Интервю

Обмисляме дали да се посочва и кой иска да е донор

01-08-2016 09:19
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Обмисляме дали да се посочва и кой иска да е донорОт 30 бази в болниците, работят 10, трябва да тръгнат и останалите, казва д-р Марияна Симеонова
Снимка: в. Класа
Над 1000 души в България чакат за нов орган. През последните 2-3 години броят на трансплантациите се увеличи, но проблемите с донорството остават и страната ни все още е далече от първите в тази област. За проблемите и начините за справяне с тях, разговаряме с директора на Агенцията по трансплантация д-р Марияна Симеонова.
- Д-р Симеонова, очаквате ли Народното събрание да разреши кръстосаното донорство през есенната сесия?

- Надявам се, защото доста дискусии вървяха през изминалите три години и въпросът беше разгледан от различни страни. Мнение изказаха не само анестезиолози, хирурзи, но и юристи, за да не се допусне пропуск. В никакъв случай не е самоцел да се направи нещо, само за да кажем, че е факт. Мисля, че вече всичко е предвидено, даже сега до края на август трябва окончателно да изчистим текста. Работим с юристи, те са на доброволчески начала, но са специалисти в медицинското право. Има разбиране и от Комисията по здравеопазване в парламента. Свикнахме по-бързо да решаваме, защото вече знаем, че всяко нещо може да касае всеки един от нас.

- Какви са плюсовете и минусите на този вид донорство?

- На практика бихме могли да кажем, че има само плюсове, защото засяга хора, на които ще даде възможност да бъдат трансплантирани. Но в никакъв случай няма да реши проблемите на донорството. Защото във всяка държава, в която има развита медицина, живото донорство не се предпочита пред това в мозъчна или сърдечна смърт. Т. е не можем да разчитаме само на живо донорство. Не всички пациенти имат подходящи близки и роднини, които са готови да дрят орган. Понякога няма и съвместимост. При кръстосаното донорство една родствена двойка разменя органи с непозната двойка с аналогичен проблем, когато се установи съвместимост донор-реципиент, което дава още една възможност. Но аз смятам, че на този етап в България е хубаво да е родствено донорството, за да избегнем всякакви други възможности за неща, които са извън закона. Поне на този етап. А иначе мисля, че българското общество доста бързо се развива и може би ще дойде момент и за разширяване на донорството, но много внимателно, за да не се опорочи. Винаги има риск, но тези хора, които примерно биха искали да спасят своето дете, като му дарят бъбрек, или брат, сестра, съпруг, съпруга, ще могат да го направят. Има две положителни неща в този аспект - това ще помогне на тези хора да не пътуват в други страни, където е разрешено това донорство и да губят пари и второ, те ще могат да разчитат на нашите лекари, което също е плюс.

- Смятате ли, че по този начин ще се съкрати чакането за нов орган?

- Не можем да разчитаме на това, но поне за тези роднински двойки, които искат да дарят помежду си, но нямат съвместимост, това ще помогне. Смятам, че дори на две семейства да се даде възможност да се кръстосат, ще бъде добре. Всеки спасен човешки живот е важен. Възможно е, разбира се, да се увеличат желаещите за такова донорство между хора, които искат да дарят, разбрали са, че не са съвместими и не са продължили търсенето. Ще бъде увеличение, но в никакъв случай не решение за всички.

- Предлагате ли други законодателни промени за следващата сесия?

- Доста неща са свършени през годините от колеги, нищо не започва от мен. Сериозни законодателни промени не предлагаме, освен няколко дребни неща, които ще помогнат да се изгладят разминаванията между закони и наредби, но те не са съществени. Има обаче нещо, което трябва да го обсъдим с колегите трансплантолози и реаниматори. Поставен беше въпросът, дали освен системата за изразяване на несъгласие, т. е. ако човек приживе не е заявил нежелание да дари, тогава да е потенциален донор, паралелно да се даде възможност на хора, които биха желали приживе да заявят съгласие, да могат да го направят. Имали сме подобни запитвания. Не са голям брой и хората, които приживе декларират отказ от донорство - нямаме увеличение на регистриралите отказ, което означава, че българинът не е по-различен от хората по света. Правихме едно изследване преди време, което показа, че над 70% от хората искат да знаят повече за донорството и са готови да дарят, но не искат предварително да го записват. Иначе категорично съм убедена, че промяна на закона от съгласие по подразбиране, към информирано съгласие, т. е. всеки да заяви предварително „да", не е по-добър вариант. Показва го и световната практика. Испания и Хърватска, които са водещи в света в трансплантациите, и двете страни имат същия закон като в България – съгласие по подразбиране.

-Но обмисляте да се даде и тази възможност.

-Да. Първите подобни предложения дойдоха от млади хора, като обяснението им беше, че не знаят, ако нещо се случи, как биха реагирали родителите им. След това дойде запитване и от други възрастови групи, включително и от хора в пенсионна възраст. Така че ние бихме могли да дискутираме темата, но отново искам да кажа, че и това не е решаващо. Наистина, само за последната седмица, аз имам три запитвания как може приживе да се заяви готовност за донорство след смъртта. Преди две седмици също трима души попитаха, което показва, че у нас има прекрасни хора. Затова никога няма да се съглася, че българинът не е готов. Просто, българинът наистина не е достатъчно информиран. Направихме програма за информиране на обществото през тези три години, говорихме, обяснявахме. И не бива да се спира, защото поколенията се сменят. Основната идея е, че хората трябва да разберат и с разума, и с душата си, че всеки един от нас може да попадне, не дай Боже, в едната или в другата позиция и че наистина ние зависим един от друг, от някой непознат. Нарича се осигуряване на самодостатъчност на обществото.

