Една Жана Д′Арк на новото време

Промените в наредбата за медицинската експертиза буквално ни убиват, казва Павлина Григорова

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

„Всяка сутрин ставам в четири и половина. Вземам шепа лекарства и отварям Фейсбук", започва разказа за себе си Павлина. Вече няколко години подред това се е превърнало в нейно ежедневие. Писателката обича да започва деня си като пише кратка импресия. Първите се появили няколко месеца, след като на 44 години сякаш от нищото получава инсулт. Така през последните пет години всеки ден Павлина намира възможност да изрази чувствата и мислите си в кратки текстове, публикувани в социалната мрежа. „Те са отражение на моята личност. Отварям прозореца, излизам навън, посрещам изгрева – малки неща, които ме зареждат и ми дават стимул за предстоящото. Приемам всеки ден като дар. Днес разтворих прозорците, вратите. Навън беше мрак и тишина. Петлите кукуригаха, някъде в далечината се чуха ръждивото тракане на първите влакове. Замислих се за мечтата, надеждата, с която са изпълнени, отивайки някъде – на близо или далеч. Това е раждането на новия ден", споделя тя. До момента е събрала над 600 импресии, повечето от които отпечатани. Има 25 книги, а 4 други са готови и в процес на издаване. Писателката споделя, че обича да се радва на всичко, до което се докосва – цветята, пеперудите, капките роса, които понякога вижда като сълзи или наниз от перли. Намира вдъхновение и в края на всеки ден и именно на това е посветила поредицата си „Обладана от залезите".

Изкуството

„Благодаря, че съм била част от този ден, че съм тук и съм се насладила на миговете, които са ми подарени. Обичам да гледам как слънцето се скрива, за да се роди отново някъде на друго място", казва Павлина и допълва, че е почитател на късия разказ. Въпреки че има три стихосбирки, една от които е посветена на трите й дъщери, предпочита прозата. Предпочита да не се ограничава в мерената реч, а да излее сърцето си в копринени думи. Казва, че харесва да си играе с диалектиката, радетел е на изчистването на богатия български език от чуждиците, които не разбираме. „Една от книгите, които предстои да излезе, е посветена на живота на хората от селските райони, житието им, спомените по старите традиции, обикновените, простички неща. Ние отдавна сме се откъснали от тях, в желанието си да сме модерни, да пишем любовни книги или такива, които никой не разбира. А животът е най-голямата музика за всеки творец. Не мога да пиша за любов, когато около себе си вижда само мъка и тъга", обяснява тя.

Целият живот на Павлина е изпълнен с изкуство. Разбира, че ще се обрече на това още в училище, когато се осмелява да поправи учителката си по български език и литература и затова получава силно потупване с малката лопатка за въглища. Малко след това започва да пише и така продължава до днес.

По пътя на болестта

Писателката има призната 100% инвалидност. Всичко започва след куп проблеми, много стрес и неприятности, когато получава мозъчен инсулт. Резултатът е пареза на лявата ръка и левия крак. Трудно говори и бавно се възстановява. „Наложи се да издъвча стотици пакетчета с дъвки, за да тренирам езика и устата си и да възвърна пълен контрол над говора си. За съжаление се получи ефектът на доминото. Едното доведе до другото. Така откриха, че имам хиперфункция на щитовидната жлеза, която пък увреди сърцето. Започнах да пия шепа лекарства – хормони, бетаблокери. Попаднах в ръцете на прекрасни лекари, благодарение на които днес съм все още жива. Малко по-късно се наложи операция за отстраняване на щитовидната жлеза. Това пък провокира куп други проблеми и така съм до ден днешен", разказва тя.
Трудните мигове в болниците и купищата изследвания обаче не могат да променят светогледа й, дълбоко вкоренен от нейната баба, чието име носи. Павлина вярва, че всички хора са добри и почтени, че трябва да бъдат обичани, каквото и да се случи. Казва, че винаги е била твърдоглава и упорита, което понякога й причинява куп неприятности, но дори болестите не са могли да я сломят. След драстичната промяна в начина на живот семейството на писателката се обединява около нея, за да й даде пълната си подкрепа и да й вдъхне кураж. Тя обаче понякога се чувства като воденичен камък и се опитва да се справя сама с трудностите. „Казвам си, че мога. Влагам всичките си сили да се преборя с предизвикателствата – с една патерица, с две патерици, дори по дупе. Искам да съм независима и го постигам. Болестите не бива да са оправдание да се превърнеш в злобен, малък човек. Виждала съм хора, които след като се разболеят, започват да се налагат над околните, да дърпат чергата към себе си, да ненавиждат света, в който живеят, да се обезчовечават и да забравят дребните радости. Не искам и няма да стана такава", допълва тя.

