Лица

Трансплантациите са екипна дейност

07-09-2018 08:22
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Трансплантациите са екипна дейностЗдравната система невинаги помага на добрите практики, но задължение на добрите лекари е да поддържат нивото, казва доц. Ивелин Такоров

Често пишем за това как лекарите са дали шанс за живот на още един тежко болен човек благодарение на поредната чернодробна трансплантация. Кои обаче са хората зад маските в операционната, какво им коства всеки спасен пациент, имат ли време за собствения си живот, какви битки водят, ще оцелеят ли въпреки здравната ни система. Представяме ви доц. Ивелин Такоров от ВМА. Той, заедно с проф. Никола Владов, е един от основателите на трансплантологията у нас.

- Доц. Такоров, как започва историята на един успял хирург, който е стигнал дотук?

- Още от самото начало, когато започнах да уча медицина, имах идеята, че ще стана хирург. Харесват ми дейните мероприятия, обичам да контролирам нещата. Ако се върнем още малко назад, когато бях ученик, имах желание да работя няколко неща – архитект, юрист, лекар. Дълго време се подготвях да стана архитект, но в девети клас реших – медицина. Тъй като бях отличен ученик и национален състезател по биология, химия и физика, при завършване на гимназията получих национална диплома. С нея теоретично можеше да следвам във всеки университет без изпит в главата ми отново се прокрадна идеята за архитектура. Министърът на образованието ни връчи тези дипломи, всички ректори на университети присъстваха на церемонията, поздравиха ни един по един и ни казаха, че тази привилегия на министерството би била обидна за нас и е по-добре да държим кандидат-студентски изпити, за да можем да навлезем удовлетворени в следващия етап от нашето обучение. Аз не бях готов в рамките на седмица да кандидатствам нищо друго освен медицина. Така нещата много бързо се избистриха. След което при завършването на Медицинския университет в София съдбата ме събра с проф. Никола Владов.

- Къде се запознахте с него?

- Тук, във ВМА, тогава вече се зараждаше идеята да се създаде високотехнологична клиника, в която да се случват неща, които не са правени в държавата. Много ми препоръчаха това място, след което ме представиха на проф. Владов, който тогава също беше дошъл току-що във ВМА и още беше д-р Владов. Респективно, работеше сам от няколко месеца в болницата – беше началник на клиника, но нямаше подчинени. Още в началото си допаднахме и заедно с него основахме нашата клиника, което на мен ми помогна много в хирургичен план, защото веднага бях ангажиран с вякакви видове операции и започнах да усещам хирургията в ръцете си. Имах шанс, който успях да оползотворя, имаше по-много от всичко: оперативна дейност, дежурства и наука – презентации, статии, конгреси... Постепенно започна да се увеличава обемът на работата, въведохме операции, които не се правеха във ВМА и страната. По-късно започнахме заедно да измисляме някои неща.

- Кои бяха най-важните иновации, които въведохте?

- Най-важното беше, че дуодено-панкреатичната хирургия стана рутинна. До този момент освен проф. Радослав Гайдарски, който тогава беше в Александровска болница, никой в държавата не се работеше панкреатична хирургия в голям обем. А ние, основно проф. Владов, я превърнахме в абсолютна рутина за около три години. Съответно новото,

ВИЗИТКА

 

Доц. Ивелин Такоров е роден на 24 април 1978 г. Завършва Медицинския университет в София през 2002 г. От 2003 г. насам е част от екипа на Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във Военномедицинска академия (ВМА), понастоящем заместник на проф. Владов. През последните 11 години е участвал в почти всички трансплантации на черен дроб, извършени във ВМА, които са близо 70. Специализирал е в Монреал (Канада), Бордо (Франция), Есен (Германия) и е преминал редица курсове във Франция, Италия, Гърция, Румъния, Македония и България.

