51% от българите са склонни на нов модел

Изследването е проведено през периода 23-ти юли – август 2018 г. 51% е кредитът на доверие, който българите дават за въвеждането на нов здравноосигуретелен модел. Само 6% от запитаните са съгласни да внасят повече средства към настоящата си здравна осигуровка. Българите поставят акцент и върху прекия достъп до здравеопазване. Искат интензивен, иновативен, високоспециализиран подход в системата. Хората не искат да имат просто болници, а специализирано лечение, модерна апаратура и лекарства.

 

Едва 30% от хората с по-ниски доходи

са били на профилактичен преглед през последната година. При българите с по-високо доходи-над 1000 лв., този дял е по-висок-79%.

По отношение на болниците и лекарствата акцентът е върху специализираност, ефективност, възможно най-доброто качество. Обърнатата пирамида трябва да бъде в доболничната помощ и обхващането на хората с профилактични прегледи. България е с един от най-високите дялове на пряко допллащане – 48%, докато в ЕС средното ниво  е 15%. С около 2 млрд. лв. годишно българите дофинансират здравната система. Плащанията от бюджета са 4 млрд. лв. Огромни преки плащания и в същото време едва 30% знаят на каква сума се осигуряват. 

Съществува слаба заинтересованост

по отношение на информираността какви са здравните вноски.
Само 7% твърдят, че са проверили здравното си досие. Липсва икономическа заинтересованост у хората да контролират плащанията, които правят. Изследването констатира, че няма нагласа за нова здравна застраховка, ако не се премахне доплащането.Според данните едва между 11% и 21 % от анкетираните са дали позитивни мнения за сега действащия здравноосигурителен модел. Най-много критики има във връзка с качеството, достъпа и контрола на средствата. Изследването констатира скъсана връзка между качество на здравеопазването и икономически стимули, а това от своя страна може да постави под риск солидарният характер на модела. От характеристиките на сега съществуващия модел, които се констатират и от изследване на ЕК, се вижда, че България има най-висок процент на хоспитализации на 1000 души население. Този дял е значително над средния за страните от ЕС. Освен това има и високи нива на сърдечно-съдовите заболявания – 60% при мъжете. Очакваната средна продължителност на живота макар и да се повишава на 74,7 години, е втората най-ниска в ЕС при средно 80,6 години.

Желаният здравен модел, който българите виждат,

се базира на качество, достъпност, контрол върху това, което внасят. Важен акцент – обвързване на личните вноски с обема здравни услуги, които хората ползват. Преходът към нов здравен модел трябва да е плавен, трябва да обвърже в едно трите най-важни елемента качество, достъп, личен контрол и ефективност.