НСОБ ще избере по-малкото зло от реформата

Ако трябва да избираме каква да бъде здравната реформа ще изберем по-малкото зло. Според нас по-малкото зло е допълващият модел предложен от здравния министър Кирил Ананиев. Въпреки че не сме запознати с детайлите на реформата от срещата с министър Ананиев успяхме да разберем, че има много удовлетворяващи ни идеи и други, които са доста смущаващи. Настояваме не за финасов модел, какъвто се предлага в момента, а за здравна реформа като цяло. Защото цялостна здравна реформа променя правилата на играта, другото - финасовият модел, оставя правилата и налива едни пари към същите към които са текли до сега.

 

Болници по модел на БДЖ

Министърт спомена, че има вариант общинските болници да станат клон на областните. Това за мен ще доведе до затриване на всички болници. Не го приемаме изобщо, защото в голямата си час областните болници са по-зле от нас. Какво значи лечебните заведения да не са търговски дружества? Силно сме притеснени, защото всички имаме задължения, не е ясно кой ще ги покрие в тази ситуация. Общините няма да го направят, защото нямат откъде.

Кой ще плаща втория стълб от осигуряването

Неясен остава въпросът за онези 12 лева, които са всъщност 2% допълнитено здравнозастраховане. Хората които редовно си плащат здравните вноски ще си плащат вероятно и тези допълнителни пари за здраве. Остава въпросът кой ще плаща на социално слабите, на децата, на групите за които държавата поема данък здраве. Аз в качестното си на пациент не съм съгласен да плащам за някой, който има възможност, но от тарикатлък отказва и сега да плаща за здраве.

Дребните детайли, радващи лекарите

Допадна ми идеята за отпадането на медицинските стандарти и заместването им с критерии. Чудя се каква ще е събдата на съсловната организация, която вече няма да участва в преговорите, защото вече няма да е договорен партньор. Разбрахме, че ще се обсъди и бъдещето на здравана карта. Мисля че пъзелът повече се разбърква отколкото подрежда. Трудно ми е да гадая каква картина ще видим на 26 септември на кръглата маса. По-скоро не съм оптимист, че и тогава ще видим истинските детайли на реформата. Убеден съм, че е по- добре да има нещо правене отколкото нищослучване.