Павлина признава, че семейството й е огромно – три дъщери, четирима внука и необятна вселена от приятели. Смее се, че има малко лудо хоби – всяка събота да обикаля селския пазар и да разговаря с продавачите. Споделя, че познава всеки от тях по отделно, знае неговата история, болките му. Събира мъдростта на тези хора, докато гледа напуканите им ръце и си спомня миналото. „Трябва някой да започне да събира новите мъдрости на това поколение. Всяко време има своите мъдрости. Не винаги старите поговорки съвпадат с реалността, защото времето е динамично. Всяко поколение има своите уроци, които трябва да предадем на тези, идващи след нас", споделя писателката.

Ефектът на доминото

Въпреки трудностите Павлина е убедена, че човек може да постигне всичко, въпреки че да си инвалид в България е много трудно. Проблемите не се изчерпват само в недостъпната среда. Съществуват и още куп неуредици в социалната сфера, липсата на клинични пътеки, неяснотите около медицинските изделия. Писателката казва, че не разбира как е възможно всички хормонални изследвания дали за диагностициране, дали за поддръжка на лечението, да са платени и то при положение, че инвалидите вземат смешни пенсии. „Ощетени сме от тази гледна точка. Говореше се, че помощните средства, медицинските изделия ще станат достъпни за всеки, но изведнъж излезе наредба, когато промени това. Аз самата подадох документи за инвалиден скутер или за автоматична количка, но ми отказаха. Оказа се, че за да те одобрят трябва да имаш два ампутирани крайника. Получих отказ и за енергийни помощи за приближаващата зима. Никога не съм търсила социални придобивки, но сега когато го направих просто ми затръшнаха вратите пред носа. Нали говорим за социална реформа, за това че всеки ще получи това, което му е необходимо. Никога не съм искала пари, а просто някой да се погрижи за моето отопление тази зима", признава тя.

Битката с държавата

Тези дни Павлина започна истинска битка със здравните институции заради новата наредба за ТЕЛК. Казва, че е облякла металната риза на Жана Д′арк и сама е подпалила кладата под краката си. Въпреки че в момента тези променя ни я засягат лично, тя не може да се примири с несправедливостите. Писателката е категорична, че още при създаването на новите нормативни документи са допуснати редица грешки. По време на обсъждането в работните групи почти не са присъствали национални консултанти. „Кой наруши правата ни? Кой допусна подобни неуредици? Още преди излизането на тази наредба започнаха едни интервюта, изказвания, че всичко е наред. Безчет лъжи. В крайна сметка национално представителните неправителствени организации внесоха протестна нота, в резултат, на което Министерството на здравеопазването свали тази наредба. Малко след това, тихомълком отново бе приета. А тя буквално убива. Масово млади хора в работоспособна възраст с множество увреждания губят своите инвалидни права, а те осигуряват единствения им доход. Страшното е, че 90% от клиентите на съдия-изпълнителите са хора с увреждания или пенсионери. Ние сме вечните длъжници", възмущава се писателката. Тя е категорична, че реформата може да започне много лесно и да реши купища проблеми. Само трябва да се направи електронна здравно-осигурителна карта. Така всяко изследване, всеки преглед, назначено лечение ще бъде вкарвано в нея и ТЕЛК, и НОИ ще имат достъп до тази информация. По този начин ще се пресекат и фалшифицирането на документите. Павлина е категорична, че нормативната уредба за ТЕЛК в момента не е в полза на хората с увреждания. Нещо повече той противоречи на редица европейски конвенции, включително и на Хартата за правата на човека и Хартата за защита на пациентите. „Ние сме европейска държава и е време да започнем да работим и живеем по европейски. Хората с увреждания освен, че сме най-уязвимата част от обществото, сме и гласоподаватели, а това значи работодатели на политиците. Чрез правото си на глас ние сме решили кой да ни управлява и кой да защитава интересите ни. Тези, които за коват законите, не бива да се сещат за нас само по време на избори и да манипулират два милиона и половина българи, които живеят на прага на бедността. Трябва да помислят за техния начин и стандарт на живот. Битката с държавата ще бъде много трудна, но съм сложила главата в торбата. До мен има хора и всички сме обединени около една кауза. Ще успеем, защото се борим заедно", допълва тя.