коментар

Не може да има една минимална заплата

25-09-2018 09:27
През 2020 г. искаме тя да се определя по икономически дейности, казва Васил Велев Не може да има една минимална заплата
Десислава
Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com
С наближаването на края на годината преговорите за размера на доходите през следващата е във фокуса на работодатели, синдикати и власт. Трябва ли да се определя минимална заплата, защо години наред няма преговори за минимални осигурителни прагове, удачно ли е вдигането на заплатите на чиновниците с 10%, попитахме Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

Последните три години ние не договоряме минимални осигурителни доходи. От няколко години твърдим, че ползата от тези прагове са съмнителни, има очевидни вреди и те са изживяли времето си. Няма такава практика в нито една европейска държава и няма корелация между ръста на минималните осигурителни доходи и ръста на събраните осигуровки. Особено след кризата след 2009-та година. Последните две години нямаше преговори. Ние отказахме да участваме. Нямаше нито едно споразумение и съответно праговете не се повишиха административно. С решение на министъра на труда преди две години административно увеличение нямаше.

Независимо от това събраните осигуровки нараснаха с 14%
.

Миналата година, ние отново не договаряхме прагове, но тогава министърът на труда реши да предложи административно увеличение на праговете. Праговете се увеличиха административно и събраните осигуровки пак нараснаха със същите 14%. Тоест независимо от това дали има или няма увеличение ръстът на осигуровките беше един и същ. Тоест тези прагове не влияят на събираемостта от осигуровки. Ние имаме и криминализиране на осигурителните измами и на укриването на осигуровки. Държавата има инструмент, с който да ограничава тези сиви практики. Той е много мощен. Не са нужни такива прагове. Нещо повече тези прагове служат за индулгенция – некоректни работодатели осигуряват на този праг и казват – аз съм спазил изискванията и разликата се доплаща в пликче. Върху тази разлика няма данъци и осигуровки, с което нелоялно се конкурират изрядните данъкоплатци.

Има и други вреди от праговете.

Пример са общинските болници. Като публични институции те не могат да си позволят да прилагат сиви практики и да поемат такива рискове, няма и откъде да намерят и кеш. Те спазват тези норми, увеличават съответно осигурителния доход на нивото на прага, но нямат бюджет, за да платят по-висока заплата. Става така, че с това натоварват работника като отнемат от разполагаемия му доход. Защото част от осигуровките са за сметка на работника – 40%, други 60% са за работодателя. Тази година най-накрая стана ясно, че няма нужда да се организират такива преговори, на които работодателите не се явяват. Затова и изобщо не бяха и организирани. Няма споразумение за увеличаване на праговете, ние очакваме тяхното окончателно отпадане. Това, което сме предложили е да се заменят с минимални работни заплати по икономически дейности. 

За различните икономически дейности да има различни минимални работни заплати
,

които да се договарят по същия механизъм, по който се договоряха в недалечното минало праговете с преговори между браншовите организации на работодателите и синдикатите. Предложението, което обсъждаме е да не са 88 икономическите дейности, а да се групират до по-малък брой. Даваме си сметка, че в някои икономически дейности не може да се стигне до това споразумение. Тогава за тези дейности ще важи определената от правителството минимална работна заплата. Предстоят разговори и за усъвършенстване на механизма за определяне на минималната работна заплата. Отчитаме, че има напредък. Надяваме се да стигнем до съгласие и да подпишем това споразумение на национално равнище между работодатели, синдикати и правителство. Минималната работна заплата се предвижда да се договаря, като се вземе предвид набор от икономически показатели и тяхната динамика.

