Играчка плачка

Внимание - покемон

28-07-2016 09:10
Отделянето на допамин по време на играта води до пристрастяване, казва психологът Надежда МилеваВнимание - покемон
Соня
Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com
Вече не е никак странно, ако човекът срещу теб върви, без да гледа къде стъпва, а всъщност погледът му е вперен в мобилния телефон. В последно време към чатенето, социалните мрежи и другите виртуални игри се добавя още една причина - ловът на покемони.

Според данни на компанията за анализ на приложения Sensor Tower приложението за „хващане" на анимационните герои за по-малко от месец вече има над 75 млн. инсталирания по цял свят. Със сигурност и в България феновете на играта, в която реалността се смесва с виртуалното, са хиляди. В социалната мрежа фейсбук има поне десетина групи, свързани с тази тема, а НДК в центъра на столицата освен място за срещи вече се превърна и в гореща отправна точка за лов на покемони.

Всичко това обаче крие своите рискове.

Визитка

Надежда Милева е дипломиран психолог по позитивна психотерапия. Завършила е специалност : „Детско-юношеска психология –диагностика и консултация" в СУ „Св. Климент Охридски, както и „Арт-терапия" в Нов български университет. Тяработи с деца и семейства, освен това е експерт в областта на психологията на личността изависимостите.

От една страна това може да бъде чисто физическата опасност. Има вече примери за инциденти по невнимание – към причините за катастрофи у нас се добави още една – търсенето на покемони, докато шофираш. По-малките деца и не особено внимателните могат да пострадат и физически - например в опит да хванат някое от човечетата ако тръгнат да пресичат непредпазливо улицата, да се покатерят по дърво или направо да попаднат на опасни места като прелези или жп линии.

Има и друга опасност – рискът от пристрастеност и стигането до зависимост, предупреждава психологът Надежда Милева, която е специалист в областта на психологията на личността и фамилната терапия. По думите й децата приемат компютъра и виртуалните игри много сериозно, защото това ги прави актуални сред техните връстници. Подобни игри и забавления им дават повод за разговори, за хвалене пред съученици и приятели. В този аспект компютърът провокира общуване с другите, казва психоложката.

Когато обаче висенето пред екрана е прекомерно - когато надхвърля 6-8 часа в денонощието, трябва да бъде ограничено. Независимо за коя виртуална игра става дума. Един от основните показатели за това, че дадено влечение вече се превръща в зависимост е, че децата търсят все по-големи дразнители, все по-големи „дози" от същото, което ги прави щастливи.

В този случай се стига до откъсване от реалността,

което напомня на влечението към алкохола, хазарта или дрогата. На биохимично ниво зависимостта от компютър или друго мобилно устройство се дължи на отделянето на допамин – вещество, което кара организма да предизвиква удоволствия. Но за разлика от хероиновата зависимост, например, трудно може да се стигне до осъзнаване на реалната опасност, напомня психоложката. Заради това и помощ се търси рядко, а отказването от манията е трудно.

Най-уязвимите групи са тийнейджърите и възрастните,

които не се чувстват успешни в своето всекидневие. Подвластни на виртуалния живот, те може и никога да не „пораснат"- т.е. трудно се адаптират в своите роли на родители, съпрузи, хора, които могат да се справят с проблемите си.

Плюсът в минуса

Играта за хващане на покемони може да е рискова, ако човек й се отдаде, без да се замисля и да внимава. В същото време тя е свързана с движение на открито и ако се осъществява в компанията на друг човек (хора), може да се стимулира социално общуване и забавление, обяснява Надежда Милева. А и така геймърите вече не са затворени сред четирите стени вкъщи.

Аз лично видях майка, която помагаше на детето си да хване покемон, като успоредно с това му обясняваше пред коя сграда се намират и какви хора работят там, така че все пак винаги може да се намери положителното, обобщава Милева.

 

Кои са покемоните

 

Те са шарени, сладки, пухкави и игриви социални същества. Покемоните бяха създадени от компанията Niantic Labs, а са собственост още на Nintendo и Pokemon Compan. За да се включите в играта, трябва да се регистрирате чрез Google или специален акаунт. Тогава ще може да поемете из улиците на града, за да откриете малките виртуални създания у съседите, в парламента, на дървото в парка или върху бюрото в офиса си. Появата им на тези места става възможна чрез наслагването на виртуална реалност върху реалните данни от Google Maps. Когато пред играча се появи покемон, телефонът превключва от виртуална карта към измислените образи и интегрира дигитална информация в реално съществуващата среда. Целта на ограта е да съберете покемони, които може да тренирате във фитнеси.

Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Февруари 2024 Предишен Следващ