Идва ли краят на детската кардиохирургия

Докато здравните власти искат да съсредоточат лечението на малчуганите у нас, единствената клиника за сърдечни операции е в тежко състояние

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Единственото място у нас, където се правят операции на малчугани със сърдечни проблеми е Отделението по детска кардиохирургия в Националната кардиологична болница (НКБ) в София. Всяка година в него хирурзите спасяват живота на над 250 деца. Повечето от тях още са бебета, защото сърдечните проблеми при малките най-често се дължат на вродени малформации. Заради сбърканата ни здравна система обаче отделението е на път да затвори, защото финансирането на тази дейност у нас е силно подценено.

Финансирането

Около 1 милион лева на година в дефицитът, който болницата генерира заради поддържането на детската кардиохирургия и кардиология. Той се получава заради недостатъчното остойностяване на клиничните пътеки, както и заради неплащането на някои медицински изделия и дейности. В момента финансирането за операциите на деца у нас стига до 18 хил. лв. Въпреки че на някого сумата може да се стори висока, тя е нищожна в сравнение с цените в ЕС. Така например оферта на германска болница за операции на детски малформации започва от 60 000 лв. и стига до 110 хил. лв., като тамошните лекари правят уговорката, че за най-сложните случаи цените може да минат и 200 хил. лв. В тези разходи не са включени допълнителните суми за престой и транспорт на пациента и близките му. В същото време у нас част от дейностите като изграждането на липсваща половина на сърцето, дори не се плащат от никого, а реалните разходи за тях са в диапазона на 60-90 хил. лв. За децата не са осигурени и специфичните хирургически клапи, кондуити, кардиостимулатори. А една транскатетърна клапа струва около 40-50 000 лв. При сегашното ниво на финансиране по клинични пътеки НЗОК плаща около 3 млн. на година за 250 операции. Ако клиниката в НКБ намали дейността си и се откаже от най-разхоодемките и тежки случаи, които са около 130 на година, сметката ще е различна за всички. Отидат ли тези деца в чужбина при средна цена на операцията от 40 хил. евро и то без логистичните разходи, това прави минимум 5 млн. евро. А без промени, опасността от това е реална.

Проблемите

Липсата на нормално финансиране води до редица проблеми и пставя на изпитание работата на детското кардиохирургино отделение. Заради липсата на достатъчно средства НКБ продължава да изпитва сериозен недостиг на кадри в реанимацията и в педиатричната клиника. Най-голям е проблемът със сестрите, които са на критичния минимум. В същото време заплатите на лекарите за година са паднали с около 12 %. Заради липсата на средства страда дори квалификацията и обучението на младите хирурзи. Специалистите в болницата няколко пъти призоваха здравното министерство да направи програма за финансиране на детската кардиохирургия, но засега такава няма. А без спешно решение, е много вероятно, НКБ да последва съдбата на детската кардиохирургия в Словения.

Чуждият опит

Това лято здравното министерство в Словения се изправи пред необходимостта да затвори, засега временно, единствената детска кардиохирургия в държавата. Причината за това са съмнения в качеството на лечение заради малкия брой пациенти на година. Дотам обаче се е стигнало след поредица от нерешени проблеми, както и у нас. В момента здравната каса на Словения е принудена да обяснява, че ще финансира лечението на децата в чужбина само, ако то е изключително належащо, защото е много скъпо и ако изобщо няма как да се извърши в самата държава. Разходите за сърдечна операция в Словения е между 9 и 17 хил. евро, а зад граница около 30 хил. евро, пишат местните медии.

Бъдещето

За съжаление съдбата на българските пациенти може да се окаже идентична, въпреки че няма съмнение в качеството на работа на детската ни кардиохиругия. Дори напротив – у нас се пращат деца за операции от съседни държави, защото други подобни клиники на Балканите няма. Поради пълно неглижиране на детското здравеопазване има огромен недостиг на периатри и детски хирурзи във всички съседни страни. В Сърбия съществува един център за детска кардиохирургия с ограничен обем, в Македония практически не се работи, в Черна гора няма подобна дейност. Дори в съседна Румъния с 23 млн. души функционират само 2 центъра, които имат ограничен обем на работа и приемат по-леки случаи. Без реакция от страна на властите България ще се нареди в числото на тази печална статистика. Тогава у нас няма да има къде да се канят чуждите професори, за да оперират децата ни, както иска здравното министерство. Нещо, което и досега в НКБ са правили при нужда. Болницата си сътрудничи с различни водещи клиники от Европа от 1992 г. Сред лекарите, които са идвали в България са проф. Мартин Елиот от Лондон, проф. Зигрид Хагл от Хайделберг, проф. Клод Планше от Париж, проф. Герардус Бенинг от Кьолн. Във всеки от тези гастроли са оперирани между 5-8 деца, за които фондът е платил между 10 и 20 хил. евро общо за хонорари на екипа. Ако малчуганите се бяха оперирали зад граница обаче, разходите щяха да бъдат между 250 000 евро и 300 000 евро. И отново цифрите са пределно ясни, изборът оттук нататък е на управляващите ни. Дано този път да проявят мъдрост.