Вкарваме рисковите фирми в регистър

Най-много са нарушенията на работното време, а хората често не търсят правата си, казва Мирослава Ангелова

Десислава
Антова
antova.desy@gmail.com

- Г-жо Ангелова, колко са проверените обекти по българското Черноморие тази година?

- В рамките на стартиралата от 1-ви юни инспекционна кампания в морските курортни комплекси до 31-ви август са проверени 1543 предприятия с 37 564 работещи в тях. Извършени са 1615 проверки. Някои от предприятията са инспектирани повече от веднъж поради необходимостта да бъде проверено изпълнението на дадените им предписания в кратки срокове.

- Какви са най-честите нарушения на трудовото законодателство, констатирани от инспекторите на Главна инспекция по труда?

- Традиционно в сезонните обекти най-честите нарушения са свързани с работното време и почивките, както и със заплащането на труда и най-вече на положения извънреден труд и при работа на официални празници, който не се заплаща с увеличение. Благодарение на засиления контрол се наблюдава тенденция към овладяване на проблема, свързан с полагането на труд без трудови договори, но все още сезонните обекти са сред най-рисковите за този вид нарушения.

При проверките, извършени в активния летен сезон от юни до август, са констатирани 6654 броя нарушения, като за 624 от тях са съставени актове за установяване на административни нарушения. Запазва се тенденцията най-голям брой нарушения да са свързани с работното време – 1070, и заплащането на труда - 750. Установени са 164 нарушения за допускане на лица до работа без сключени писмени трудови договори и 45 нарушения, свързани с работа на чужденци без разрешен достъп до пазара на труда. В 25 случая е установено работа на непълнолетни без разрешение от Инспекцията по труда.

- Какви са най-честите нарушения, свързани с осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд?

- По отношение безопасността на труда тенденцията е най-често да се нарушават разпоредбите, регламентиращи задължителните и периодични инструктажи. Нарушенията от този вид са 617 броя. Следват нарушенията, касаещи обезопасеността на електрооборудването – 213 броя. Удар от електрически ток е една от най-честите причини за злополуки с фатален изход, заедно с падането от височина.

Освен от попадане под напрежение, временните ел. инсталации, каквито често се изграждат в обекти със сезонен характер, крият допълнителна опасност и от падане след спъване в кабелите, които не се обезопасяват.

- Колко са наложените глоби?

- Могат да бъдат представени данни за съставените актове за установени нарушения. На базата на тях се издават наказателните постановления, с които се определя размерът на санкциите. Окончателният размер на санкцията се определя едва след влизане в сила на наказателното постановление, но тъй като почти всички се обжалват, това става едва след приключване на съдебния процес. Етапите и сроковете на административнонаказателната дейност са такива, че към настоящия момент много малка част от наказателните постановления за нарушения, установени в рамките на кампанията, са влезли в сила, за да бъдат давани статистики.

- Все пак каква е най-голямата глоба, наложена от инспекторите и за какво е наложена?

- Във всички случаи на работа без трудов договор, санкцията не може да бъде под 1500 лв., тъй като Кодексът на труда е предвидил, че това не може да бъде маловажно нарушение. Санкциите за нарушаване на трудовото законодателство са между 1500 лв. и 15 000 лв. При неоказано съдействие санкцията е 20 000 лв. В рамките на кампанията са издавани актове за такова нарушение. Според Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност санкцията за установен случай на допускане до работа на чужденец от държава, извън ЕС без разрешение за достъп до пазара на труда, е от 2000 лв. до 20 000 лв. При повторно нарушение може да достигне до 40 000 лв.

- Има ли затворени обекти след намесата на трудовите инспектори?

- Ако под затваряне на обекти, имате предвид спиране на дейността на предприятието, тази мярка може да се прилага при нарушения, свързани с осигуряването на безопасност и здраве при работа, които пряко застрашават живота и здравето на работещите. Характерът на дейността на сезонните обекти по Черноморието не предполага толкова тежки нарушения, а установените най-често се отстраняват на момента. По отношение на нарушенията, свързани с трудовите правоотношения, тази мярка може да бъде приложена само когато се установи повторност на работа без сключен договор в писмена форма и начисляване на възнаграждение, по-ниско от реално заплатеното. За да е налице повторност обаче, трябва в рамките на една година от влизане в сила на наказателното постановление работодателят да извърши нарушение от същия вид, което няма как да бъде установено в рамките на летния сезон.

- За какво най-често ви сигнализират хората?

- Когато става въпрос за сезонната заетост трябва да се има предвид, че много хора сами се отказват от правата си с цел да спечелят повече за краткото време, в което работят. Съгласяват се да работят повече часове, с по-малки почивки и когато работодателят коректно изплаща уговореното възнаграждение, не търсят правата си. Когато обаче не им се заплати обещаното, подават сигнали в Инспекцията. Традиционно работещите сигнализират след края на сезона, когато работодателят ги е освободил от работа, като претендират за работа без трудов договор за минал период и съответно неизплатено възнаграждение, което обаче никъде не е договорено. Подават сигнали с искания да им бъде изплатено по-високо от договореното в трудовия договор възнаграждение, с обяснението, че им е обещано устно от работодателя. Други сигнали, които постъпват са за неосигурена задължителна междудневна и седмична почивка. Инспекцията по труда може да издаде постановление за обявяване на трудово правоотношение само ако лицето е заварено да полага труд в рамките на проверката. По отношение на заплащането работещите трябва да имат предвид, че много трудно се доказват устни уговорки.