- През последните две години има ръст на донорите, но преди това беше регистриран сериозен спад. На какво се дължи неравномерното развитие на процеса?

-Проблемите са много. Ние имаме донорските бази, но колегите от интензивните отделения и реанимациите са малко и трябва да покриват 24-часови дежурства. Сестрите също имат много важна роля, но и те са изключително натоварени. Освен това, когато на болнично ниво е нужно съдействието на директора и администрацията, лекарите не винаги го получават. С една дума – липсват достатъчно кадри като брой, но като качество и като морал те са изключително добри. Под това мога да се подпиша. Трябва обаче да им се създадат условия от институциите. Най-важното е да се сформират добри екипи и да се обучат, като всяко нещо се оттренира предварително. Това, което исках да направя и дано съм успяла поне до някаква степен да променя насоката, е Агенцията да се включи активно в тази дейност, защото не е редно да се оставя всичко на лекарите в болниците. Включваме се в организиране на транспорта, осигуряване на по-специфични изследвания и т. н. Другото, което направихме заедно с колегите трансплантолози, нефролози, кардиолози и реаниматори, е практическото въвеждане на разширените критерии за донорство. Възрастта вече не е ограничаващ фактор, важно е качеството на органите. Имаме 72-годишна жена, която дари бъбреци. От 57-годишен човек имаме трансплантирано сърце. Прави се, защото медицината се развива, има все по-добри начини за диагностика, за имуносупресия след трансплантацията. И колегите са изключително опитни.

- Води ли се статистика каква е преживяемостта, проследяват ли се трансплантираните пациенти?

- Проследяването все още е трудно, по този въпрос също говорим през последните три години. Понякога се губи връзката с пациентите. Но данните, които получаваме показват, че преживяемостта не се различава от тази в Европа и света. За съжаление винаги има, не само в България, а навсякъде хора, които след това почиват, но това обикновено се дължи на изключително тежкото им състояние преди трансплантацията. За радост този процент е все по-малък. Имаме пациенти, на които им се роди второ дете, други се ожениха. Социалният ефект е много голям, защото тези хора се връщат в живота и започват работа.

- Дори печелят медали – доколкото си спомням 14 на брой.

- Невероятни са. Шампионите ни с трансплантирани сърца Огнян Ганчев, Георги Пеев, Евгени Георгиев и Мартин Настев се върнаха от Европейското първенство за трансплантирани във Вантаа, Финландия с 14 отличия. Те са много силни хора и са хора, които помагат. Ние работим много добре с пациентските организации. Някои от тях организират спортни празници, други канят лектори за обучение на хората, които имат нужда от нови органи.

- Около донорството винаги има спекулации и съмнения за корупция. Как се избират реципиентите, когато се появи донор?

 - Всички показатели, които се проверяват, са медицински. Те са записани в наредба. Има общи критерии и отделни за всеки орган. Изследват се кръвната и тъканната съвместимост по генетични показатели. При бъбреците има голямо значение тъканната съвместимост – там софтуер изчислява и прави сравнението на хората в регистъра и донора, когато вече е доказана мозъчна смърт. Няма човешка намеса, машината решава. Гледа се нивото на съвместимост, заболявания, невъзможност за трансплантиране към момента. След това търсим човека дори да е в чужбина. Не позволяваме някой да си пропусне шанса.

- Какви са причините все още да не сме пълноправен член на „Евротрансплант”?

- Там стават равноплавен член само държави, които имат самодостатъчност, т. е. те са на ниво на донорството, което позволява задоволяване на нуждите на хората от страната. И това коопериране, т.е. съвместна работа, означава само шанса, че могат да се разменят органи, ако в даден момент нямат рециприент. Ние все още не сме достигнали това ниво от 10 донора на 1млн. души. Но от 2014 г. като асоцииран член на Евротрансплант и други европейски организации български пациенти, които чакат за трансплантация, която все още не се извършва в България, могат да се включват в листата на чакащите за трансплантация в европейски страни – нещо, което доскоро не се случваше и ни се отказваше. Основното все пак е да се спазват българските закони за такова разрешение, тъй като държавата чрез МЗ заплаща трансплантацията.

- Какво трябва да се направи, за да се подобри донорството у нас?

- Трябва да обучим повече хора сред медицинските среди. Защото теоретично ако всяка болница веднъж годишно подава донор, това ще повиши общия брой на трансплантациите. Но ако оставим лекарите и сестрите необучени, ако не сме изискали от ръководството на болницата да създаде условия на тези лекари и сестри за работа, няма никакъв смисъл. Сега от 30 бази, 10 работят активно. Трябва постепенно да възстановим дейността и на другите. И да продължаваме да говорим, защото всяка година идва ново поколение и ние трябва да информираме, да разказваме, да убеждаваме. Оптимист съм, че с помощта на медиите и много работа ще успеем. Защото имаме прекрасен народ и изключително добри лекари.

 

 

Невероятни са. Шампионите ни с трансплантирани сърца Огнян Ганчев, Георги Пеев, Евгени Георгиев и Мартин Настев се върнаха от Европейското първенство за трансплантирани във Вантаа, Финландия с 14 отличия. Те са много силни хора и са хора, които помагат. Ние работим много добре с пациентските организации. Някои от тях организират спортни празници, други канят лектори за обучение на хората, които имат нужда от нови органи.