Не са нужни повече пари, а контрол

МЗ трябва да обяви мораториум върху откриването на нови болници, категоричен е Константин Качулев

Реформата в здравеопазването в България е наложителна и искана от експертите мярка. Противно на очакваното, аз бих оспорил тенденцията в експертното мнение, че системата е недофинансирана, каквато е презумпцията и на МЗ в контекста на предложената реформа. Проблемът е в контрола. Около 5 млрд.лв. са предвидени за плащания в системата на здравеопазването, от които 3.9 млрд. лв. е бюджетът на НЗОК. Според доклад на СЗО неформалното доплащането за здраве в България надхвърля 44.2%. При формални приблизително 3.9 млрд.лв., означава че всички плащания за здраве на българите възлизат на 6.98 млрд.лв. към днешна дата. Но нека имаме предвид, че в тази цифра влизат плащания за продукти за здравето, които не винаги за продукти на първи избор и не винаги са за спешни състояния, като например, лекарства без лекарско предписание, санитарно-хигиенни материали, дори и избор на екип при предстоящо болнично лечение. Това означава, че с организационна оптимизация и намаляване на някои разходи, българинът може да се лекува 100% безплатно при сегашните условия.

Как да се случи това

На първо място – лекарствата. Нужна е промяна в ценообразуването. Премахване правилото за избор на най-ниска цена с последващо централизирано договаряне на лекарства. Това ще позволи на производителите да регистрират по-високи цени на лекарствата, което автоматично ще повиши тези цени в някои от рефериращите спрямо нас държави. Това ще капитализира този държавен реверанс към производителите, което ще отвърже техните ръце да смъкват доставните цени по отношение на Касата. И това е заявено от тях. Този механизъм ще спре отчасти реекспортът, защото регистрираните и продажни цени в аптеките ще са по-високи, когато не е изписана рецепта по НЗОК. Това има един допълнителен ефект върху осигуряването – щом искаш безплатно лечение, плати си осигуровките, иначе ще плащаш лекарства като в Германия.

Премахване на ДДС върху лекарствата отпускани по НЗОК. Излишно е Държавата да прехвърля едни пари от левия в десния джоб. Ако се запази презумпцията за данъчна дисциплина, е възможно въвеждането на ставка от 5 до 10 %, която да се приложи и за всички останали лекарства. Нека не забравяме, че България е една от малкото страни с най-висок ДДС върху лекарствата и стоките от първа необходимост, но за сметка на това най-бедната.

Какво да правим болниците

В България вече е мода хората със завидно състояние да диверсифицират своя бизнес във сектор здравеопазване като откриват нови болнични заведения, които като правило задлъжняват всяка година. Моето мнение е, че МЗ трябва да поеме своите лидерски функции в здравеопазването и да въведе ред, чрез обявяване на мораториум върху откриването на нови лечебни заведение, а и не само – в това число включвам и аптеки. Нужна е генерална рекапитулация на системата. МЗ е органът, който да определи къде и какви болници да има и да започне да менажира държавните учреждения приоритетно.

При анализ, направен от нашата неправителствена организация „Експерти за просперитет на гражданското общество ЕПГО", на която съм председател, в кооперация с Българско международно движение (БМД), установихме, че при правилно разпределение на ресурсите и нова парадигма в здравеопазването може да се постигнат доста оптимистични резултати. Удачно е да се мине към 100% финансиране на клиничните пътеки след експертната им ревизия, увеличаване на заплащането на квалифициран медицински персонал и персонал по здравни грижи с над 100% на експертно и средно управленско ниво, увеличаване на лекарствената номенклатура в страната. Всичко това е възможно единствено след формализиране на съществуващия феномен, публичният фонд на осигуряващите се да бъде ръководен от изпълнителната власт. Нашето предложение за контрол, тук се свежда до участие на юридически лица в работата на МЗ.

Трябва ли допълнителното задължително застраховане

Смятам, че командно-репресивният модел в лицето на задължително застраховане е крайна мярка. Особено неуместно е да се включват допълнителни бенефициенти в система като здравеопазването, които целят печалба. Ако това се случи по предлагания начин, ще се очаква или фалит на застрахователи, или печалби в размер на 300 млн.лв. и то в крехък сектор като здравеопазване. Това е опасно! Което се отчете и от министър Владислав Горанов. Грешна обаче е и демонополизацията на касата, поне на този етап от развитие на обществените отношения. Пак могат да се получат много бенефициенти търсещи печалба.

Според мен трябва да се създаде мотивация в осигуряващите се да участват в системата (особено тези, които съзнателно избягват да внесат своята част). Например, премахваме задължителността за осигуряване за 3 години назад. Или, който се осигури от днес – утре може да ползва системата. Но ако отпадне втори път нарочно, след като вече се е възползвал, то задължението му да възлиза на вноските за 5 или 10 години назад върху минимума независимо дали са платени или не в някоя от частите си. С две думи, един човек трябва да вижда смисъл да участва в една система.

Друг важен елемент е социалното осигуряване върху пълната заплата. Все още сивият сектор в България е голям, което изкуствено държи вноските за здраве малки като номинална стойност. В това отношение от ЕПГО и БМД сме разработили финансова програма за развитие на страната, където по подобие на някои републики – Австрия, САЩ, част от косвения данък (ДДС) да се връща в края на годината, като той ще се доказва с фискални бележки и фактури на физически лица. С това очакваме изсветляване на 90% от сивата икономика още на първата година. Разберете, това са все стари, изпитани и прилагани мерки, които дават резултат. Дори сме ги предлагали на сегашната изпълнителна власт.

Мястото на съсловните организации в договарянето с НЗОК

Смятам, че Българският фармацевтичен съюз трябва да участва в договарянето на НРД. Експертизата на фармацевтите, може да реши доста проблеми с базовите лекарства давани в различните клинични пътеки. Именно фармацевтите са тези, които да остойностят прецизно и нуждата от определено лекарство, и неговата стойност. Невъзможността за правилно лекарствоснабдяване и лекарстворазпределение по различните клинични пътеки доведе до увеличаването на лекарствения бюджет от 500 млн.лв. през 2013 г. до близо 1млрд. лв. през 2018г. при традиционно намаляващи цени на лекарствата. Статистика е фактът, че в България има най-много хоспитализация в следствие на лекарство-свързани проблеми. Това трябва да спре! Здравето на нашите съграждани е по-важно от касите на някои фирми.

Правилните мерки в реформата

Отделянето на средства за повишаване на профилактиката и промоцията на здравето и преминаването на вземането на решение за откриване на болници от МЗ в МС. Тук е моментът на включване в действие на мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения и аптеки, до заработването на Националната здравна карта и Националната аптечна карта, в чието разработване участвах пряко.