Допълващият модел е по-разумен

Системата се нуждае от сериозно дофинансиране и това всички го виждаме в последните 7-8 години. Все пак в България за здравеопазване се отделят в порядъка на 300-350 евро, докато в нормалните европейски държави това е десетокретно повече. Очевидно за всички е, че системата се нуждае от допълнителни средства с оглед на подобряване достъпа до иновативни терапии, до модерно лечение и съвременни грижи. Уязвимите групи от населението няма да бъдат натоварени.

 

С допълващия модел ще се ограничат

плащанията в болниците, защото вече три субекта ще следят за контрола и за това какво се прилага на пациента. Сега касата на практика няма никакни ефективни механизми за контрол и тя е просто една разплащаща се институция. Нещата имат съвсем друг отенък и човек трябва да гледа в дълбочина. Социологично проучване показва, че голямата част от българските граждани искат промяна в здравноосигурителния модел.

За мен здравноосигурителната вноска

не трябва да се вдига, защото тя ще натовари тези, които редовно си плащат. Няма да е справедливо за изрядните платци. Все пак 8% върху 900 лева, колокото е средния доход в страната е едно, съвсем друго е 10% или 12%. А сега говорим за едни 12 лева допълнително, които са по-малко от един процент. Добавянето на застрохователна премия ще даде възможност за навлизането на здравно застрохователните дружества, което ще подобри контрола и прозрачността на харчовете в системата- от къде минават и за какво се ползват.

По-голям е рискът нищо да не се

направи и да продължаваме да се заблуждаваме, че може така да се продължава. Ще дам само пример за лекарствата за амбулаторно лечение-от2013 година всяка година все по-голям процент остава за плащане от следващия бюджет. Беше 50%, после сатана 60%, стана и 80%. Миналата година останаха 92% за плащане от последния отчетен период за следващия бюджет. Увеличаването на този процент показва, че каквито и мерки да се вземат парите не достигат- населението застарява, боледува, а съвременната медицината се развива. Фармацията предлага дефинитивни решения за сериозни заболявания, които преди бяха безнадеждни и това трябва по някакъв начин да бъде финансирано.