Крайно време е да се промени договарянето на МРЗ

Предложената формула от бизнеса няма да доведе до значителни различия в доходите в първите няколко години, казва Явор Алексиев

След дълъг период на почти нулева прозрачност, работодатели, синдикати и правителство най-накрая повдигнаха завесата на преговорите за механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ).

Това стана на кръгла маса, организирана от АИКБ, на която беше представен обширен анализ на проблемите за пазара на труда, произтичащи от текущия модел на определяне на МРЗ, съпътстван от предложения за неговата промяна. Сред предложенията намираме:

Намаляване на ролята на държавата в определянето на нивото на МРЗ и преминаване към модел на двустранно договаряне на нивото ѝ по икономически дейности;Премахване на системата на минималните осигурителни доходи и замяната ѝ с договорените МРЗ по икономически дейности;Поставяне на акцент върху „договарянето на производителността на труда" (известно като productivity bargaining) на ниво предприятие, бранш, икономическа дейност, което да позволи целенасочено преструктуриране на дейността им в преследване на по-висока конкурентоспособност и съответно – повишаване на потенциала за по-високо заплащане;Включването на преговорите за МРЗ и прехвърлянето на допълнителните възнаграждения за прослужено време и професионален опит в рамките на колективното трудово договаряне, където има такова.

Предложената методика за определяне на размера

на брутната МРЗ фиксира горна и долна граница на размера ѝ, които са съответно: официалната линия на бедност умножена по 1.2 и 45% от прогнозираната брутна СРЗ за страната, изчислена на база предварителните данни на НСИ. В изчисленията на очакваното ниво на средната заплата за следваща година ще се включи и прогнозната стойност на нарастването на компенсацията на един нает от последната актуална средносрочна бюджетна прогноза на правителството.

Идеята е средносрочната бюджетна прогноза най-накрая да спре да пречи на преговорния процес по отношение на МРЗ. В момента тя на практика предопределя нивото на МРЗ в тригодишен период (в размер, определен от правителството), което до голяма степен обезсмисля последващи преговори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), заобикаляйки изискванията на Кодекса на труда за диалог със социалните партньори.

Процесът през последните няколко години протича по следния начин:

Правителството залага увеличение с 50 лв. - синдикатите използват това увеличение като изходна точка и искат още по-високо увеличение - работодателите саботират консултациите - Министерски съвет увеличава нивото на МРЗ - работодателите атакуват постановлението на МС в съда - Върховният административен съд отменя решението за покачване на МРЗ - от всичко това не следва абсолютно нищо.

Вместо този ежегоден цирк, средносрочната прогноза

ще отразява достигнатото споразумение между синдикати и работодатели, по този начин осмисляйки консултациите в рамките на НСТС.

Самата формула залага сравнително широки граници, в рамките на които работодатели и синдикати могат да достигнат до решение за ниво на МРЗ в отделните икономически дейности, което да отразява по-добре случващото се в тях. Към този момент таванът от 45% от средната заплата изглежда необосновано висок предвид регионалните различия в страната. Препоръките на ОИСР, Световната банка и МОТ са за съотношение между МРЗ и средната заплата в диапазона между 30 и 40%. Това показва, че таванът за механизма е определен не на база някакви сериозни емпирични или теоретични анализи, а по-скоро отчита вече натрупаните дисбаланси в съотношението у нас.

Показателно е, че синдикатите взимат участие в този процес, въпреки че средносрочната бюджетна прогноза предвижда увеличение на МРЗ до 560 лв. от 1 януари 2019 г., 610 лв. от 1 януари 2020 г. и 650 лв. от 1 януари 2021 г. Малко вероятно е да станем свидетели на подобни увеличения при наличието на какъвто и да е адекватен механизъм за определяне на нивото на МРЗ чрез оценка на производителността на труда – поне не във всички сектори на икономиката. Надеждите в момента са, че записаното в средносрочната прогноза няма да бъде препотвърдено при приемането на следващата такава. При предложената конструкция на механизма е малко вероятно да станем свидетели на значителни различия в заплащането по сектори в първите няколко години от въвеждането му. Тъй като автоматизмът в него отстъпва на преговорното начало, е малко вероятно да се стигне до дълготрайно замразяване (или намаление) на МРЗ, независимо от тежкото състояние на някои сектори. В дългосрочен план, ако механизмът сработи добре, обвързването на производителността с минималното ниво на заплащане ще помогне за стабилността на трудовия пазар, особено в периоди на криза.

Едно от най-големите достойнства на предложението

е възможността да бъде премахнато едно от най-големите безумия в съвременното българско законодателство – минималните осигурителни доходи (МОД). Всъщност, за да не стане кашата пълна, отпадането на МОД-овете си е направо задължително за доброто функциониране на преговорния процес по определяне на МРЗ по сектори. Ако те останат, възможността на правителството да ги разпростира ще даде възможност за значителна намеса в уж двустранните преговори чрез оказването на влияние върху крайната цена на труда. Общата нагласа за отпадане на МОД-овете е нещо, от което нито работодателите, нито синдикатите могат да отстъпят, ако действително искат да се движат към развити индустриални отношения и ефективен двустранен диалог.

Малко далновидност обаче няма да е излишна на нито една от страните в тристранното сътрудничество. Започналото забавяне на европейската икономика идва да напомни, че икономиката няма вечно да расте с 3-4% годишно, както и че рано или късно нова криза в икономиката и съответно на пазара на труда ще се случи. Работещите на МРЗ са сред най-уязвимите, когато дойде такъв момент, поради което едно изкуствено завишаване на цената на труда им в периода до 2021 г. (понеже някой през 2018 г. така си е решил) може да излезе сметка без кръчмар. С това предвид, заложените в средносрочната бюджетна прогноза нива за следващите години не може да са част от дебата, ако искаме този механизъм „да тръгне" гладко.

Пътят пред социалния диалог няма да бъде лесен и е почти сигурно, че ще бъде съпътстван от кризи в преговорите и от липса на консенсус по нивото на МРЗ дори при вече въведен и работещ механизъм. Всичко това ще бъди следствие от недостатъчния автоматизъм в предложения модел. Има и друг момент – позоваването на автоматизиран механизъм за изчисление на МРЗ изисква някаква следваща степен на взаимно доверие между работодатели и работещи. Към този момент изваждането на правителството от процеса на определяне на МРЗ изглежда като необходима първа стъпка в тази посока.