Без съгласие за социалните реформи

Национално представителните организации на хората с увреждания готвят нов протест

След последните корекции в закона най-недоволни от него се оказаха най-големите му поддръжници – Национално представителните организации на хората с увреждания. Причината за това са няколко.

„Иска се от началото на 2019 г. да започне да се плаща по-високата месечна помощ, която сега вече ще се обвързва с линията на бедност. Но в проекта няма да има единна индивидуална оценка, а ще трябва да се правят няколко в зависимост от това за какво ще кандидатства човека", обясни Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. Така, ако един човек иска да получи целеви помощи за жилище за транспорт, за кола, за медицински изделия, ще даде една оценка, ако иска лична помощ – втора, и т.н. Според нея друг проблем е, че методиката за предоставяне на личната помощ ще е в отделен закон, както искаха майките – в случая това ще е законът за социалните услуги. Засега не е ясно на каква стойност ще е личната помощ, нито кой ще има право на нея.

„В закона липсва нашата философия,

ние искахме да се даде възможност оценката от медицинската експертиза електронно да отива в общината по местоживеене и там социален работник да потърси човека, да му каже какви са правата му, да му помогне да ги получи и да следи дали се изпълняват, ако има затруднения, да ги разреши", обясни Веска Събева. Според нея обаче това не е заложено в проекта, а остава сегашното положение, в което болният човек сам ще трябва да търси и да се бори за услугите, които му се полагат.

За сметка на това в проекта на закона се регламентират нови правила за организациите, които могат да представляват хората с увреждания, както и създаването на нов изпълнителен орган от 2020 г., който да се занимава с политиките за тази група. Предвижда се тогава да се закрие Агенцията за хората с увреждания. Според национално представителните организации обаче това ще е в разрез със законите, защото агенцията не може да бъде изпълнителен орган, а трябва да е контролиращ и координиращ.

Ако няма чуваемост на исканията ни,

ще предприемем нов национален протест през есента, каза още Веска Събева.
Недоволни от новия закон продължават обаче да са и майките. Те приветстват създаването на новия орган за хората с увреждания от 2020 г., както и промяната в критериите за представителност на организациите. "Не искаме да коментираме преди да видим окончателния текст на сайта на министерството, защото досега постоянно се слагаха и махаха наши предложения и не знаем какво ще остане. Това, на което държим обаче най-много е от 1 януари да влезе в сила новия механизъм за изчисляване на месечната финансова помощ, при който тя се обвързва с линията на бедност. Това ще даде възможност дори на хора, които досега не са получавали нищо, да имат подкрепа и тя е за всички с ТЕЛК", каза Вера Иванова. Тя добави, че се надява да се увеличи помощта за хората, които нямат трудов стаж и не получават социална пенсия, а са с увреждания между 50 и 70 процента. За тях сега ще се предвижда да вземат 10% от линията на бедност, което е 35 лева, бихме искали тази сума да е поне 200 лева, поне докато започнат работа", добави Вера Иванова. 

Срещу някои от идеите в законопроекта се обявиха

и работодателите. Според експертите на Българската стопанска камара (БСК), определянето на квоти за наемане на хора с увреждания е несъобразен с националните условия и ниво на икономическо развитие подход. „Предлаганите в проекта задължения за наемане лица с увреждания, обвързано с месечна финансова санкция в размер на 30 % от минималната работна заплата, дължима за неограничен период от време, е категорично неприемлива мярка", казват от БСК. Според тях в условията на растящ дефицит на работна сила, работодателите възприемат хората с увреждания като потенциален трудов ресурс и, в този смисъл, имат изцяло положителна нагласа за включването им на пазара на труда. В условията на пазарна икономика, обаче, реализирането на социални мерки от страна на работодателите следва да е на доброволни начала и при използване на механизми за насърчаване, а не чрез налагане на задължения и санкции.

От БСК категорично настояват и за преосмисляне

на концепцията за създаване на специализиран фонд „Заетост на хора с увреждания", тъй като в него се предвижда основен източник на средства да бъдат вноски от работодателите. В същото време фондът да се управлява без тяхно участие. „Обръщаме внимание още веднъж, че прехвърлянето на проблеми от една група в обществото върху друга група не ги решава, а само противопоставя тези групи помежду им", се казва в становището на БСК.