Приемът по медицина е увеличен с 60% за 8 години

Ректорите често са заложници на статуквото и нямат достатъчно ориентираност към развитието, казва Красимир Вълчев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Министър Вълчев, какво ново очаква учениците през учебната година?

- Радикални промени не се очакват. Новостите са следствие от приетия преди три години Закон за предучилищно и училищно образование. Тази година има нови учебни програми в 3-и, 7-и и 9-и клас, които са ориентирани в много по-голяма степен към ключовите компетентности, които искаме да придобият учениците. Въвеждаме и нов предмет „Компютърно моделиране" от 3-и клас, а учебната година за седмокласниците ще бъде с две седмици по-дълга. Това е основното.

- Мобилните групи по обхват и задържане на ученици действат вече от една година. Как ще се подобри работата им, така че повече деца да влезнат в класните стаи?

- Още миналата година мобилизирахме усилията на всички институции за обхващането на децата в предучилищна и училищна възраст в образователната система. Този механизъм показа, че има висока добавена стойност и когато всички институции работим заедно, можем да постигаме резултати. Тази година работата трябва да е по-ефективна. Имаме по-добра информационна свързаност на всички структури, по-добра организация. Знаем, че голяма част от децата, които миналата година не успяхме да намерим у нас, са в чужбина. В момента децата, за които има риск от отпадане, са около 60 000. Усилията ни ще бъдат фокусирани към децата, които са звън образователната система. Но вече механизмът няма да работи само за първоначалното им записване, а и за редовното им посещение и задържане в училище, за ефективното им включване в учебния процес, компенсиране на образователните дефицити и др.

- В тази връзка има ли случаи на деца, които вече са били включени в образователната система и са отпаднали повторно и колко са?

- Да. От общо 24 хиляди деца, които бяха записани миналата година, близо 2000 са отпаднали повторно и работата с тях продължава.

- Това основно деца от ромски произход ли са?

- Има много висок процент на сечение между децата от ромски произход и тези, които класифицираме като рискови, но има и такива, които не са от този етнос и също са застрашени от преждевременно отпадане от системата, както и деца от ромски произход, които са успешно включени в системата. Затова не е коректно да слагаме знак на равенство между децата от ромската общност и децата в риск.

- Какъв е пътят за интеграцията, за която се отговори от години, но сякаш няма осезаеми резултати?

- Необходими са комплекс от мерки - работа с родителите, с общността, образователни медиатори, целенасочена и продължителна работа на учителите с тези деца, включително в извънработно време и във ваканциите, ранно обхващане в детска градина. Изключително важно е изучаването на български език, допълнителната подкрепа във всичките й форми, включването на тези деца в занимания по интереси, спирането на социални помощи като санкция за неотговорни родители и др. Формулата е всички инструменти да бъдат прилагани едновременно и допълващо. Не трябва да спорим това ли е по-важно или другото, а да прилагаме всичко, което считаме за ефективно. Факт е, че за различни общности са ефективни различни мерки. Отделните училища са намерили свои методи, които дават най-добър резултат на терен.

- Предприехте различни мерки за намаляване на тежестта на раниците като осигуряване на е-учебници и закупуване на шкафчета. Какво друго би смъкнало товара от гърба на децата ?

- Финансирахме закупуването на шкафчета и осигурихме безплатен достъп до електронно четими варианти на учебниците. Регламентирахме и разделянето на части на най-големите учебници, което обаче ще влезе в сила от следващата година. Също така позволихме да се използва т.нар. обемна хартия, която е по-лека. Препоръчахме на училищата да оптимизират седмичната програма, така че децата да носят учебници за по-малък брой предмети.

- Т.е. да има блок часове?

- Да, също така препоръчахме да се въздържат от закупуването на всякакви допълнителни тетрадки. Безплатните учебни помагала са достатъчни. Всяка една от тези мерки сама по себе си не е достатъчна, но приложени заедно се надяваме да дадат резултат. Може би тази година по-малко, следващата повече. Не мога да кажа със сигурност, че ще намалим тежестта на раниците от 7 на 4 кг., но би трябвало да има ефект от всички тези мерки.

