Искам да продължа да се развивам като лекар

Вече четвърта година не мога да се доредя да подам оставка. Все има някой друг. Искам да продължа да се развивам като лекар. Разговаряла съм с ръководството на министерството. Мотивите ми винаги са били едни и същи. Работата на администрацията за мен като лекар трябва да се промени. Институтициите в здравеопазването са длъжни да работят за пациентите, които чакат решение на своя здравословен проблем. Администрацията създава тези условия.

Трябва да се работи отговорно.

Има много какво да се направи и да се промени. Най-вече, когато се касае за пациенти – никой няма право повече от пациента. Смятам, че това вече е ясно, че това се разбира. Имах важни разговори в Министерство на здравеопазването – с г-н Кирил Ананиев и г-жа Жени Начева, и се радвам, че те разбират това и подкрепят този начин на работа. Ще се радвам това да продължи и при следващото ръководство.
От 2014 г. досега и броят на донорите, и на трансплантациите беше увеличен 11 пъти. В началото на тази година имаше някакви разговори, че трансплантации вече не се случва. Всъщност през 2017 г. има само два донора по-малко. Броят на трансплантациите зависи от донорите. Все повече от починалите са на възраст над 40 години. Това не се случва само в България, но и по света. Моята задача бе да покажа, че проблемът не е в хората в България, които не даряват, а другаде. 
Вече има фалиращи болници. И все пак случаите на донорство се случват навсякъде. При повече от два пъти намален състав на медиците в клиниките, донорството се случва.

Членството ни в Евротрансплант

– в края на 2013 г. имаме осем трансплантирани белодробно български пациенти – живи и здрави. За съжаление част от хората, не можаха да получат трансплантация, а част от хората, които чакаха се оказа, че не са все още за трансплантация. Преговорите с отделни държави и отделни възможности са изключително трудни. Донорството и трансплантациите се регулират на национално ниво много строго. Тук става въпрос за дар от семейството на починалия. Няма как пациентът сам да намери донор. В директивата на ЕС от 2010 г. ясно е казано, че се препоръчва обмен на органи и на пациенти да става чрез организации за това. През 2013 г. Евротрансплант беше единствената такава организация. 

Аз лично се радвам, че работим с тях.

Договорът с Евротрансплант, означава, че осемте страни, които участват в него, декларират, че имат капацитета да осугирят качествени и безопасни органи. Това означава, че когато ние нямаме реципиент за определен орган – ще го получи пациент от тези осем страни по съответните медицински критерии. За да бъдат приети, български пациенти в държава, която ще поеме белодробна трансплантация, трябва да се сключи втори договор с конкретна болница. Пациентите са в доста тежко състояние, самата трансплантация е трудна, периодът след това също. Съвсем нормално е да се знае болницата, в която ще постъпи пациента, напрактика вторият договор е част от първия. Разговорите с Виена също продължиха няколко месеца.

Разликата между 2013 г. и сега е, че вече

бордът на Евротрансплант търси болница. Не беше задължение на ИАТ да търси оферти за пациентите, които се нуждаят от трансплантации. Според Наредба 12 на МЗ това е задължение на Комисията за лечение на българи в чужбина. Не съм го казвала, защото смятам, че като лекар това е задължение – независимо дали е мое или на някой друг. Защото като институции трябва да работим всички за пациентите. За съжаление не винаги се случваха нещата и пациентите понякога нямаха възможност да се лекуват. Поех задачата да променя това и се радвам, че приключи добре за нашите пациенти.