Трябва да има контрол в болниците върху ценообразуването

Без това реформата пренася сегашната ситуация на малко по-комфортна база и нещата приключват, казва Светла Несторова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-жо Несторова, два са вариантите за реформа, които здравно министерство предложи, кой е по-подходящ от тях за страната ни?

- Асоциация на Българските застрахователи се запозна с предложенията на министерство на здравеопазването от clinica.bg. В последствие получихме от други ваши колеги още материали. След като се запознахме с всички тях, се налагат две положителни становища и серия от въпроси. Много е похвална инициативата да се вкарат още пари в системата на здравеопазване, която наистина е недофинансирана. И да - необходимо е да се намерят такива допълнителни средства. Освен това е правилна посоката, в която се мисли - допълнителните средства да влязат не по сегашния път, а чрез частния сектор и застрахователите.

- Защо?

- По същество това е повишаване на вноската. Но, ако то се влее на същото място и по същия механизъм, ще получим и повече от същия резултат. Докато в момента, в който се намеси механизъм на конкуренция и уменията на частния бизнес да се контролира системата, ще се появят много по-положителни резултати. Защото нека си кажем в прав текст – в момента имаме много мощни дефицити на контрол в системата. Нито касата има възможности и контролиращи функции в достатъчна степен, нито агенция „Медицински одит" работи удовлетворяващо. В този смисъл нямаме читави контроли. Вярваме, че появата на частни играчи ще подобри това. Дотук са положителните неща – похвално намерение с правилен път. Но оттам нататък предложените модели пораждат повече въпроси, отколкото да дават отговори.

- Кое ви притеснява най-много в заместващия модел?

- Много въпроси има в един такъв модел. Първо математиката в модела е леко притеснителна. Заговори се за събиране на допълнителна задължителна вноска от 6 милиона без да е ясно как това ще става. Всички много добре знаем, че много малка група българи – малко над 2 млн., плащат активно вноски. В този смисъл как ще съберем тези пари от всички 6 млн.? Убедена съм, че министерството най-вероятно има отговори на този въпрос, но ние не ги знаем. Това са технически въпроси от рода на – кой ще плаща за децата, за пенсионерите и за нетрудоспособните и как ще става това. Това е първият голям въпрос.

Вторият е, че така предложеният модел с гранична линия от 700 лв. изглежда така сякаш целият застрахователен риск се трансферира извън касата. Тоест, тя има една гарантирана сума с горна граница, а рискът отива към застрахователите. Според мен е по-редно този риск под някаква форма да е споделен между касата и застрахователите.

- Каква може да е тази форма?

- Например касата и застрахователите да участват заедно във всички плащания. Каква ще е пропорцията зависи от политическата воля. В крайна сметка тази реформа е политически акт и каквато е волята на законодателя, такава ще бъде. Ние можем да подпомогнем само принципите в нея да са верни. А, принципите на споделения риск предполагат плащащите организации да стоят от една страна и това като начало изглежда по-разумният вариант.

- Остойностяването на МЗ показва акумулирането на 800 млн. за година при вас, стигат ли за всички тези дейности над 700 лв.?

- Има няколко проблема в едно такова твърдение. Не мога да кажа дали е достатъчно, защото всъщност не знаем какво ще се плаща с тях. На прима виста се набиват две-три неща на очи. Калкулациите са направени на цени от 2017 г., ако такъв модел започне да се прилага от 2020 г., тази сметка вече започва да става проблемна. Второ – никъде в материала не е ясно как ще се договарят цените и до каква степен застрахователите ще вземат участие в него. Има някакви податки за договарянето на цените до 700 лв., но над тях – не. А трябва да е ясно кое колко струва и как ще се плаща, за да е ясно дали ще стигнат парите. 860 млн. не са малко пари, а сериозна цифра, която може да покрие доста неща, но дали те ще са достатъчни, не знаем.

- Винаги с въвеждането на втори задължителен стълб се е смятало, че ще се сложи край на всяко друго доплащане, това ще стане ли с този вариант?

- Много ми е трудно да кажа, защото голямата неизвестна е как ценообразуват болниците и как се договаря с тях. Това е разковничето, за да се говори за достатъчност на премиите. Ако не е ясно как ценообразуват болниците и какви са таваните, на които това се случва не може да бъде остойностен риска, който се поема. Ако този модел влезе без контрол на цените и договор за тях, ако болниците не са ограничени в това какво и от кого имат право да искат, оттам нататък те моментално пренасят сегашната ситуация на малко по-комфортна база и тогава нещата приключват.

- В момента според наблюденията, които имате върху пазара какъв е размерът на доплащането в болничната помощ?

- Според мен болниците вземат почти още толкова от пациентите и застрахователните компании, колкото и от касата. Има доплащане за избор на екип, сестрински пост, ВИП-стаи, допълнителна грижа – има най-различни техники, по които това се случва и когато човек има допълнителна застраховка всички те влизат в действие. Има стратегии за правене на фактури, за да стане това.

