Клиничните изпитвания у нас намаляват
Броят на клиничните изпитвания в страната ни намалява и този факт е на път да се превърне в трайна тенденция. За втора поредна година заявленията за разрешаване на нови проучвания се понижава, показва цифрите в годишните доклади на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ).
Общо 212 са подадените заявления от фирмите през изминалата година, показват официалните цифри. Те са по-малко с 10 в сравнение с предходната година. Тенденцията за увеличаване на пазара на клинични изпитвания у нас се обърна през 2016, когато за първи път подадените заявления се оказаха по-малко в сравнение с предишната година. През 2016 г. компаниите бяха подали 222 заявления срещу 240 през 2015 г. За съжаление тази посока на понижаване се потвърждава и през 2017 г. Основните причини за това според анализаторите са както в силната конкуренция между държавите и в по-ниската себестойност на провеждането им в много от тях, така и на сложната съгласувателна процедура между страните в ЕС, а повечето от изпитванията са многоцентрови.
През 2017 г. в ИАЛ са постъпили и 894 заявления за одобрение на съществена промяна в клиничните изпитвания. Продължава тенденцията за най-голям брой изпитвания в областите на онкологията, неврологията, хематологията и психиатрията. Най-голям е и броят на изпитванията във фаза 3, показват още данните.
Нежелани реакции
И през миналата година продължава тенденцията на увеличаване на съобщенията за нежелани лекарствени реакции. Борят им вече е 1200, като първичните са 850, а последващите – 350, отчитат експертите. През 2016 г. броят на първичните съобщения беше 799, а на последващите 377. И през тази година основно сигналите идват от самите производители – 624, а от лекарите и пациентите те са съответно 121 и 105. Единственото изключение е при ваксините. Делът на нежелани реакции при тях е 7% от общия брой, а този на пациентските съобщения 50% от всички сигнали.
Паралел
230 са били издадените справки за паралелен износ през миналата година, показват още официалните данни на ИАЛ. Те са били за 14 държави, като най-много са заминали за Германия – 64, Полша – 56, и Румъния – 23. Сред останалите държави, в които са изнасяни медикаменти от България са Литва, Латвия, Англия, Холандия, Франция, Италия и др. Тези цифри обаче са далече от реалните, защото имаше нормативна празнота и агенцията не успяваше да следи точно движението на медикаментите. Очаква се със създаването на електронната система за проследяване на търговията с лекарства, която трябва да направи ИАЛ, догодина да има пълен контрол над паралелния износ.
Изтеглени лекарства
През 2017 г. продължава и тенденцията на за прекратяване разрешенията за употреба на лекарства. От пазара са заличени 327 медикамента, като нито едно от тях не е представлявало сериозен риск за здравето на хората, добавят от ИАЛ. Броят на изтеглените лекарства през 2016 е 234, през 2015 – 331, а през 2014 г. – 620. Най-вероятно поради тази тенденция у нас са много и случаите за доставяне на неразрешени медикаменти за употреба. Само за миналата година в ИАЛ са разписани разрешения за 867 продукта. Освен това са издадени разрешения за 591 дарения на лекарства и медицински изделия.
Санкции
През миналата година с наказателни постановления са приключили 48 производства за нарушения на закона за лекарствата (ЗЛПХМ), отчитат още от агенцията. Наложените глоби са в размер на 225 000 лв. Обработени са и 50 жалби и сигнали по ЗЛПХМ и 17 по закона за медицинските изделия. Блокираните и унищожени партиди с лекарства и медицински изделия са 74, отчитат още от агенцията
FDA одобри терапия за деца с болест на Менкес
Заболяването засяга едно на 100 000-250 000 живородени по света и е по-често срещано при момчетата
Над 1.1 млн. изпълнения на рецепти по НЗОК
Пак проблеми с рецептите в близо 300 аптеки
Натиск за частна кардиохирургия за деца
10% от аптеките не продават лекарства заради софтуера
Готвим се за лечение с Лутеций
Придобиването на аптеки Медея е стъпка в правилната посока
В края на тази година стана ясно, че КЗК разрешава под условие придобиването на аптеки "Медея" от "Фьоникс". Какви са плановете за развитие на дистрибутора и очакванията за 2026 г., попитахме Веселин Кунев.
79 хил. помощни средства е платила НЗОК
ЕК ни съди заради лобистки интереси
България ще влезе в 2026 г. без редовен кабинет и със стар бюджет, а ЕК ще заведе дело срещу нас заради липсата на търгове в частните болници. Какво означава това за здравеопазването, попитахме доц. Васил Пандов.
