Работим под огромно напрежение

Отношението към медиците трябва да се промени, никой няма полза от изнервени лекари, казва д-р Юлия Бянкова

Снимка: Дарик

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Бянкова, докъде стигнаха проверките около случая в Сливен?

- Доколкото ми е известно, в сряда ИАМО приключи проверката и разговорите с персонала на болницата, които са били ангажирани с приемането, раждането и обгрижването на Ренета Томова. Тъй като има заведено досъдебно производство, вероятно ще следват и други разговори с колегите.

- Каква е обстановката в отделението и болницата?

- Изключително напрегната е ситуацията заради обществения натиск, който има. Това е една голяма болница, която не спира да работи и всичко това създава предпоставки за работа под сериозен стрес.

- Отразява ли се този случай на пациентите?

- Контактувам всеки ден с пациенти, голямата част от тях и близките им проявяват разбиране и не коментират нищо. Болшинството се държат нормално и дори по-любезно на моменти.

- Общественият натиск наистина е голям, защо се получи така?

- Нямам обяснение, но това поведение на никого не помага. Светла да е паметта на Рени, не веднъж изказах моите съболезнования към семейството й, всички хора имат основания да бъдат критични, но всяко нещо трябва да има някаква мярка. В крайна сметка, докато проверките не покажат, че има направено нещо неправомерно, не е справедливо да бъде обвиняван никого.

- Вие сте председател на етичната комисия на БЛС от няколко месеца, какво заварихте като случаи?

- Казусите са най-разнообразни, болшинството от тях са за лошо отношение на лекари към пациенти, между лекари. Иначе намерих една перфектно поддържана документация през времето, когато д-р Петко Загорчев беше председател на комисията.

- Какъв е броят на жалбите, които сте получили за тези 3-4 месеца?

- Още на първото заседание разгледахме между 15-20 жалби, междувременно има постъпили поне още десетина. Следващото ни заседание ще е в края на септември или началото на октомври. Каквото трябва спешно да се направи, се придвижва и онлайн, мисля, че комисията работи добре.

- Увеличава ли се с годините броят на жалбите?

- По-скоро броят е флуктуиращ, има периоди, в които има бум на жалби, има и други, в които няма. Не мога да кажа, че има увеличение, но за мен и сега този брой не е малък. Понякога регионалните ни структури също търсят подкрепа от нас и становища.

- Казахте, че най-честите жалби са за лошо отношение между пациенти и лекари, влошиха ли се те наистина и защо?

- Определено смятам, че се влошиха. Причините са комплексни. От една страна очакванията към изхода от лечението са много високи. Не винаги хората искат да приемат истината, защото не винаги тя е в тяхна полза. Нито един колега не е свикнал, колкото и дълга да е практиката му, да приема нормално съобщаването на лоши новини. Това е нещо, което е изключително тежко и за нас. Затова има практики в другите страни, където колегите дори се обучават как да съобщават лошите вести.

Другата причина е народопсихологията ни – ние сме много мнителни хора, нямаме доверие в нищо, в институциите, в това число попада и медицината. Насажда се едно мнение, че у нас тя е на допотопно ниво, че хората, които работят в нея са неквалифицирани, което в огромния процент от случаите не отговаря на истината, но няма как да разубедим обществото. Знаете , че нормалното човешко поведение е да се помнят лошите неща и да се афишират, а доброто остава скрито. В болницата в Сливен от 15 години, ако не и повече, няма смъртен случай, но виждаме какво става сега. А това са неща, които се случват по цял свят и всеки страда заради тях. Има ситуации, в които лекарят просто е безсилен, но всичко това оформя негативизма и агресията сред нас.

- Има ли някакво решение на тези проблеми, защото този затворен кръг не води ди никъде?

- Така е, това на никого не помага и не води до нищо добро. Напротив, колегите ми работят под все по-голям стрес и затова има отлив от медицинската професия като цяло, не само от лекарската. Хората се чувстват несправедливо обидени, обвинени и омерзени. В същото време няма как да няма здравеопазване, болници, така че трябва да се търси път и начин за справяне с тази абсурдна ситуация. Но цялото общество трябва да има желание това да се промени.

- Доколко проблемите в здравната система влияят на това напрежение между лекари и пациенти – имам предвид достъпа до лечение, финансирането, бърнаутът?

- В България има доста неправилно разпределение на медицинската помощ. Факт е, че има концентрация на лечебните заведения в големите градове и доста региони, които са оставени без медицинска помощ, да не говорим за специализирана. Това е проблем и на него трябва да се търси решение. Във всяка страна има непривлекателни райони, младите лекари искат да живеят в голям град, но там е намерен някакъв механизъм да се реши това. Така че би трябвало да се помисли и да се създаде някаква стратегия в тази посока, защото гражданите в една страна са равнопоставени и не може тези, които живеят в по-отдалечени и малки региони, да се смятат за втора ръка. Това е основната причина за затруднения достъп, иначе той е един от най-лесния в Европа, защото в почти всички други страни се чака доста време за преглед в специализираната помощ, да не говорим за болничен прием, където може да има листи с чакащи в продължение на месеци.

- Голямо ли е натоварването сред работещите в здравната сфера, има ли прегаряне?

- Определено има прегаряне, едната от причината е натоварването, а другата напрежението и натискът, под които работят хората. Пациентите идват негативни и агресивни преди да са имали досег с лекаря и без това да е провокирано от него. Това създава напрежение особено у младите лекари, които са имали дори идеалистични очаквания за практикуването на професията. В световен мащаб бърнаутът е проблем за нашата професия, но в България става особено голям през последните години. Може би трябва да се помисли много сериозно от цялото общество как да се реши, защото всяка една държава трябва да има лекари и те да бъдат квалифицирани. Изнервените, гневни лекари, които работят под натиск не са полезни и на себе си, и на останалите. Напротив, те причиняват на себе си много вреда, защото знаете, че бърнаутът може да доведе до тежки психологически и соматични проблеми. Има много какво да се направи, иначе лекарите ще останат още по-малко. Спокойно мога да кажа, че една от причините да напускат България, не е само финансовият елемент, а и отношението към тях. Няма такова отношение към лекарите в другите страни, а навсякъде има недоволни пациенти.

- Сливенската болница е най-голямата в региона, има ли достатъчно кадри в нея?

- Болницата, която ще навърши 140 години съвсем скоро и е една от най-старите в страната, е голяма - с над 500 легла. Имаме отделения, които са уникални за региона и няма недостиг на кадри или на медикаменти и консумативи. Не е имало период, в който да караме пациентите да купуват нещо.

- Тоест, оптимист сте, че би могла да остане на пазара?

- Искрено се надявам да е така, защото тя е най-голямото лечебно заведение в региона. Между Ст. Загора и Бургас това е болницата, която може да поеме всякакви случаи. Има млади лекари, които специализират. Надявам се да преодолеем тази криза, защото хората, които работят тук не го заслужават.

- Има ли нужда от поправка на медицинските стандарти?

- Не във всички страни има стандарти, но това е нещо полезно. Доста от стандартите бяха обжалвани и отменени от съда. Това предполагаше направата на нови. В момента те се преработват. Новият стандарт по АГ не е бил одобрен, засега остава да действа стария.

Стандартът е алгоритъм за работа и е нужен на лекарите и хората, които следят за работата им. Но всеки един стандарт трябва периодично да се актуализира, защото се позовава на европейските гайдлайни, които се актуализират на 2-3 години. Затова е правилно и ние да актуализираме нашите според тези промени. Може би трябва БЛС, МЗ и СБМС да седнем и съвместно да решим как да регламентираме тази актуализация във времето.