Бизнесът иска яснота кой човек е уязвим

Законопроектът има отношение към един от най-съществените принципи за напредък на обществото, а именно неговата социална сплотеност. Тя е от решаващо значение за гарантиране на човешкото достойнство чрез участие в стопанския и обществения живот с цел на повишаване на стандарта на живот и удовлетвореност от личния принос за това. Намираме, че законопроектът следва да се обсъжда като част от пакет с други законопроекти, тясно свързани със социалната тема - за здравето, за хората с увреждания. Само така ще бъде очертана определена социална политика, която да гарантира подреденост и съгласуваност между институциите, механизмите за взаимодействие, целите, гражданското участие и отговорности, финансовата подкрепа. Политиката може да е успешна, само ако гарантира адекватна държавна социална грижа с всички мерки за превенция, рехабилитация, заетост и социална интеграция. Предлагаме някои конкретни принципни бележки:

Законопроектът се нуждае от уточняване на понятийния апарат.

Чл.3 от законопроекта дава пояснение на понятието „социална и солидарна икономика", а навсякъде в текста се говори за социални предприятия. Къде са другите субекти на социалната и солидарната икономика? Социалните предприятия са само един от тях. Във връзка с констатациите в т.1 намираме, че следва да бъде редактиран чл.1 от законопроекта, като след думите „реда за" се добави „тяхната дейност". Останалата част от изречението следва да отпадне. Приветстваме глава 4 от законопроекта, назована „Насърчаване на социалната и солидарна икономика". Намираме обаче, че за да бъде формирана социална политика, законопроектът трябва да предвиди конкретни мерки за подпомагане на субектите на социалната и солидарната икономика. Те могат да бъдат различни по вид икономически облекчения, които реално да са в състояние да насърчават социалната и солидарната икономика у нас. Целесъобразно е изготвянето на ясни критерии относно това кога едно лице спира да бъде квалифицирано като „уязвимо", тъй като това ще бъде моментът, в който съответното лице не може да бъде включено при определяне на съответствието с критериите на определението за социално предприятие по смисъла на разглеждания законопроект.

Необходимо е детайлизиране на методиката за финансиране,

чл. 16, ал. 1, чл. 17, на дейностите на предприятията на социалната икономика. В настоящия си вид, законопроектът съдържа неясноти относно принципите на финансиране и подпомагане на предприятията на социалната икономика.

Намираме, че е необходима по-конкретна регламентация на режима на контрол и санкции за нарушения на изискванията на законопроекта, доколкото в много случаи предприятията от социалната икономика ще влязат в конкуренция с останалите предприятия в конкретни пазарни ниши, а законопроектът осигурява преференциални условия, вкл. възможността да им бъдат предоставени права за ползване на имоти, без търг и при по-ниски цени.

В съответствие с предишни позиции на БСК, отново предлагаме предприятия, които закупуват стоки и услуги над определен годишен праг, съответстващ на усреднената произведената добавена стойност на едно лице в социални предприятия и специализирани предприятия на хора с увреждания, да бъдат освобождавани от задълженията за трудоустрояване на лица с трайни увреждания, регламентирани в Кодекса на труда.