Подводните камъни в реформата са за застрахователите

Разговорът за промени трябваше да започне с ревизия, а не с правенето на модели, смята проф. Петко Салчев

Гергана
Добрева
kapry@abv.bg

Подводните камъни в предложената реформа

са за застрахователите. Защото при тях се работи с оценка на риска. И тези средства, които са предвидени централизирано ще стигнат за покриването на необходимите услуги. Хубаво е да се знае, ако един човек е над 50 години, пушач е и има няколко хронични заболявания, каква премия биха определили застрахователите, за да може тя да покрие всички бъдещи рискове за здравето му. Аз мисля, че, както застрахователите, така и от МЗ трябва да могат да отговорят на този въпрос, защото рисковете са много големи, а тези 12 лева, за които се говори дали покриват този риск. 

Предложеният от министър Ананиев модел

не става дума за солидарен модел. Моделът не е насочен към пациентите, а към събиране на допълнителни пари. За мен, ако се прави реформа трябва да се прави реформа в целия сектор, а не само да се говири за болничната помощ. Да не говорим, че при един от моделите - допълващия има сериозна опасност да се премахне доболничаната помощ, тъй като застрахователите няма да имат интерес да сключват договори с общопрактикуващите лекари.

Разговорът за реформа трябваше да започне

с ревизия, а не с правенето на модел. Всички знаем, че не достигат пари. Знаем, че има пробойни в системата, но къде и какви е важно да разберем? Продължаваме да говорим само за клинични пътеки, макар че те вече не работят като модел за финансиране. Освен това има големи доплащания от страна на пациентите. Никой не казва, че голяма част от тях са официализирани, а не са „под масата" както се говори. Защото официализираните доплащания са свързани с лекарствата, които са в доболничната помощ. Дивайсите, които са в болничната помощ, допълнителните услуги, които не се осигуряват от Касата. Те всички са официализирани заплащания – това е проблемът. Затова това, което ще се случи на 26 септември е стартиране на разговори накъде трябва да тръгне реформата. 

Най-важно е да се направи пърна ревизия на тези 18 години

Да се види къде са „тесните" места и чак тогава да се правят промени. Защото рязка промяна в каквато и да е сфера, води до несигурност в населението, а може би и в нежелание да подкрепят политиците. Защото промяна в модела, както се говори,  е всъщност революционно променяне на абсолютно всичко. Проблемът е дали са концентрирани правилно парите, дали се разходват правилно или всъщност се налага един модел – плащаме за всичко пък каквото стане.