Дълговете на общинските болници се удвоиха

С нови 58 милиона са нараснали и борчовете на държавните клиники за година

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

В края на миналия месец техните дългове са били 95.3 млн. по данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), показва справка на здравно министерство (МЗ) за clinica.bg. През април миналата година обаче техните борчове са били малко над 56 млн. лв. Цифрата е от анализа на ресорното ведомство за задлъжнялостта на обществените болници, който бе изготвен миналата година за депутатите. Така излиза, че за 14 месеца общинските клиники са увеличили борчовете си почти два пъти. За сравнение за първите 4 месеца на миналата година увеличението на борчовете им е било 2 млн. лв. Темпът на нарастване на държавните болници за година пък е около 15-16%. Най-вероятно бурното увеличение на дълговете на общинските клиники е следствие на твърдите лимити, които се въведоха от миналата година. Подобен резултат от промяната очакваха и директорите им. Лимитите действат и досега, въпреки че през 2016 г. приходите на болниците към момента са малко по-големи - с 40 млн. лв., в сравнение със същия период на миналата.

С 58.3 млн. лв. са се увеличили дълговете и на държавните болници за една година, показва още справката от министерство на здравеопазването. На 413.7 млн. лв. възлизат задълженията на държавните болници в края на май тази година. По същото време миналата година те са били 355.4 млн. лв.

Общо дълговете на държавните и общинските клиники в момента надхвърлят половин милиард лева. По принцип най-голяма част от краткосрочните борчове – над 30%, са за лекарства. Следват неразплатените пари за консумативи – около 16%. При просрочените разходи обаче обикновено над 80% се дължат на тези две пера.

Причините за увеличението на дълговете са различни. Според лекарите виновно е неадекватното остойностяване на клиничните пътеки, по които идват и основните приходи на клиниките. Според анализите на здравно министерство над 80% е делът на приходите на държавните болници по каса, още около 6% идват от държавата и останалите над 7% са от платени услуги.
Влияние върху генерирането на дълговете обче оказват още много причини. Сред тях е наличието на спешност в болниците, изборът на медикаментите за лечение, големината на болниците и на заплатите, както и дали се подбират пациенти. Определено влияние оказва и наличето на практики за отклоняване на средства.
Въпреки че всички тези изводи бяха направени преди година от самото здравно министерство и дискутирани в парламента, положителна промяна в задлъжнялостта на държавните болници очевидно няма. Засега не е ясно и как ще се покрият накрая борчовете им. Едно от предложенията на МЗ, което срещна силна съпротива през миналата година, беше да се продадат някои от клиниките или обособени части от тях. Засега обаче приватизацията не е в ход. Общините също не продават болниците си, въпреки че те имат това право от години. Не е ясно обаче дали ще настъпи промяна в тази политика след изборите.