смислена реформа от 20 години

Задължително е обаче да има таван на цените за медицинските дейности, здравеопазването не е чист пазар, казва Иван Колев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Колев, двата варианта за реформа вече са сложени на масата, смятате ли, че те са удачни?

- Основната цел на реформата е системата да бъде изчистена изцяло и да стане прозрачна. Тоест, да се сложат правила във финансирането й, както и да се спазват. В момента има няколко основни изкривявания, които трябва да се преодолеят. Първото е митът, че здравеопазването е безплатно. Сега обаче има изключително много нерегламентирани плащания под масата – сиви, черни, както искате ги наречете. Те са основно в държавните болници, защото тези лечебни заведения не могат да си позволят да поискат доплащане по регламентираните начини, затова пациентите там плащат на санитарката, за лекарства, което е недопустимо. С тази реформа проблемите ще се изчистят.

- Пълната демонополизация или поетапната с въвеждане на задължителното допълнително застраховане намирате за по-удачен?

- Извършването на директна демонополизация ще бъде по-трудния вариант и няма как да успеем. Затова смятам, че по-удачният е поетапната. Но демонополизацията като краен резултат е основното нещо, което трябва да се случи. Сегашният модел вече показа, че не може да функционира достатъчно добре.

- Защо считате, че поетапното преминаване към демонополизация би подобрило здравната система, по какъв начин ще стане това?

- То няма автоматично да подобри системата, но ще даде основата да се случи това, защото ще изчисти правилата за финансиране на системата. Тогава всички нерегламентирани плащания ще излязат наяве. Това ще стане чрез въвличането във финансиране на частните застрахователни компании и изборът на хората. Това ще предразположи застрахователите да защитават правата им пред некоректните болници.

- Не се ли притеснявате, че с делегирането на скъпото лечение на застрахователите, здравната каса абдикира от финансирането му и може да се стигне до фалити?

- Здравната каса и в момента е абдикирала. Този основен пакет в болничната помощ, за който говорим съществува под формата на клинични пътеки и лимити. Това е възможността на обществената сфера и това ще се запази и занапред. Реформата няма да доведе до даването на повече пари от страна на пациента, тя просто ще осветли плащанията, които той прави и в момента.

- Как според вас ще се случи това, след като в предвиждания модел се запазва възможността всяко лечебно заведение да формира каквито си иска цени над тези, които ще се договорят на национално ниво?

- Това не трябва да се допуска, точно тази идея ще бъде променена, убеден съм в това. Лечебните заведения не трябва да имат такава свобода. Сегашните предложения на здравно министерство ще претърпят промени в хода на обсъждането. Убеден съм, че точно това е един от въпросите, който ще бъде променен и регламентиран.

- Тоест, вие смятате, че договорените национални цени между каса, застрахователи и лечебни заведения трябва да бъдат тавана, по който да работят, така ли?

- Със сигурност трябва да има някакъв таван. Той ще бъде регламентиран или естествено – чрез избора на пациентите и застрахователите, или изкуствено – с нормативна уредба. Няма как застрахователите да са задължени да плащат безкрайно и безгранично.

- А пациентите? Ако няма ограничения и за тях, не се ли обезсмисля твърдението, че така ще се намали доплащането – вратата отново ще остане широко отворена?

- Категорично не смятам, че вратата трябва да остане широко отворена. Напротив, трябва да има някакъв регламент, който да слага доплащането в ясни рамки. Здравеопазването не е 100% пазарен отрасъл, така че регламентация ще има. Не може там да съществуват цени до безкрайност за каквото и да е. Крайната цена трябва да има таван.

- С 12-те лв. премия на месец се генерират около 800 млн. лв. на година, а сега говорим за 4 млрд., които се дават от пациента. Излиза ли сметката, какво се случва с разликата?

- Част от тези 4 млрд. лв. са в сферата на регламентираните доплащания и в момента. Най-вече те са за медикаменти. Така че няма да има проблем.

- Как обаче с въвеждането на тези 12 лв. на месец ще се извадят точно черните плащания в държавните болници, където нищо не се осчетоводява?

- Там пациентът трябва да си потърси правото и да поиска това да не се случва. В нерегламентираните плащания участват две страни – този, който взема и този, който дава. Ако и двете страни са съгласни, те ще съществуват. Ако едната страна не е съгласна, може да поиска те да спрат.

- Много често един лекар работи едновременно в държавна или частна болница и в частен кабинет, това дава ли възможност тези плащания да продължат?