- А националната програма, с която се закупуват шкафчета ще продължи ли?

- Да, ще продължи и през следващата година.

- В много училища няма нито лекари, нито медицински сестри. Как може да се промени това?

- Основният проблем е недостигът на специалисти. Дори там, където има кабинети, няма здравни работници, а където има - са основно медицински сестри. Важно е специалистите да бъдат мотивирани. Затова е ключово да се увеличат възнагражденията на здравните работници в тези медицински кабинети. Това се случи миналата година и очаквам да продължи и с бюджета за следващата.

- Очаквате ли отпор от страна на частните университети, заради намеренията Ви да регулирате приема им. Те все пак не са на държавна издръжка?

- Целта не е да ограничим приема. Въпросът е да няма сегашните дисбаланси и да не утвърждаваме ежегодно кухи бройки от около 8-9 хиляди, за които е ясно, че няма да се запълнят. Искаме да направим висшите училища по-отворени и ориентирани към развитието. Този модел на крайно затворено академично самоуправление регламентиран в началото на 90-те години, до известна степен е реакция на страха, че ще се върнем към тоталитарна държава. В дългосрочен план обаче той води до капсулираност, самодостатъчност на висшите училища, липса на достатъчно стимули за развитие. Органите на управление се избират изцяло от академичната общност. Ректорите много често са заложници на статуквото и нямат достатъчно ориентираност към развитието. Искаме висшите училища в по-голяма степен да имат енергията и възможности да се преструктурират към силни професионални направления, да са по-свързани с пазара на труда, да инвестират в нови технологии и млади преподаватели. Затова предлагаме известни промени в модела на мениджмънт. В тази посока е и идеята за сключване на договор за управление с ректорите. В него ще бъдат заложени индикатори, свързани със стратегиите за развитие на висшето училище, които да бъдат публични, т.е. ректорът да не служи само за интересите на академичната общност и статуквото, а да бъде ориентиран към развитието. Продължаваме политиката на преструктуриране на приема към професионалните направления с по-висок очакван недостиг на пазара на труда- инженерни, аграрни, природоматематически. От миналата година включихме и хуманитарните. Това са професионалните направления, при които има ниско търсене на висше образование, в сравнение с високите потребности на пазара на труда. От друга страна продължаваме да намаляване приема при професионални направления, при които не се очаква недостиг на кадри като икономика, администрация и управление, туризъм, право, психология и др.

- Недостиг на кадри се очаква при лекарите. Може ли образователната система да реагира на този сериозен за страната ни проблем?

- Образователната система е реагирала на този проблем. Но въпреки това има очакван бъдещ дефицит. През последните осем години медицинските професионални направления са тези, при които в най-голяма степен е увеличен приемът – с 60%, а финансирането – два пъти. Много повече отколкото в останалите области на висше образование. Проблемът в България не е в образованието, а в задържането на завършилите специалистите в здравната ни система.

- Миналата година намалихте субсидиите на медицинските университети, а те от своя страна увеличиха таксите. Очаква ли се намаление на парите и през следващата година?

- Предприехме тази крачка, защото разликата във финансирането на един студент по медицина, спрямо учащите в други специалности беше необосновано висока. Няма да има друга корекция. Ние увеличаваме финансирането на университетите в зависимост от комплексната оценка за реализация и качество, а тя е много висока при всички медицинските висши училища. Те имат много висока реализация, добри показатели за научна дейност и висока акредитационна оценка, което е причина да получават средства.

- Именно около медицинското ни образование, обаче имаше сериозни проблеми, които стигнаха до прокуратурата. Необходим ли е по-висок контрол?

- МОН осъществява контрол по Закона за висше образование и по Закона за вътрешния одит в публичния сектор. През последните две години порочните практики, за които става дума, ги няма. Българското медицинско образование е много ценено. То е най-търсеното от чуждестранни студенти, включително и от западноевропейски страни. Затова и проведох разговор с ректорите на медицинските университети и им казах, че трябва да опазят добрата репутация на висшето образование. Дори нещо повече - да я подобрят, защото най-лошото, което може да се случи на един университет е да загуби престижа си.