Домът стана по-опасен за астматиците от полените

- Д-р Калчева, кои са белодробните инфекции и заболявания, с които децата идват при вас през лятото?
- Белодробните инфекции през лятото са по-редки, но понякога доста тежки. Но често се появяват обостряния на астматичните заболявания при деца, които си имат установена диагноза. Това е възможно да се дължи на самоволно спиране на лекарствата или на чувството за подобрение, което ги кара да намалят терапията. Обострянията на астмата обаче се срещат целогодишно.
- Тази година по-леко или по-тежко преминават астматичните пристъпи?
- Не може да се каже, но от година на година, като че ли се увеличават тези заболявания. Това е свързано главно със замърсяването на въздуха, особено в по-големите градове. В световен мащаб е доказано, че тези заболявания се увеличават заради урбанизирането на обществото. Към момента 10-15 процента от децата са с астма за разлика от преди 20 години, когато са били 5-8 процента по груба статистика.
- Освен замърсяването на въздуха, кои са другите причини, които предизвикват увеличаване на заболяването?
- Самата среда на живот на съвременното общество е свързана с отопление и охлаждане. Смята се, че променянето на домашната температура по този начин, влияе върху развитието на акари, плесени върху източници, които се явяват алергени за човека. Има и една хигиенна теория, на която се обръща все повече внимание. Според нея подобрените битови условя на човечеството през последните години и по-доброто предпазване от инфекциозни заболявания, води до една „стерилност" на имунитета. В смисъл, той става несъвършен, защото няма заболявания, които да предизвикат имунен отговор. И от там се получава едно изкривявания в посока на алергични заболявания, вероятно има нещо вярно. Както са забелязали повечето родители, колкото повече едно дете се пази да не ходи на ясла, за да не му текне носа, да пипне нещо и после да не си избърше ръцете, толкова повече зачестяват не инфекциозните, а алергичните заболявания. А астмата е едно от тях.
- Как влияят домашните любимци? Вие „за" или „против" отглеждането им сте от гледна точка на провокирането на алергии?
- Различно е мнението на специалистите по този въпрос. Повечето приемат, че домашните любимци като едни алергенни носители, не са добре дошли в жилище, в което има болни с астма или други алергии. Но се срещат теории, според които животът на малкото дете с котка, куче, папагал, дразни имунната система по начин, който я кара да се усъвършенства и да реагира адекватно спрямо тях. Приема се, че деца, които са отраснали с домашни любимци, бързо преодоляват симптомите на алергия и в по-късна възраст нямат такива. Но въпросът е спорен. Ако детето има доказана алергия от някакво животно, трябва да се прекрати контакта с него. Силно алергизираща е храната за рибки и костенурки, нещо което много хора не знаят.
- Кои са най-честите и страшни алергени?
- За всеки човек те са различни. Като цяло алергените се делят на вътредомашни алергени и такива извън домашната среда. Най-силни са тези в домашна среда в днешно време. Извън домашните като цяло са по-редки, защото днес вече прекарваме повече време в затворени помещения. Преди време полените бяха много основен фактор, но сега отстъпват на заден план за сметка на плесена, мухъла, домашния прах, микрокърлежите. 70-80 процента от децата вече имат алергии към тях. Един от най-силните алергени също са котките. Когато човек има алергия към това животно, дори след извеждането му от къщата, минават месеци докато се изчистят напълно всички алергени. Независимо от почистващите техники, които се използват.
Другия важен момент за алергиите е наследствената предразположеност. Ако тя съществува при детето все ще се намери алерген, който да го дразни.
- До колко опасни са климатиците за провокирането на алергии?
- Не можем да отричаме климатиците, но те трябва да имат биофилтри и да се мият редовно. Опасно е, когато в тях се задържа влага, която предразполага развитието на микроорганизми. Другият проблем на климатиците е, че раздухвайки въздуха надигат праха и онова което се съдържа в него - микрокърлежи, микроспори,полени и др.
- Следвайки логиката на „хигиенната теория", каква хигиена е добре да поддържаме в домовете си?