- Това не може да бъде избегнато по никакъв начин. Пак казвам – това е разговор между двама човека. Единственият вариант е пациентът сам да си търси правата, то не може да променено с никакъв норматив.

- Когато казвате, че здравеопазването не е пазар като всеки друг, докъде според вас трябва да е регулацията на държавата?

- Няма как да отговоря на този въпрос, докато нямаме остойностяване, за което се говори от години. Ние сега нямаме финансов модел на здравеопазването ни, не знаем кое, колко струва. Когато се създаде макромодел и се направят сметките, може да се отговори на този въпрос.

- Преминаването към промени в осигурителния модел не трябва ли да се предхожда точно от това остойностяване?

- По принцип да, но в случая не мисля, че е нужно, защото всяко остойностяване ще покаже, че парите, които се залагат сега, са по-малко от нужните. Това би довело до проблеми, защото ще се види, че тези 12 лв. са по-малко от необходимите и трябва да са 24 лв., но сумата зависи от благосъстоянието на хората.

- С промените се предвижда болниците да са изцяло равнопоставени и частните да правят търгове, съгласен ли сте?

- Държавните болници са задължени да преминават по закона за обществените поръчки, защото управляващият не е собственик. Целта е да се запази интереса на самото здравно заведение. При частните болници интересът се пази от самите собственици. Това предложение е неправилно и безсмислено.

- Готови ли са частните болници да започнат да приемат спешни пациенти?

- В момента държавата не плаща на частните за прием на спешни пациенти и затова такъв няма. Изключвам тези частни болници, които умишлено не приемат спешни пациенти.

- Въпросът е, че държавата плаща много малко за тези спешни пациенти, ще ви стигне ли?

- Държавата трябва да си влезе във функциите и да започне да финансира спешната помощ, както е нужно. Това е едната задължителна промяна, а другата е да започне да заплаща пълната вноска и за осигуряваните от нея лица. Защото, ако тя ги осигуряваше на пълния размер, нямаше да има нужда от промени в модела. Но това е политическото решение.

- Преди да се премине към промяна на осигурителния модел, не трябваше ли да се направи реформа на самата здравна инфраструктура – най-вече болничната?

- Това е основата, върху която ще дойдат новите средства и тогава вече може да се правят реформи. Иначе откъде да вземем средства – с някаква дотация ли!

- Може би икономиите от намаляването на тези 360 болници на 200, биха били достатъчни?

- Броят на болниците не е проблем. Той дава възможност на пациента да прави своя избор. Проблемът е, че в момента контролната функция на държавата липсва. Ако тя изпълнява необходимата си контролна функция, броят на болниците нямаше да има значение.

- Защо не започне реформата оттам - държавата да си влезе във функцията, каква е гаранцията, че след още 800 млн. лв. тя ще увеличи контрола си?

- Няма гаранция. Надеждата в случая е, че частните застрахователни компании ще подобрят дисциплината в системата и ще защитят интереса на пациента.

- Ако се извърши тази реформа, какви са очакванията ви – с какво ще се промени системата за пациента и с какво за лекарите?

- Това е основата, тя няма да има пряко отражение върху дейността, това ще се постигне със следващи реформи, които тогава вече ще могат да се направят. Освен това застрахователните компании ще защитят интереса на пациентите.

- А те дали са готови за това?

- Би трябвало, това е дейността им.

- Ако и този път не се премине към реформи, какъв е рискът?

- Рискът е да продължим да тъпчем по същия начин. Като това ще доведе и до влошаване на нещата, защото материалната база на държавните болници се амортизира, те са построени отдавна. Според мен за последните 20 години това е първата смислена реформа, защото финансовата основа, която се поставя, ще доведе до възможност и за други промени.

- Кои са подводните камъни, които могат да препънат управляващите?

- В момента няма такива, защото промените са изключително консервативни, защитават изцяло бюджета на НЗОК и на държавата, а рискът се прехвърля на застрахователите. Тук обаче ще има промяна, няма как това да мине. Вероятно трябва да има по-голямо съучастие от страна на касата при финансирането на медицинските дейности.

- Имате ли положително очакване, че реформата ще се случи с оглед на политическата конюнктура – говори се за предстоящи избори догодина?

- Ако политиците имат желание да подобрим системата и да излезем от съветския модел, да бъдат така добри да я подкрепят. Разбира се, като извършат нужните корекции. Това е правилният път.