Не може да има една минимална заплата
.jpg)
Последните три години ние не договоряме минимални осигурителни доходи. От няколко години твърдим, че ползата от тези прагове са съмнителни, има очевидни вреди и те са изживяли времето си. Няма такава практика в нито една европейска държава и няма корелация между ръста на минималните осигурителни доходи и ръста на събраните осигуровки. Особено след кризата след 2009-та година. Последните две години нямаше преговори. Ние отказахме да участваме. Нямаше нито едно споразумение и съответно праговете не се повишиха административно. С решение на министъра на труда преди две години административно увеличение нямаше.
Независимо от това събраните осигуровки нараснаха с 14%.
Миналата година, ние отново не договаряхме прагове, но тогава министърът на труда реши да предложи административно увеличение на праговете. Праговете се увеличиха административно и събраните осигуровки пак нараснаха със същите 14%. Тоест независимо от това дали има или няма увеличение ръстът на осигуровките беше един и същ. Тоест тези прагове не влияят на събираемостта от осигуровки. Ние имаме и криминализиране на осигурителните измами и на укриването на осигуровки. Държавата има инструмент, с който да ограничава тези сиви практики. Той е много мощен. Не са нужни такива прагове. Нещо повече тези прагове служат за индулгенция – некоректни работодатели осигуряват на този праг и казват – аз съм спазил изискванията и разликата се доплаща в пликче. Върху тази разлика няма данъци и осигуровки, с което нелоялно се конкурират изрядните данъкоплатци.
Има и други вреди от праговете.
Пример са общинските болници. Като публични институции те не могат да си позволят да прилагат сиви практики и да поемат такива рискове, няма и откъде да намерят и кеш. Те спазват тези норми, увеличават съответно осигурителния доход на нивото на прага, но нямат бюджет, за да платят по-висока заплата. Става така, че с това натоварват работника като отнемат от разполагаемия му доход. Защото част от осигуровките са за сметка на работника – 40%, други 60% са за работодателя. Тази година най-накрая стана ясно, че няма нужда да се организират такива преговори, на които работодателите не се явяват. Затова и изобщо не бяха и организирани. Няма споразумение за увеличаване на праговете, ние очакваме тяхното окончателно отпадане. Това, което сме предложили е да се заменят с минимални работни заплати по икономически дейности.
За различните икономически дейности да има различни минимални работни заплати,
които да се договарят по същия механизъм, по който се договоряха в недалечното минало праговете с преговори между браншовите организации на работодателите и синдикатите. Предложението, което обсъждаме е да не са 88 икономическите дейности, а да се групират до по-малък брой. Даваме си сметка, че в някои икономически дейности не може да се стигне до това споразумение. Тогава за тези дейности ще важи определената от правителството минимална работна заплата. Предстоят разговори и за усъвършенстване на механизма за определяне на минималната работна заплата. Отчитаме, че има напредък. Надяваме се да стигнем до съгласие и да подпишем това споразумение на национално равнище между работодатели, синдикати и правителство. Минималната работна заплата се предвижда да се договаря, като се вземе предвид набор от икономически показатели и тяхната динамика.
Следва тя да бъде в определен диапазон
като долната граница е функция на линията на бедност, а горната граница е функция на средната работна заплата за страната. Очаква се от догодина тя да е в размер на 560 лв. и в редица икономически дейности това ще се отрази крайно неблагоприятно. Ще се увеличи сивият сектор, а в някои случаи и до затваряне на предприятия. Затова ние настояваме минималната работна заплата да бъде различна за различните икономически дейности. За следващата година очевидно това няма да успеем да го постигнем. Стремежът е за 2020 г. да процедираме точно така. Със законова промяна да бъдат отменени минималните осигурителни доходи и да бъде въведен този механизъм на договаряне на минимални работни заплати по иконимически дейности, а защо не и по групи специалности, ако за това се договорят в колективния трудов договор браншовите организации на работодатели и синдикати. Асоциацията на индустриалния капитал ще отправи на свое национално заседание препоръките си към бюджета.
Анонсираното вече 10% увеличение на заплатите в бюджетния сектор,
въпреки че няма да е на калпак, не визира административна реформа. Според нас публичната администрация и на държавно и на общинско равнище е прекалено натежала и раздута. Такова увеличение на възнагражденията може да се постигне, без да се увеличават бюджетните разходи чрез редуциране на числеността на персонала. Има много сфери, където администрацията е непропорционално голяма. Например в сектора на сигурността. Там по брой служители на глава от населението, България е на първо място в ЕС. На първо място сме и по разходи като процент от БВП за сигурност. Очевидно там имаме преразход. Несъразмерно голям дял от публичните разходи отиват за възнаграждения на раздутия щатен състав. Същевременно не остават пари за техника. Това е една сфера, в която реформите са необходими, но те постоянно се отлагат под натиска на протести.
Вместо да се правят реформи се додават пари, които се наливат като вода в пясък.
Много са и недееспособни общини, които също са с раздута администрация. На места те се явяват най-големият работодател. Няма хора, няма бизнес, но има огромна общинска администрация. Необходимо е окрупняване на общините, децентрализация и админстративна реформа. За сега, обаче няма такива заявки това да се случи.

КНСБ с юбилейна конференция за 35-та годишнина

Подкрепа на европейците за ИИ на работното място

Здравеопазването с най-голям ръст на наети

3.7% е годишната инфлация за януари

13.3% ръст на разходите за пенсии

94 % са недоволни от заплатите си

До 100 хил. лв. за по-добра работна среда

Жалби заради проблеми с грижите у дома

КНСБ на протест на работници от Европа