- Редно е да има някаква умереност във всичко. Това е принцип за целия живот всъщност. Не можем да оставим пълна мръсотия в къщата, ясно е. Едно от най-добрите средства е влажно почистване на повърхностите и пода, само с вода. А ако използваме дезинфектанти за под, трябва да е веднъж седмично или дори по-рядко, и през това време детето да не е вкъщи поне ден-два след това. Ако детето все пак пипне нещо на земята, нещо което не е чисто, не е необходимо веднага да го бършем с мокри кърпи, които са обработени с химични препарати. Много деца кашлят и от миризмата на самите мокри кърпи. Човек започва да вижда доста неща, след като се сблъска с тях. Например аерозолните амортизатори в дома. Тези, които са със силна миризма или изразено алергично действие, просто трябва да се премахнат. Да не говорим за цигарения дим, за който е ясно, че е алерген. Отоплението с брикети също носи опасност, дори да няма алергии, това натоварва дихателните пътища заради дима от тях. Значи не може да живеете в една стая 20 човека, да пушите и да дими брикета вътре и да искате да сте здрави. Като цяло начинът на живот е много важен, не е въпрос само на лекарства или да идеш веднъж в година на балкан. Това са ежедневни мерки, които трябва да се взимат и ако детето има проблем, родителите трябва да ги спазват поне заради него. Защото иначе всички други лекарства и мерки, които се взимат няма да имат нужния ефект.
- Кои са алергените през лятото, които обострят астмата?
- В летния период най-често това са тревите. Децата, които имат доказана или недоказана алергия към треви, могат да са добре цяла година, но юни, юли и август кашлят безспирно. След това на есен се оправят и край, тоест като свърши поленовия период за тревите. Другата група деца, при които вирусите се явяват отключващ фактор, през летния период обикновено нямат проблеми.
- Дайте съвети на родителите, как да разпознават симптомите, как да пазят децата си?
- Има едни хигиенни мерки, които трябва да се вземат от всяко семейство независимо дали детето има проблем или не. Това са грижи за здраво дете, а понякога хората ги пренебрегват като несъществени. Те са важни според мен, за да не се стигне до взимането на лекарства. Влажно забърсване с вода в къщи, редовно проветряване, поддържане на оптимална температура 22-23 градуса у дома. Да не се преоблича детето със сто вида дрехи, с цел да не изстине. Рационално хранене, което е много важно - на 2-годишни деца се дават фъстъци и кола. Храненето при всички е важно, но при малките деца е изключително важно, защото в ранна детска възраст има хранителни алергени, които ако не се елиминират, лечението нататък става много трудно. Ако родителите забележат, че детето има постоянна кашлица седмици наред, ако забележат, че има някакво затруднено дишане или не му стига въздуха, ако то отказва да бяга, да играе или въобще да се движи и се стреми да стои на едно място, значи определено има проблем. Разбира се родителите не биха могли да установят точно какъв, но следва да се обърнат към личния лекар и по силата на логиката той трябва да ги насочи към специалист.
- Има ли новости в лечението на астмата?
- Последните години много се промени лечението на бронхиалната астма. Преди 20 години навлизаха първите инхалатори с плаха стъпка, рядко се изписваха в доста по-напреднали ситуации. Докато сега доста по-бързо стигаме до лечение. Специално при децата диагностиката на астмата е много трудно нещо. Като цяло критериите са доста размити. Но все пак, ако едно дете има персистираща кашлица повече 2 месеца в годината, ако боледува редовно/3-4хгод.и повече/ от респираторни инфекции със свиркане в гърдите, има голяма вероятност да има астма. Всички изследвания, които се правят са допълнителни и не са определящи. Обикновено се изследва кръвна картина за търсене на еозинофили в кръвта, може да се направят кожно-алергични проби или с венозна кръв- тестове за алергия, но като цяло критериите за поставяне на диагнозата се определят основно от начина на разболяване на детето. Редно е да се направят и допълнителни изследвания с цел изключване на други заболявания със сходна клинична картина.Има значение също фамилната обремененост, защото най-често някой в семейството има алергия или асматично заболяване. Обикновено родителите доста трудно приемат диагнозата астма, защото те си представят тежко състояние, в което човек се задушава и загива. Но не е нужно изобщо да стигаме до там. Астмата има различни проявления и степени на тежест. Например при леката астма не се налага ежедневно лечение. Докато при средно тежка и тежка вече има различни критерии за това какъв медикамент да се включи, колко време да се дава. И най-важното, което трябва да знаят родителите е, че тези медикаменти целят лекуването на детето, не само поддържането на състоянието му. Защото много от тях се притесняват от самото лечение, смятат че ще има странични ефекти, че не бива толкова дълго да се прилагат някакви лекарства. До сега толкова деца са лекувани с такива препарати, слава богу, съществени странични действия не са се получили. Така че повече би трябвало да се притесняват от заболяването, а не от лечението. Защото заболяването е сериозно и ако не се вземат мерки то прогресира. И дългото възпаление на дихателните пътища води до увреда на бронхите и хронично заболяване, което трудно се лекува.