Лица

Медици под обстрел

24-08-2018 07:20
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Медици под обстрелИли защо един лекар иска да бъде военен, разказва курсант Боян Златанов

Без съмнение лекарската професия е една от най-благородните и най-обичаните. Въпреки трудностите, въпреки проблемите все повече младежи се насочват да учат медицина, водени от хуманното желание да помагат. Какво е обаче да се специализираш военна медицина? Да знаеш, че ще си на фронтовата линия в най-горещите точки на света и ще спасяваш както „своите", така и „чуждите". За избора да стане военен лекар, за очакванията и надеждите, разговаряме с курсант Боян Златанов.

Младото момче е привлечено от медицината от съвсем малък. Казва, не не е имало конкретен повод да избере тази професия. Спомня си, че през годините идеята да се посвети на тази хуманна професия се развивала все повече и повече. Ето защо, когато дошло време да кандидатства мече бил напълно убеден, че това е правилният път. „Винаги съм се старал да помагам на онези, които не могат сами да се погрижат за себе си. Струва ми се, че няма по-добър начин от това да стана военен лекар", казва Боян.


Наследството на баба


Една от причините да се захване с лекарската професия е и фактът, че в рода му има медици. Бабата на младия мъж е анестезиолог, а прадядо му – хирург. Любопитното е, че той дори бил мобилизиран по време на Втората световна война. Така медицината „влиза в кръвта" на момчето.

За разлика от много от връстниците си Боян не се колебае между няколко професии, на които да се посвети. За него няма друг път.

„ Някои хора смятаха, че е много рисковано да избера да кандидатствам само в една специалност, но аз исках именно нея и се борих, за да сбъдна мечтата си", допълва младото момче.
Обучението му теръпва започва, но той вече знае, че освен сложната медицинска материя, ще трябва паралелно да изучава и „Военно дело". „Мнозина смятаха, че е едва ли не невъзможно, но аз съм убеден, че ще се справя", казва Боян и допълва:

„Отраснах в семейство, което винаги ме е учело, че е важно да служа и работя за България. Така че, изборът ми не беше особено труден. Смятам, че всеки трябва да намери начин да помага на Родината си – с каквото и да се занимава".

ПРЕДИСТОРИЯТА 

Курсант Боян Златанов е едно десетте момчета, които на 10 август 2018 г. бяха посрещнати с „Добре дошли на борда!" във втория випуск от военни лекари. Тази година общо 21 младежи имат шанса да се включат в програмата, която Военномедицинска академия, МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов"-Варна и ВВМУ „Н. Й. Вапцаров"-Варна стартираха съвместно през 2017 г.


За човек, изпълнен със силно патриотичен дълг, тази професия се оказала идеалният избор. За щастие близките му го подкрепили във всяко отношение. Решението му не била изненада. Насърчавали го да се бори упорито и да следва мечтите си, за да постигне онова, към което се стреми. Боян осъзнава, че това е рядък дар, на който може да разчита винаги. Много от връстниците му са принудени да се сблъскват отрицанието на своите родители особено, когато става въпрос за толкова трудна и отговорна професия като тази на военния лекар.


Не всеки е готов


Да си силен физически и да умееш да се справяш с всякакви напрегнати ситуации са само част от качествата, които трябва да притежаваш, за да практикуваш тази професия. Според Боян всеки тръгнал по този път трябва добре да прецени силите си. „Мисля, че едно от най-важните качества е да си уравновесен. Все пак, това е непредвидима професия. Важно е винаги да се спокоен и нащрек, защото не знаеш в кой момент ще си нужен за спасяването на някого", допълва младото момче. В началото на своето обучение той все още не може да отговори дали е достатъчно подготвен, за да излезе на бойното поле и там да приложи наученото. „Трудно е да се каже. Колкото и да се опитва да се подготви, човек никога не може знае какво го очаква по време на военни действия. Нещата се променят непрекъснато. Убеден съм, че когато му дойде времето ще се изправя успешно и пред това предизвикателство", казва още той и е категоричен, че е напълно готов да поеме този риск в името на това да спаси както военните, така и цивилните.


Минути само за себе си


Като всеки млад човек и Боян търси различни възможности, за да се отърси от ежедневния стрес и напрежение, което го обгръщат. Споделя, че намира все нови и нови начини, за да се разтовари, понякога дори и да са странни. „ Когато тренирах стрелба например, моментът в който трябваше да почистя оръжието, буквално „ми оправяше деня". Сега съм на друга вълна - тичане и музика", споделя той. Не оставя назаден план и четенето на книги. Това се е превърнало в негово хоби и начин, за да се откъсне от реалността и да си почине пълноценно. Любимите му писатели са Дж. Р.Р. Толкин и Том Кланси.
Боян споделя, че за разлика от много свои връстници, той се справя със стреса изключително успешно. Като дългогодишен състезател от малък е свикнал да е поставен в ситуации, в които да запазя хладнокръвие и да остане спокоен. Затова и днес казва, че стресът не е нещо, което може да го изплаши.


Патриот до дупка


Днес много млади лекари обръщат поглед към чужбина, за да се измъкнат от трудната българска действителност. За Боян обаче такава перспектива не седи. Той е категоричен, че иска да остане в Родината и да й служи. Не врява, че печелившата стратегия е „по-добре да замина, докато нещата се оправят". Смята, че е по-смислено и достойно да се бори за постигането на по-добри условия в България, вместо да бяга в чужбина.



Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юни 2019