Доц. Такоров е „доктор по медицина", има над 200 научни публикации в български и чуждестранни издания, съавтор е на учебни помагала и преподава в катедра "Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология" на ВМА. Секретар е на Българското дружество по трансплантология, членува в Българското хирургическо дружество, Българската асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози, както и в International Association of Surgeons, Gastroenterologists and Oncologists (IASGO), International Hepato-Pancreato-Biliary Association (IHPBA), Intenational Laparoscopic Liver Society (ILLS), Europeans Society of Surgical Oncology (ESSO) и European Society of Medical Oncology (ESMO).

което не беше правено изобщо и което въведохме, бяха съдовите резекции. През панкреаса минават много магистрални венозни съдове, които носят кръвта от всички коремни органи към черния дроб – вена порте, ние започнахме да правим операции на панкреас с резекция на вена порте. Това беше нещо нечувано за България и важен етап към започването на трансплантациите. Дотогава нормално тези пациенти се смятаха за неоперабилни. Ние направихме много такива операции, натрупахме опит. Другата новост по отношение на панкреатичната хирургия беше през 2006 г., когато направихме първата лапароскопска панкреатична резекция. Това беше относителна новост дори в световен мащаб и доста я презентирахме по световните конгреси. Паралелно, с панкреатичната, започнахме да развиваме и тежката чернодробна хирургия, която бе слабо застъпена в другите болници, а през последните години и големите чернодробни резекции чрез лапароскопски достъп. Така постепенно се приближавахме към първоначалната цел – Клиниката от чернодробно-панкреатична хирургия да стане и трансплантационна.

- Кога стигнахте до трансплантациите?

- За да започнем да правим трансплантации, трябваше да мине един по-дълъг период от време. Клиниката беше създадена през 2003 г., а първата трансплантация се случи през 2007 г., защото освен че има чисто хирургична работа при трансплантацията на черен дроб, има и сложна организационна дейност, въвлечени са десетки специалисти, които се занимават с това нещо. За да стигнем до първата трансплантация, съвсем целенасочено всички преминаха многобройни специализации и курсове на обучение. Тогава водещи помощници на проф. Владов бяха опитните хирурзи проф. Венцислав Мутафчийски и д-р Сергей Сергеев. Когато те напуснаха нашата клиника, ние с доц. Васил Михайлов и доц. Иван Василевски станахме гръбнака на тази програма и специализираната хирургична дейност. Ежедневно оперираме по повече от шест часа. Това ни дава възможност да поемаме много тежки случаи, реално няма интервенция, която да не е по силите и възможностите на нашия екип.

- Сформирането на екипа ли беше най-важната стъпка?

- Да, беше много важна стъпка, защото, когато човек работи конвенционална хирургия си е самодостатъчен. В много голяма част от случаите, разбира се, не подценявам нито една операция, но в стомашната, дебелочревната хирургия, в известен аспект и в стандартната чернодробна, когато човек си направи добре операцията, след това е много малко вероятно да се случи някакъв проблем. Докато при панкреатичната хирургия, много често се получават реакции от самия панкреас, които са непредвидими, например остро тежко кървене, не е по силите на един хирург да се справи с цялото това натоварване. Затова сформирането на екипа ни позволи да отидем към трансплантологията и по-сложните неща като резекциите на вена порте, на долната празна вена и т.н. Всичко това стана благодарение на настойчивостта на проф. Владов и нашето старание. Оформи един екип от 4-5 хирурзи при които във всеки един момент, ако един отсъства, то другият може да поеме работата му. Могат да се правят паралелни сложни интервенции. Тежката високообемна хирургия е екипна дейност.

- Кое ви мотивираше през цялото това време?

- В интерес на истината, трудът, който сме положили всички е неизмерим. Но фактът, че имахме много добри условия, самата болница се грижеше за това ние да работим в комфорт на световно ниво, беше също важна предпоставка. На следващо място, това е стремежът да постигнем нещо. По стечение на обстоятелствата, се събрахме отбор от ентусиазирани еднакво мислещи хора, за които, на първо място, беше усъвършенстването и постигането на резултат, който да е видим в национален аспект. Не мога да пренебрегна нищо, но самото желание човек да се развие и да постигне някакви успехи, личният пример на проф. Владов и неговата подкрепа, доведоха до тези резултати. Никога не е имало нещо друго като причина, например материално състояние – знаете какво е положението в България, не си броим стотинките, но в никакъв случай не може да се каже, че сме на някакво много високо ниво.