- Какви съвети бихте дали на хората, за да нямат проблеми?

- Съветът ни е да не се съгласяват да работят без трудов договор, тъй като по този начин нито трудовите им, нито осигурителните им права са защитени. Ако работодателят иска да провери възможностите им, може да сключи с тях договор със срок на изпитване и ако не се справят, да ги освободи в срока на изпитване, без да дължи обезщетение. Нека четат клаузите в трудовите си договори и в никакъв случай да не разписват документи, които не отразяват вярно упражняването на правата им по трудовото правоотношение. Например, тъй като сезонът е кратък, не им нужно да използват отпуски и разписват без проблем документи, че са я използвали и разбират, че са ощетени едва при прекратяване на договора, когато не им се изплати обезщетение. Друга порочна практика е работодателите да искат от работниците да разпишат молба за напускане без дата още при постъпването. По този начин те могат да бъдат освободени по всяко време, дори и без да разберат и да бъдат ощетени не само с възнаграждение, но и да загубят право на обезщетение за безработица. Когато работникът сам е положил подписа си, много трудно се доказва неспазването на правата му.

- Необходими ли са законодателни промени, за да бъдат гарантирани в по-голяма степен правата на работещите?

- Инспекцията по труда е изпълнителна агенция и няма законодателна инициатива, поради което няма как да коментираме промени в законодателството. Ние обаче постоянно анализираме контролната дейност и проблемите, с които се сблъскваме, като информираме Министерството на труда и социалната политика за тях. Благодарение на това през годините Министерството е инициирало редица законодателни промени, които са довели до овладяване на някои проблеми или до засилване на превантивната роля на контролната дейност. Например регистрирането на трудовите договори е въведено с цел по-висока ефективност на контрола. Сега ние можем в реално време, още по време на проверката, да установим дали има регистриран в НАП трудов договор за дадено лице и ако няма, да предприемем съответните мерки за обявяване на трудово правоотношение. Отново благодарение на анализите на Инспекцията беше въведена възможността инспекторите по труда да издават постановление за обявяване на трудов договор на пълен работен ден, когато е сключен такъв на непълен, но се установи, че лицето редовно полага труд по осем и повече часа. За съжаление това обстоятелство се установява много трудно, особено когато самите работещи не съдействат. Но, когато има данни за това нарушение, инспекторите посещават по няколко пъти обекта в рамките на един ден, в кратки периоди от време. И макар че в повечето случаи успяваме да установим само полагане на извънреден труд в конкретен ден, самият факт, че вече имаме законодателно основание за многократни посещения, кара работодателите сами да коригират поведението си, за да избегнат тези посещения. Когато имаме данни, че работниците получават по-високи възнаграждения от договорените, вече имаме право да задължим работодателя да начислява във ведомостите тази по-висока сума. И това нарушение е трудно установимо, но благодарение на взаимодействието с различните контролни органи, което осъществяваме, когато имаме основание да считаме, че тези сигнали са основателни, ние можем да подадем сигнал в НАП и колегите да направят финансова проверка.

- Съдействат ли ви самите работницивъв фирмите, акзват ли, ако има нарушения на правата им?

- Дори и без законодателни промени ние постоянно работим за повишаване на ефективността на контрола. Имаме отлично взаимодействие с полицията и получаваме съдействие от органите на реда, когато работодателят създава пречки на контролните органи или когато работниците отказват да попълнят специалните декларации, в които декларират данни за условията на труд, при които работят. Даваме си сметка, че често те го правят от страх да не загубят работата си. Но когато работниците откажат да ни съдействат и напуснат обекта при проверка, ние го посещаваме отново, вече с полиция. Влизането на проверка по няколко пъти, взаимодействието с другите контролни органи води до дисциплиниране на работодателите, тъй като за тях е сигнал, че в един или друг момент ще понесат наказание за извършените от тях нарушения.

- Има ли още какво да се промени, за да стане контролната дейност на агенцията по-добра?

- Постоянно работим за оптимизиране на дейността на Инспекцията и чрез въвеждане на иновативни методи на инспектиране. В момента работим по проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ", една от целите на който е създаване на регистър на обектите на контрол според рисковия им потенциал. В този регистър предприятията ще бъдат групирани според нивото на риск по отношение спазването на изискванията на трудовото законодателство. Така контролните органи на Инспекцията ще имат възможност да насочват дейността си към тези, които създават най-голям риск за нарушаване правата на работещите. Вече е готова методиката за оценка на рисковия потенциал, според която той ще се оценява на база резултатите от контролната дейност и на предоставена от други институции информация. В момента се работи по изграждане на софтуера, който ще извършва оценката според методиката.

Аналогичен механизъм за оценяване на рисковия потенциал на предприятията, командироващи и изпращащи работници от други държави в България се разработва и по проект „Контрол на командированите лица". По този проект се разработва още и механизъм за оценката на действителното командироване. Този механизъм ще бъде със свободен достъп и ще позволи на лицата, на които им предстои командироване, да преценят дали условията, при които това ще бъде направено, не крият риск за техните права.