- С тази реформа на здравно министерство тези практики ще спрат ли?

- В това, което съм видяла до момента като материали изглежда сякаш ще отпадне част от разхода на касата, но нищо друго няма да се промени. Може би това, което сме видели не е всичко. От някои партньорски съсловни организации, които за разлика от нас са ходили на среща, разбираме, че държавата щяла да поеме разходите за деца и пенсионери и т.н. Какво обаче ще стане с онкологията, инвазивната кардиология и трансплантологията? Премиите, на които работи пазара в доброволното осигуряване са с доста ниски лимити и обикновено те не включват онкология, трансплантология и останалите скъпо струващи медицински дейности. А в момента властта иска със същата премия да трансферира скъпо струващите медицински дейности към нас. Единственият начин, по който това може да се случи е, когато застрахователи, каса и болници влезем в много сериозни преговори какво е позволено и какво не и да няма допълнително доплащане за пациента. Иначе сегашната ситуация ще продължи, но касата ще плаща по-малко и дефицитът ще го метнем от касата към застрахователите.

- Трябва ли болниците да имат право да формират различни цени, ако работят с обществен ресурс?

- Това притеснява и мен. Аз не съм политик или министър на здравеопазването, но смятам, че върху ценообразуването в болниците трябва да има много сериозен контрол и договор между тях и финансиращите институции, който да го регламентира. Пределната свобода на ценообразуване, липсата на регламент какво и докъде се ценообразува може да доведе до неуправляемост на разхода. Аз съм човек с десни разбирания и привърженик на свободния пазар. Точно в здравеопазването обаче асиметрията между клиент и доставчик на здравни услуги е огромна и затова е необходим да има специфична регулация.

- Застрахователите биха ли работили с всички болници на пазара?

- Застрахователите в момента организират работата си така, че да свършат максимално добра работа за клиента си на оптимална цена. Застрахователите, които биха поставени в ролята на задължителен застраховател ще правят това, което ги задължи закона.

- Как би се подобрил контрола върху разходването на средствата и качеството на услугата, когато поемете част от плащането?

- Както законът ни позволи. При идеята ние да се включим е всички финансиращи институции да осъществяваме контрола заедно – ние и касата. Всъщност и сегашната ситуация би спечелила от такова нещо. Бъдещият закон би трябвало задължително да предвиди такива контролни механизми, както и за договарянето и регламентиране на ценообразуването и на последващото изпълнение. Трябва да има възможност за следене на дейността, на отчетността, трябва да се институционализира този контрол и да има орган, който да се занимава с това. Защото в момента финансиращата институция в лицето на НЗОК, няма почти няма никакви права, в момента контролът в системата е силно занижен, а в някои сфери отсъстващ. Това е нещо, с което се сблъскваме постоянно.

- Имат ли частните дружества потенциала да го осъществите?

- В момента секторът е много добре обезпечен от гледна точка на капиталова адекватност, финансово здраве и регулация. Подобна реформа, каквато министерството замисля, ще изисква цялостна реорганизация в сектора. Така че, ако наистина има такава реформа, застрахователите ще трябва да се адаптират към нея. Това означава нова информационна система, нови ресурси, нови работни места и структури в рамките на застрахователя и т.н. Но у нас са най-големите международни играчи, както и редица големи местни групи - не виждам пречки нещо такова да се случи, особено, ако е коректна икономическата формула.

- За България не е ли по-добре пълната демонополизация?

- Мисля, че нашият здравен модел е замислен добре. Той е солидарен, публичен, независим. Мисля, че навсякъде във всички държави моделите са различни, защото отразяват развитието на обществените отношения и политическото развитие на съответните държави. Би било грешка да изкопираме сляпо, който и да е модел. Мисля, че е желателно принципите, на които се гради здравната грижа в страната и които са залегнали в Конституцията да останат. Това, което е нужно не е генерално преобръщане на системата, а оптимизация и контрол на съществуващите взаимоотношения, вкарване на принцип на конкуренция. В този смисъл тази посока е добра, но трябва да се обмислят детайлите, така че да има читав ефект.

- Ако се направи реформата, както се предлага сега, може ли да ореже достъпа на големи групи хора до здравна помощ?

- Не мисля, че който и да е от моделите би могъл да влоши достъпа на хората до тези услуги. Предизвикателството тук е да се подобри достъпа на хората до услуги, защото той и сега не е удовлетворителен. Важно е всяка реформа да подобри достъпа до здравеопазването, както и да се намали дела на болничната помощ. При добър контрол той трябва да е друг.

- Реформата не трябва ли да мине точно през съкращаване броя на болниците?

- Трябва да направим системата по-ефективна, да въведем правила, които важат за всички, да финансираме системата и да вкараме елементи на добри бизнес практики. Това са три неща и те не си противоречат, а трябва да се случат и трите. В този смисъл задължителна част от реформата е и оптимизирането на болничната мрежа.