За агресията при децата са виновни „първите 7"

Все по-често се говори за детската агресия. Онази, която излиза извън приетите от обществото норми. Не онази, която е израз на себе отстояването и е в рамките на нормалното поведение. Защо децата посягат едно на друго, защо се стига дори до фатални инциденти, какво става с тях, в края на ваканцията и наближаващото училище, попитахме детския психиатър д-р Здравка Янева.
Отговорът не е еднозначен и очевидно се корени още в ранното детство, става ясно от разговора ни с д-р Здравка Янева.
„Причините са комплексни. Ако хората виждат "филма" като развитие на действие, ние психиатрите виждаме кадрите на въпросния "филм", срещайки се с развитието на децата в различни етапи на живота им. Най-често при нас идват деца, които са отглеждани хаотично, в непоследователен стил", казва д-р Янева.
Единият фактор е социален - съвременните деца се отглеждат от активни работещи родители, които нямат много време и разчитат повече на детските заведения. Дори рождените дни се празнуват в детски кътове. Но основното е детето да бъде изчакано да експериментира с дейности, които са съответни на неговата възраст и развитие. Майките казват често: „Той не може да се облече, не може да се храни сам" или "В детската градина се храни сам, а у дома не може". Причината за това е, че родителите и детето стават сутрин половин час преди училище или градина, бързат и не дават възможност то да се облече само, въпреки че може. Още
докато са малки, децата трябва да бъдат изчаквани,
за да могат сами да експериментират с уменията си във всеки етап от развитието си. Ако едно дете може да направи нещо само, нека да не бъде улеснявано и обслужвано, за да може само да се научи как да се справя. Дори лъвицата води малките си лъвчета на лов, за да се учат от рано сами да се справят в живота, въпреки че до израстването им ги обгрижва, носи им храна, подкрепя ги. Мястото на семейството е да научи децата си да бъдат самостоятелни, да се научат да търпят провали (в такива моменти семейството е, за да подкрепя детето, но не и да върши нещата вместо него), за да могат да израстнат със самочувствие на значими личности.
ВИЗИТКА
Детският психиатър д-р Здравка Янева завършва Медицинския университет в София през 1998 г. През 2005 и 2011 г. придобива специалностите Психиатрия и Детска психиатрия. Работи 3 години в Психиатричния диспансер в Смолян. От 2003 г. до 2016 г. е детски психиатър в стационарното отделение на Клиниката по детска психиатрия в УМБАЛ „Александровска", от началото на 2017 г. практикува в частен кабинет „Детско психично здраве". Интересите й са в диагностиката, оценката и лечението на психични разстройства в детско-юношеската възраст, както и в сферата на юношеската психопатология и психофармакология. |
Освен това съвременните родители, имайки по-голям достъп до материални блага,
удовлетворяват желанията на децата веднага.
Донякъде по този начин компенсират отсъствието си, липсата на време, за да са с децата. Това действие е подчинено и на разбирането: "Всички деца имат, и моето трябва да има". Така малчуганите се научават, че всяка тяхна приумица и желание може и трябва непосредствено и веднага да бъде удовлетворявано. Пак заради социалната принуда те се научават да протестират. И протестирайки, тръшкайки се и демонстрирайки несъгласието си, те отново получават това, което искат на момента. А нека да си спомним на нас колко често ни се купуваха подаръци и колко често се купуват на сегашните деца! Друг
голям проблем е, че с децата не се играе,
а само им се говори. Обяснението на родителите е, че детето си играе с таблета, гледа телевизия, занимава се с компютъра – играе си самичко. Но децата се учат, имитирайки поведението на възрастния. Детето вижда жестовете, а не чува това, което му се говори. Съвременните деца "общуват" през електронни устройства и не се научават да общуват с реални хора.
Не е без значение и генетиката - какъв е темпераментът, какво е семейството - има или няма присъствие на родител, дали прародителите са включени в живота на детето и отглеждането му или не са.
Друг проблем е несъгласието на родителите
по отношение на правилата на отглеждането и възпитанието. Прекалено демократичното отглеждане на децата също им прави лоша услуга в бъдещето. Давайки възможност на едно незряло дете да взема решения, го натоварваме с отговорността за тези решения, а то няма зрелостта да понася такава отговорност.
Когато има яснота и предвидимост, децата са спокойни и растат уравновесено. Това ще рече, че в семейството трябва да има правила. Ако му е трудно да се запомнят, нека да бъдат записани на видно място. Когато има правила, валидни за всеки един член на семейството, на домакинството, когато има яснота във всекидневието, по-лесно е за изпълнение от детето. А и по-късно в живота то се научава да спазва социалните норми.
Хаосът невротизира децата
още от предучилищна възраст. Те са тревожни, тъй като не знаят дали днес това поведение е правилно или не, защото вчера то е било наказвано, а завчера от същия или друг член на семейството е било поощрено. И ако възрастният човек може да понесе подобно поведение от друг член на семейството или от колега, или от шефа си в работата, тъй като има много по-високи нива на тревожност - ще рационализира поведението си, ще се приспособи, ще се пошегува, ще намери начин да се откъсне от дразнителя, то детето не може да понесе, да преодолее ситуацията без да се стига до конфронтация или физическа агресия. Много често тревожните и невротизирани деца реагират с агресия.
Обществото е склонно да обвинява детето
за агресията, заклеймява агресивния, дава му дефиниция, поставя му етикет и го поставя в определена роля. В следващия момент това дете или юноша гледа да не разочарова околните и се придържа към този етикет и роля, защото с всичко това то вече е привлякло вниманието на околните. Всяко човешко същество от раждането си до смъртта се бори за внимание – жените си правим прически, маникюр и пр., мъжете си купуват скъпи часовници и коли, например. Всичко това е за да бъде привлечено вниманието на околните.
В следващия етап от развитието се, когато децата отидат на детска градина или на училище, преживяват
кризата на детронацията, попадат в конкурентна
среда и за разлика от дома, вниманието вече не е на 100% върху тях и не могат да получат веднага това, което искат или го получават, но то не им достатъчно, както е било у дома - било внимание, било поощрение. Започва процесът на отлагане на удовлетворяване на желанията. Всичко това покачва нивото на тревожност. Затова родителите трябва да му обръщат още по-голямо внимание. За агресията и проблемите при тинейджърите, четете утре.

Парамедици да влязат в училищата

Увеличават се трудните раздели при родителите
Тогава психологическата помощ е абсолютно необходима, тя може да предотврати трайното емоционално увреждане на децата, майките и бащите им, казва Слави Несторов

Едва 15% склонни да са приемни родители

Пълна забрана на райския газ от днес

Снифовете са входна врата към наркоманиите

Малко са хората с опит срещу наркотиците

Главчев поиска дигитална здравна карта

Забраниха енергийния сниф

Общински съвети за борба с наркозависимостите
