Медици под обстрел

Или защо един лекар иска да бъде военен, разказва курсант Боян Златанов

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Младото момче е привлечено от медицината от съвсем малък. Казва, не не е имало конкретен повод да избере тази професия. Спомня си, че през годините идеята да се посвети на тази хуманна професия се развивала все повече и повече. Ето защо, когато дошло време да кандидатства мече бил напълно убеден, че това е правилният път. „Винаги съм се старал да помагам на онези, които не могат сами да се погрижат за себе си. Струва ми се, че няма по-добър начин от това да стана военен лекар", казва Боян.

Наследството на баба

Една от причините да се захване с лекарската професия е и фактът, че в рода му има медици. Бабата на младия мъж е анестезиолог, а прадядо му – хирург. Любопитното е, че той дори бил мобилизиран по време на Втората световна война. Така медицината „влиза в кръвта" на момчето.

За разлика от много от връстниците си Боян не се колебае между няколко професии, на които да се посвети. За него няма друг път.

„ Някои хора смятаха, че е много рисковано да избера да кандидатствам само в една специалност, но аз исках именно нея и се борих, за да сбъдна мечтата си", допълва младото момче.
Обучението му теръпва започва, но той вече знае, че освен сложната медицинска материя, ще трябва паралелно да изучава и „Военно дело". „Мнозина смятаха, че е едва ли не невъзможно, но аз съм убеден, че ще се справя", казва Боян и допълва:

„Отраснах в семейство, което винаги ме е учело, че е важно да служа и работя за България. Така че, изборът ми не беше особено труден. Смятам, че всеки трябва да намери начин да помага на Родината си – с каквото и да се занимава".

За човек, изпълнен със силно патриотичен дълг, тази професия се оказала идеалният избор. За щастие близките му го подкрепили във всяко отношение. Решението му не била изненада. Насърчавали го да се бори упорито и да следва мечтите си, за да постигне онова, към което се стреми. Боян осъзнава, че това е рядък дар, на който може да разчита винаги. Много от връстниците му са принудени да се сблъскват отрицанието на своите родители особено, когато става въпрос за толкова трудна и отговорна професия като тази на военния лекар.

Не всеки е готов

Да си силен физически и да умееш да се справяш с всякакви напрегнати ситуации са само част от качествата, които трябва да притежаваш, за да практикуваш тази професия. Според Боян всеки тръгнал по този път трябва добре да прецени силите си. „Мисля, че едно от най-важните качества е да си уравновесен. Все пак, това е непредвидима професия. Важно е винаги да се спокоен и нащрек, защото не знаеш в кой момент ще си нужен за спасяването на някого", допълва младото момче. В началото на своето обучение той все още не може да отговори дали е достатъчно подготвен, за да излезе на бойното поле и там да приложи наученото. „Трудно е да се каже. Колкото и да се опитва да се подготви, човек никога не може знае какво го очаква по време на военни действия. Нещата се променят непрекъснато. Убеден съм, че когато му дойде времето ще се изправя успешно и пред това предизвикателство", казва още той и е категоричен, че е напълно готов да поеме този риск в името на това да спаси както военните, така и цивилните.

Минути само за себе си

Като всеки млад човек и Боян търси различни възможности, за да се отърси от ежедневния стрес и напрежение, което го обгръщат. Споделя, че намира все нови и нови начини, за да се разтовари, понякога дори и да са странни. „ Когато тренирах стрелба например, моментът в който трябваше да почистя оръжието, буквално „ми оправяше деня". Сега съм на друга вълна - тичане и музика", споделя той. Не оставя назаден план и четенето на книги. Това се е превърнало в негово хоби и начин, за да се откъсне от реалността и да си почине пълноценно. Любимите му писатели са Дж. Р.Р. Толкин и Том Кланси.
Боян споделя, че за разлика от много свои връстници, той се справя със стреса изключително успешно. Като дългогодишен състезател от малък е свикнал да е поставен в ситуации, в които да запазя хладнокръвие и да остане спокоен. Затова и днес казва, че стресът не е нещо, което може да го изплаши.

Патриот до дупка

Днес много млади лекари обръщат поглед към чужбина, за да се измъкнат от трудната българска действителност. За Боян обаче такава перспектива не седи. Той е категоричен, че иска да остане в Родината и да й служи. Не врява, че печелившата стратегия е „по-добре да замина, докато нещата се оправят". Смята, че е по-смислено и достойно да се бори за постигането на по-добри условия в България, вместо да бяга в чужбина.