Следва тя да бъде в определен диапазон

като долната граница е функция на линията на бедност, а горната граница е функция на средната работна заплата за страната. Очаква се от догодина тя да е в размер на 560 лв. и в редица икономически дейности това ще се отрази крайно неблагоприятно. Ще се увеличи сивият сектор, а в някои случаи и до затваряне на предприятия. Затова ние настояваме минималната работна заплата да бъде различна за различните икономически дейности. За следващата година очевидно това няма да успеем да го постигнем. Стремежът е за 2020 г. да процедираме точно така. Със законова промяна да бъдат отменени минималните осигурителни доходи и да бъде въведен този механизъм на договаряне на минимални работни заплати по иконимически дейности, а защо не и по групи специалности, ако за това се договорят в колективния трудов договор браншовите организации на работодатели и синдикати. Асоциацията на индустриалния капитал ще отправи на свое национално заседание препоръките си към бюджета.

Анонсираното вече 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор,

въпреки че няма да е на калпак, не визира административна реформа. Според нас публичната администрация и на държавно и на общинско равнище е прекалено натежала и раздута. Такова увеличение на възнагражденията може да се постигне, без да се увеличават бюджетните разходи чрез редуциране на числеността на персонала. Има много сфери, където администрацията е непропорционално голяма. Например в сектора на сигурността. Там по брой служители на глава от населението, България е на първо място в ЕС. На първо място сме и по разходи като процент от БВП за сигурност. Очевидно там имаме преразход. Несъразмерно голям дял от публичните разходи отиват за възнаграждения на раздутия щатен състав. Същевременно не остават пари за техника. Това е една сфера, в която реформите са необходими, но те постоянно се отлагат под натиска на протести.

Вместо да се правят реформи се додават пари, които се наливат като вода в пясък.

Много са и недееспособни общини, които също са с раздута администрация. На места те се явяват най-големият работодател. Няма хора, няма бизнес, но има огромна общинска администрация. Необходимо е окрупняване на общините, децентрализация и админстративна реформа. За сега, обаче няма такива заявки това да се случи.


КНСБ с юбилейна конференция за 35-та годишнина

КНСБ с юбилейна конференция за 35-та годишнина

Изкуственият интелект, колективното трудово договаряне, правата и социалната защита са сред темите, съобщиха от синдиката
Подкрепа на европейците за ИИ на работното място

Подкрепа на европейците за ИИ на работното място

74% смятат, че е нужен регламент, забраняващ на автоматизираните процеси да взимат решеня, сочи анкета на ЕС
Здравеопазването с най-голям ръст на наети

Здравеопазването с най-голям ръст на наети

Те са се увеличили с 12.7 хил. в края на 2024 г., спрямо същия период на 2023 г., показват данните на НСИ
3.7% е годишната инфлация за януари

3.7% е годишната инфлация за януари

Месечната е 2%, на същата база цените в здравеопазване са се увеличили с 1.3%, показват данните на НСИ
13.3% ръст на разходите за пенсии

13.3% ръст на разходите за пенсии

Към края на 2024 г. те са 21.6 млрд. лв. и са с 2.545 млрд. лв. повече, спрямо декември 2023 г., показват данните на НОИ
94 % са недоволни от заплатите си

94 % са недоволни от заплатите си

24 на сто е делът на работещите бедни с доходи под 1100 лв. при жизнен минимум от 1500 лева, показва анкета на КТ „Подкрепа"
До 100 хил. лв. за по-добра работна среда

До 100 хил. лв. за по-добра работна среда

Съфинансирането е за проекти за предприятия за подобряване на условията на труд и диагностика на професионални болести, съобщиха от МТСП
Жалби заради проблеми с грижите у дома

Жалби заради проблеми с грижите у дома

Омбудсманът е против орязването на 30 000 души от социалната услуга, заявиха от институцията
КНСБ на протест на работници от Европа

КНСБ на протест на работници от Европа

Той се проведе в Брюксел, а в него се включи вицепрезидентът на кофедерацията Огнян Атанасов, профсъюзите настояват за спешни действия за защита на работните места
Атанас Зафиров поема хората с увреждания

Атанас Зафиров поема хората с увреждания

Нови членове и на Надзора на Националния осигурителен институт одобри Министерският съвет, съобщиха оттам
1 2 3 4 5 ... 115 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм