По-удачен е моделът с допълващо осигуряване

По този начин хората ще се научат да следят дали трябва да им слагат по пет стента, казва проф. Генчо Начев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Проф. Начев, два модела бяха представени за заместващо и допълващо осигуряване – кой е по-удачен за България?

- Във всички случаи по-удачен е този за допълващо осигуряване. Защото при първия модел става дума за същите пари, които обаче да бъдат така ефективно разпределени, че да фалират 50% от болниците. Което не е лошо, но със същите пари не може да има по-добро здравеопазване. Затова ние считаме, че вторият модел е по-добър. Този, в който се говори за задължително здравно застраховане. Той съчетава солидарността на осигуряването с индивидуалността на застраховането. Тоест, това, което хората внасят за здравно застраховане е тяхна лична сметка, която може да се използва за децата им, като се обсъжда възможността да се унаследява – все едно, че е влог в банка.

- При този допълващ модел се предвижда човек да дава 15% от сумата до 700 лв. при лечение в болница, това не е ли много с оглед финансовото положение на хората?

- Има идея да се създаде фонд, чрез който държавата да плаща за пенсионерите и децата. Засега няма нищо сигурно, всичко се обсъжда. Трябва да се излезе оттам – в момента хората доплащат 40%. От тях половината са нерегламентирани плащания. Новият модел иска всичко да е регламентирано и да свали доплащането, да стане дори 15%. Кое е лошото!

- Въпросът е дали, когато всяка болница може да формира свои цени, с тези промени ще се ограничи наистина доплащането?

- Идеята е да се вкарат повече пари в здравеопазването, да се остойности реално медицинската услуга, като важното е какво ще получат хората над това – липса на всякакво доплащане. Поне на нас така ни беше обяснено. Аз съм за въвеждане на допълващото застраховане, но само, ако по този начин се прекрати другото доплащане. Трябва да има съучастие на пациентите – дали ще е задължително здравно застраховане или доплащане в рамките на 20%, а всеки да си бере кахъра откъде ще намери парите или е по-добре да се застрахова, за да му ги платят другите. Но с въвеждането на копеймънта, под каквато и да е форма, се получават три основни ефекта. Първият е контролен, защото всеки вади пари от джоба си и ще внимава дали наистина трябва да му се направи нещо, ще търси второ мнение, а не – на ти тия пет стента, а после ще видим какво става. Второ, възпитателен, защото когато знаеш, че плащаш директно от джоба си , тогава ще се замислиш дали сланината и солта с ракията не са ти много. Не искам да кажа, че всички ще се превъзпитат от днес за утре, но това е първата стъпка. И трето – даваме ниша за развитие на здравно застрахователните фондове, а тогава след време можем да кажем – ето ви всичките 8%, за тези, които са застраховани при вас. Това е естественият път на демонополизацията. Но всичко това е свързано с реално остойностяване на медицинските услуги, електронно здравеопазване, с много силно развитие на спешната помощ, защото тогава може да закриеш болници, а, че от това има нужда – две мнения няма. С този модел стават и равнопоставени болниците, независимо от собствеността им.

- Все пак, ако се въведе този модел на допълващо осигуряване, ще имат ли право на допълнително доплащане лечебните заведения?

Това е въпрос регламент, но извън очакваното увеличение от 800 млн. лв. в системата, остават едни 300-400 млн., които могат да се използват за нови методи на лечения. Ние не ги въвеждаме, защото нямаме пари. А има как да се направи и така, че да се плащат на реални цени консумативите и медикаментите, защото сега голяма част от тях се купуват на по-високи цени, а други на по-ниски. Но всичко това не става с вълшебна пръчка, то се обсъжда в момента, трябва да се постигне политически консенсус, обществен и тогава да се извършват промените.