Човекът, който дарява бъдеще

Или за проф. Евгени Дюкенджиев, който даде на малката Еля ръце, крака и свобода

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Както често се случва, всичко започва най-неочаквано. Просто с едно позвъняване на вратата или на телефона.

„В началото на февруари при мен в лабораторията дойде зам.-кметът на Разград Ердинч Хасанов. Разказа ми състоянието на малкото момиче и потърси съдействие. Помоли ме да окажа помощ. Посъветвах се с доц. Таня Дюкенджиева, която ми е съпруга, но и мой много добър колега и заедно решихме да поемем случая. Отидохме да се запознаем с момиченцето и да видим за какво става дума. Беше трудно, но не невъзможно, защото започнахме да работим. Отне ни четири месеца, за да направим протези за ръцете и краката на малкото момиче", разказва началото специалистът.

Инженерна мисъл

Оказало се обаче, че създаването на крайници е изключително сложно и се изисква добра инженерна мисъл. „Направихме протези на ръцете, но по-голямото предизвикателство бяха тези на краката", казва специалистът. Проблемът там бил, че детето е родено с вродени ампутации на тазобедрените стави. На практика детето няма никакви сегменти на торса, за които да се закрепят протезите. Така се наложило да създадат напълно нов проект.

„Трябваше да измислим решение, за да прикрепим краката към тялото на Еля и още повече да й дадем възможност да ходи. Направихме специални ключалки, за да може детето да сяда, а краката да се свиват.

 Именно това беше уникалното в този случай. Много сложно и предизвикателно. Бих казал, че създаването на протезите и моделът за свързване с тялото беше един от най-сложните случаи в моята кариера на протезист. Задачата беше уникална, изискваше много висока квалификация, материална база и сериозни умения", казва проф. Дюкенджиев.Специалистът обаче не се уплашил, все пак зад гърба му седи опитът на цял един живот.

„Постъпих по същия начин, както винаги съм правил. Първо взех отпечатък – негатив, след това направихме позитив и започнахме да създаваме ръцете и краката. Процесът бе дълъг. Трябваше да се определят различните оси за центровка, за сглобяване. Техниката по изработката е позната, но конструкцията е уникална и това, че успяхме да се справим ме радва", обяснява специалистът. Повечето от неговите пациенти по една или друга причина са загубили крайник, но имат сегмент, върху който протезата може да бъде закрепена. До този момент проф. Дюкенджиев не се е сблъсквал със случай като този на Еля. Въпреки предизвикателството на 9 април били изработени протезите за ръцете, а на 8 юли тези за краката.

Бъдещето

Днес Еля е добре. Пише с дясната ръка и ходи по 3-4 часа всеки ден. „Доскоро тя живееше в равнината на нашия триизмерен свят. Сега вижда пространството около себе си по един съвсем друг начин. Когато й поставих протезите, усмивката не слизаше от лицето й. Беше завладяващо да видиш как едно дете се променя пред очите ти, как докосва крачетата си с ръцете, които ние й бяхме направили", разказва проф. Дюкенджиев. Малката красавица се адаптира бързо към новите си придобивки. Половин час след като получава краката си, тя успява да се изправи и да направи първите си крачки.

„Представяте ли си усещането, когато осъзнаеш, че вече няма да си зависим от другите. До този момент майка й я хранеше, разнасяше, обличаше я. Тя беше абсолютно беззащитна. Сега вече без проблем ходи, хваща, грижи се сама за себе си. Елея е изключително умно и красиво дете, съобразява за секунди. Контактът с нея е удоволствие и съм доволен, че успях да й подаря нормален живот", казва професорът. И веднага обаче омаловажава приноса си.

„Едва ли има човек, който да не се радва на детската усмивка. Въпреки това съзнавам, че случаят, колкото и рядък и уникален да беше, е част от нашето ежедневие. През моята 40-годишна практика съм помогнал на хиляди пациенти. Затова и приемам нещата по-спокойно. Представете си, ако един хирург например изпадаше в еуфория за всеки свой пациент. Това е нашата работа – да помагаме и да променяме живота на болните към по-добро", допълва специалистът.

Проф. Дюкенджиев споделя, че е имал подобни случаи, но не и с такава сложност. „Преди време при мен дойде пациент с откъснати ръце и крака. Беше тракторист. Но той имаше сегменти, за които да се захванат протезите и при него предизвикателството не беше толкова голямо. Доста по-сложно беше да изработим протези за един от най-малките ми пациенти – дете на година и половина. То също имаше четири вродени ампутации като Еля, но и при него протезите можеха да се захванат някъде. Трябваше само да направим съвсем малки ръце и крака", спомня си професор Дюкенджиев.

Къде е държавата

За съжаление специалистът признава, че често се сблъсква с различни проблеми, породени от не дотам добрата държавна политика. „Ситуацията е тъжна, защото в България за разлика от други европейски страни се плаща едва половината от стойността на помощните средства. Тоест инвалидите трябва да доплащат, а често това не е по силите им. Цените на протезите са доста високи - по няколко хиляди лева и не всеки може да си ги позволи. Така по-бедните остават обречени цял живот да се борят с мъката си, ограничени от недъга. Надявам се, че Министерството на труда и социалната политика най-накрая ще промени правилата и този проблем ще се реши. Вярвам, че това ще стане, но трябва много търпение", завършва специалистът. Да се надяваме, че и политиците ни ще имат поне малка част от неговия професионализъм и съвестност, за да станат думите му реалност.