- Екипите по чернодробна хирургия ли са галените деца на ВМА?

- Честно казано, много хора в болницата и страната гледат на нас по този начин. Но никой не си прави труда да види какво струва цялото това отношение, голяма част от хората, спазвайки работното си време, никога не знаят кога напускаме болницата, какво ни коства като усилие да поддържаме това ниво.

- А каква е цената?

- Цената е, че са пренебрегнати основно нашите семейства, близки, деца. Те комуникират много по-често с баби, детегледачки, учители и това няма как да се скрие. Това е нещо, за което мнозина не си дават сметка, но е важно човек да го осмисли. Поставянето на професионализма и работата на първо място води само до позитив за пациентите, защото те могат да се лекуват в България на ниво, съизмеримо със световното.

- Бихте ли искали вашите деца да станат лекари?

- Реално погледнато, не бих имал нищо против. Не мога да кажа, че ще ги заставя, но, ако имат желание, бих ги подкрепил, защото медицината е нещо много хубаво. Първо, тя е много широкоспектърна специалност и човек винаги би могъл да намери мястото си съобразно неговите психологически потребности. Защото най-важното е да се чувства удовлетворен от това, което върши и да го прави с желание. Медицината е специалност, която колкото и да се говори в момента, че е недооценена, не е така. Обществото винаги оценява позицията на лекаря, добрият лекар винаги е авторитет, винаги има какво да допринесе, винаги има нещо, в което да се развие.

- Не се ли притеснявате, че роботите ще заменят лекарите?

- Да, като цяло има вече такива разработки – на базата на големи натрупвания с данни, компютър да се опитва да анализира и да прави това, което е най-добро за пациента. Но това не е напълно приложимо, защото всеки човек е много уникален и има детайли, които не позволяват чисто механична интерпретация при провеждане на лечение на индивида. Тези бази данни много ни помагат, защото така знаем коя интервенция е полезна и коя не, но още много време ще измине, докато изкуственият интелект ще може да прецени какво точно да отстрани и излекува. Може би и за поколението на нашите деца това ще е още в сферата на научната фантастика. А и знаете, че изкуственият интелект винаги се направлява от естествения.

- Кое е следващото предизвикателство за екипа на клиниката?

- Най-важното предизвикателство е да поддържаме нивото, което вече сме постигнали, защото знаете, че освен в национален, така и в международен мащаб сме утвърдена клиника. А едно нещо, за да бъде истинско, трябва да пребъде 

във времето. Тоест, отговорността ни към момента е да предадем това, което знаем на младите колеги, които се учат в клиниката. Естествено, при възможност да разпространим това знание върху повече хирургични звена в страната.

- В условията на тази здравна система това възможно ли ви се вижда?

- Да, абсолютно възможно е, дори е задължително, защото здравната система невинаги помага на добрите практики, но задължение на добрите лекари е да поддържат нивото. В този смисъл, искам малко да разгранича понятията – защото въпреки лошата здравна система и изключително огромния брой болници и клинични звена, което създава хаос сред пациентите, съществуват и много добри специалисти във всяка област.

Проблемът е, че пациентите няма как да отсеят кои са те и къде могат да получат качествена помощ и къде – не. Това е причината за ниското доверие в здравната система. Това, че се позволи да се направят толкова много болници, които да функционират, субсидирани от една здравна каса, вече е грешка. Това не пречи на работещите звена да оцеляват, но е лошо за пациентите.

- От колко време сте действащ лекар?

- 15 години, от първата си секунда като лекар съм в тази клиника и не го намирам за недостатък.

- След 15 години открихте ли прилики между медицината, изобразителното изкуство и правото?

