Teжестта на медала

Морална награда за отдадеността към професията и хората. Това означава за проф. Чавдар Славов най-високото държавно отличие орден „Стара планина", с което бе удостоен. Цената на пътя до „медала" не е малка, но той я оправда с думите на поета "Ако си дал ...". Лекарят не спестява да отбележи също, че заслуга за отличието му имат и колегите, с които е работил в различни болници.

Професионалния си път проф. Чавдар Славов „минава" през няколко града в страната. Той е тръгнал от Хирургията в Кюстендил, работил е в Университетската болница „Дева Мария" в Бургас, както и в областното лечебно заведение в морския град. Проф. Чавдар Славов е бил и част от екипа на Първа градска болница, работил е още в Медицинския факултет към Александровска, а в момента е началник на Клиниката по урология в ИСУЛ, която беше възстановена след закриването.

 

 

Още от дете проф. Славов усеща влечението

 

си към лекарската професия. Интересът му към животните издава бъдещите му начинания. „Като дете тичах и дисектирах разни дребни животинки, за да им гледам вътрешните органи", спомня си проф. Славов. С годините интересът му расте и като ученик вече дори има операционна. Заедно със своя съученичка, която била в ролята на анестезиолог оперират успешно котка. „Държа да кажа, че тя оживя", добавя докторът. Всъщност той никога не си е представял, че може да работи друго освен лекар. „Ако се върна назад, изборът ми ще бъде същият. Не знам защо избрах урологията, може би защото оперирах бъбрека на котката", казва той през усмивка.

За отдадеността си към лекарската професия, обаче той плаща немалка цена. Безсънни нощи, липса на време. „Болежките в кръста, проблемите в рамената и ставите, които имам са професионални заболявания", споделя той. Проф. Славов си спомня и моментите, когато е правил трансплантации и за 72 часа са му се събирали само 2-3 часа сън и то на стол.

 

Той е участвал активно в екипа

 

по бъбречна трансплантация и именно в тази област е и медицинското му достижение, което той определя с най-голяма висота. „ Въвел съм много оперативни техники по отношение може би най-голямата ми гордост е, че бяхме едни от първите държави в света, които въведоха реконструктивната хирургия на мъжката уретра с лигавица от устна кухина и с това класирахме България в първата десетка. Развихме този метод и имаме последователи", разказа той. Откритието ми се увенчава със световно признание и до днешен се счита като уникален подход. „ Това е една много сложна хирургия. И не всеки се захваща с нея", добави той. В биографията на проф. Чавдар Славов не липсват успехи и в полето на науката. Заедно с чуждестранни колеги, откриват 50% от причината за рака на простатната жлеза.

 

„Намерихме над 63 локуса в генома на карцинома

 

на простатата, което пък ни прави изявени и цитирани по световните и водещи научни списания", разказа още началникът на Клиниката по урология в ИСУЛ.

Той няма да забрави и случай със свой пациент от 1991 г. Тогава проф. Славов прави първата операция в България за заместване на пикочен мехур с част от тънко черво. Пациентът, обаче започнал да кърви следоперативно и се наложило кръвопреливане, като в кръводаряването участвал самия проф. Славов. Пациентът е жив и до ден днешен. „Когато го интервюираха, той поиска моя снимка от журналистката, за да си я сложи до иконата", каза той.

Дилемата у нас или в чужбина, пред която масово стои българският лекар не е съществувала за проф. Славов.

 

Воден от максимата, че камъкът си тежи на мястото,

 

той остава в родината си, където обаче получава признание и от света. Лекарят сякаш предава любовта си към медицината и на децата си, които също носят бялата престилка. Както синът му, така и дъщеря му са останали на работят в България. Макар пред синът му, който е акушер-гинеколог, да е имало отворена врата към Будапеща, където американски университети създали център, той остава у нас. „Той отказа категорично. Явно крушата не пада по-далеч от дървото", каза още проф. Славов.

Освен с интереса си към медицината, проф. Славов е закърмен и с любовта към картините.

 

Още в детската градина той започва да рисува

 

редом с известния български художник Свилен Блажев. „Видях, че той е много по-добър от мен и си намерих своето поприще", разказа професорът. Затова пък става ценител на изобразителното изкуство и остава такъв и до днес. Той събира графики, като повечето са му подарък от художници и разбира се от пациенти. „Правя изложби, създадох каталог с изкуството на графиката, който разнасям по света, когато ходя по конгреси, за да популяризирам българското", сподели още лекарят. Освен към науката и изкуството, проф. Славов има интерес и към духовното. Макар да е доказал се професионалист, той не разчита единствено и само на себе си. „Вярващ човек съм. Вярвам, че Господ стои над нас и насочва ръката ми", каза още той.

 

Въпреки че страстта му е медицината, 

или точно заради това проф. Славов не задгърбва и другата страна - начинът, по който работи здравната система. Преди няколко години дори се нагърби с нелеката задача да отиде в "Неделя" 5, като зам. здравен министър в екипа на д-р Таня Андреева, който за пореден път се опита да направи реформи в сектора. Темата за здравната реформа продължава да го вълнува и сега. "Екипът на здравно министерство има нагласата за широко обществено обсъждане на реформата, което ми прави добро впечатление. Тя трябва да се договори между политиците, съсловните и неправителствените организации, защото това е национален, надпартиен проблем", категоричен е проф. Славов.

Той подкрепя повече допълващия модел,

при който има задължително здравно застраховане, защото така ще има средства за осъвременяване на апаратурата и за иновации в здравеопазването. „Едни над 350 млн. лв., което импонира на нас като учени, като лекари, занимаващи се с медицинска наука и практика. С тези 12 лв., които ще надграждат 8% за НЗОК, ще има конкуренция и един вид демонополизация на касата. А това е необходимо. Оказва се, че по този модел НЗОК може да заплати до 700 лв. за лечение , а останалата част ще е от застрахователите. И това е вид демонополизация", коментира той.

Според него 15% които трябва да заплати пациентът не е чак толкова много, имайки предвид, за какво хората харчат пари. „Малко се спекулира, че има много бедни, аз не съм съвсем съгласен. След като има хора, които могат да си позволят да дадат повече пари за кучето или колата, защо да не ги дадат за здравето си. Нещо повече този модел залага и профилактиката, което е много важно", допълни той.

Според него фокусът трябва да е качеството на услугата,

която ще получи болния. Тази реформа е насочена към пациента. „С по-добро финансиране и контрол качеството на здравеопазване ще се подобри. Надявам се това да доведе и до по-добро заплащане за лекари и медицински сестри", каза още проф. Славов.

Според него здравната реформа не се е случила досега, заради липса на политическа воля. „В гилдията винаги е имало воля, макар да е имало и разногласия. Но добрите идеи се раждат и в такава среда на дискусии, на дебати, дори и на спорове. Затова трябва на масата да седнат всички политически сили, съсловни организации и НОП-та. И да се знае какво ще се прави след 10 години. Аз съм човек с леви убеждения, но за да се направи реформата реално трябва да се правят десни политики и това хората трябва да го разберат. Затова трябва да намерим начин бремето на реформата да се носи от тези, които имат повече възможности", заключи той.