- Да, в медицината също има много деонтология и правни аспекти, най-вече правото на пациента да бъде информиран и лекуван по най-добрия начин. Това е нещо, на което много държим в нашата клиника. Вие може би сте били свидетели как
често се неглижира информацията за процедурите, които трябва да се правят. Ние тук действаме по западен модел, всичко обясняваме, искаме мнението и съгласието на пациента, за да му направим една интервенция. Всичко това много доближава медицината до правото. Хирургията винаги е и изкуство, особено, когато човек мине от стандартния ешалон в нещо по-високо. Както, когато човек трябва да реши какви щрихи да наложи по картината, така в сложни ситуации хирургът често трябва да вземе нестандартно решение, за да се запази живота и здравето на пациента.

- Кои са любимите ви художници и стил на рисуване, остава ли ви време?

- Напоследък все по-малко, в интерес на истината френският импресионизъм ми допада. Моне, Мане, Писаро, Реноар са сред любимите ми художници. Абстракционизмът не е моята страст, обичам по-земните и пастелни тонове. Опитвам се това да предам и на децата, сега се връщаме от парижките галерии, за да могат от малки да свикват с мащаба на Европа и това, което ни предоставя ЕС, защото ние сме равнопоставени в една голяма общност с интелигентни хора. Затова от деца всички трябва да осъзнават мястото си на картата и свързаните с него отговорности.

- Колко е годишната ви отпуска реално?

- Не мога да се оплача от липса на отпуска. Реално работим много, но и почиваме добре, защото тук, във ВМА, благодарение на наличието на 4 коремни хирургии, има възможност две по две те да затварят врати и да почиваме по месец през лятото. А зимата ходим на ски за по десетина дни, което не е малко.

- Оптимист ли сте за развитието на медицината у нас?

- Да, оптимист съм, някога ще се наместят нещата, защото, въпреки че има една концептуална грешка – че системата се централизира прекомерно географски, и остават много големи територии, които не са обезпечени с никакви специалисти, от друга страна централизацията е в основата на модернизацията на медицината, наличието на високоспециализирани звена в дадена посока позволява на пациентите да са лекувани по-добре. Така че, е нужно малко да се промени разпределението – да са налични компетентни хора на ниво областни болници, за да преценяват кои пациенти да поемат и кои да изпращат на по-високо ниво. Това, според мен, някога ще стане, не може вечно да се изливат толкова много обществени пари в толкова неясни посоки. В някакъв миг това ще спре и ще се вземе политическо решение за стабилизиране на N на брой болници – може би 50 са напълно достатъчни за нашата държава, вместо 350, и тогава всичко ще си дойде на мястото.

- Смятате ли, че времето на този миг наближава?

- Мисля, че да. Поне така се надявам.



С перото срещу болестта

С перото срещу болестта

Надеждата е по-силна от страха, казва българският Стивън Кинг
На една мечта разстояние от ума

На една мечта разстояние от ума

Следващата неврология, която ще преподаваме е тази с невронните мрежи, казва акад. Лъчезар Трайков
Не знаех, но изход има

Не знаех, но изход има

Когато разбрах, че алкохолизмът е болест, започнах да го използвам като извинение, разказа член на АА
В името на един живот

В името на един живот

Лекари от три болници обединиха усилия, за да спасят Снежана Атанасова, а тя им благодари от сърце

Божествено докосване

Божествено докосване

Три поколения лекари помагат на хората в рода на д-р Едислав Петров
Урок по достойнство

Урок по достойнство

Старшите сестри се превърнахме в счетоводители, от бумащина не остава време за милосърдие, казва Лидия Георгиева
От любовта към четката до скалпела

От любовта към четката до скалпела

Кандидатствах медицина с мисълта да стана хирург, не толкова лекар, казва д-р Цветко Георгиев
Орисана да успява в науката

Орисана да успява в науката

Обичам да правя ръчно изработени подаръци, а сръчността има много общо и със стоматологията, споделя Виолина Александрова
От фотоапарата до фармацията

От фотоапарата до фармацията

Прави бутикови лекарства, гените на инженерите в семейството са взели превес, казва Антон Вълев
Една бяла лястовица

Една бяла лястовица

Ученическо съчинение на тема „какъв ще стана" се оказва съдбовно за д-р Мирослав Ангелов

1 2 3 4 5 ... 10 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Януари 2019