Честият прием в болница ускори предаването на инфекциите

Един от първите бактерии на Легионерската болест за Европа е направено в България, казва проф. Тодор Кантарджиев

Снимка: Aнгел Желев

- Проф. Кантарджиев, преди дни Националният център по заразни и паразитни болести публикува на сайта си инструкции във връзка с Легионерската болест. Каква е причината? Зачестяват ли случаите у нас?
- Към момента са установени и регистрирани 7 случая у нас, но предполагаме, че са много повече.
След инструкцията на НЦЗПБ, РЗИ-тата незабавно от своя страна инструктираха стопаните на хотели на териториите си и ги контролират стриктно. Издадохме инструкцията заради необходимостта да се създаде стройна система за периодично контролиране на водопроводната вода в мрежата на обществените сгради и най-вече хотелите.
- Какво представлява заболяването?
- Легионерската болест се проявява като тежка пневмония, предимно през топлите месеци на годината. Това е заболяване на белия дроб, причинено от бактерии, наречени легионела (Legionella). Това е тежка пневмония. Пациентът вдига висока температура и ако не бъде лекуван правилно, може да получи дихателна недостатъчност. Диагностицира се с изследване на урина или храчка, или двойна серумна проба. За всичко това НЦЗПБ има капацитета за всички видове диагностика на заболяването.
Лечението й не се провежда с широко прилаганите при обичайната пневмония антибиотици от групата на цефалоспорините и пеницилините, а с хинолони, макролидни антибиотици или доксациклин. Застрашени са най-вече хората, които работят или присъстват в среда с генериране на фини водни аерозоли както и при пациенти с имунодефицитни състояния.
- Кога е открита тази пневмония?
- Заболяването е описано за първи път през 1976 г. във Филаделфия по време на ежегодния конгрес на ветераните от Американския легион. Тогава заболяват 240 души, около 40 от които умират. Оказва се, че тази инфекция е много тежка, особено при възрастни хора и не се поддава на ефикасно лечение с общо прилаганите по онова време антибиотици. Всички заболели били в залата, където се провеждал форумът, както и във фоайето на хотела. Белодробно заболяване обаче получили и хората, които стояли пред хотела в близост до вентилационните шахти. Тогава двете заболявания получили имената тежката пневмония и понтиак треска.

Понтиак треската е по-леко заболяване и не води до смърт. От него са заболели хората, които били при вентилационните шахти на сградата. Веднага след този случай започнали много задълбочени епидемиологични проучвания. Направен бил експеримент в помещенията, в които са били участниците в конгреса, са поставили в клетки лабораторни животни – морски свинчета. Дишайки въздуха, те също развили белодробно заболяване и умрели. Тогава започва търсене на неизвестния микроорганизаъм, причинил болестта. Едва година по-късно – през 1977 г., на материали от починали пациенти и белия дроб на починалите морски свинчета се открива еднакъв микроб. Той става видим чрез оцветяване със сребърна импрегнация. Всички, прилагани в онова време микробиологични методи за оцветяване, не успели да оцветят този микроб. Тогава той се изолира на специална за микробиологията хранителна среда, съдържаща пирофосфат и новият микроб е наречен легионела пнеофила (Legionella pneumophila).

Учените обаче започват да търсят отговор на въпроса дали този микроб е съществувал в природата и преди. Оказва се, че още през 40-те години на ХХ в., по време на Второта световна война, възникнала голяма епидемия с тежка пневмония в база за подготовка на американски парашутисти. Военният лекар там заразил с кръвта на заболелите момчета морски свинчета, които умрели. В органите им бил открит същият микроб. Т.е. той е съществувал, но не е причинявал масово заболяване, както през 1976 г. и затова не бил открит.

Микроорганизмът във Филаделфийския хотел се развил в системата за охлаждане на въздуха във водна кула. При тези системи въздухът в помещението се прекарва през камера, където аерозол от течаща вода го охлажда и го пречиства от прашинките. Именно в тази вода се размножават легионелите. Затова се смята, че легионерската болест се причинява от климатични инсталации с водни кули, които са много малко у нас и те са поставени под строг контрол за евентуално разпространение на легиолела.

- Как седят нещата с разпространението на микроба в Европа? Откъде най-често се заразяват хората?

- Микробът е широко разпространен в природата, предимно във водоеми. Особено такива, които са с по-висока температура на водата, обикновено при термални извори. Едно от първите изолирания на микроба в Европа е направено в България.
В Европа и у нас през XIX век заразяването с микроба, наречен легионела, става най-често от водата във водопроводната система. Предпоставка за развиването на легионелите във водопроводната система е нередовното й източване. Когато водата е застояла в системата и когато студената е с температура над 24 градуса, а топлата е под 40 градуса. Това най-често се случва в хотели, когато стаите не са редовно заети, когато температурата на въздуха е висока и когато наблизо минават тръбите за топла и за студена вода. Тогава във водопроводната система може да се създадат условия за развитие на едноклетъчни протозойни организми. 

Легионелата е микроорганизъм, който не може да се развие във външна среда, но може да се размножи в едноклетъчни еукариотни организми (подобни на чехълчето, което учениците наблюдават под микроскоп). Така при пускане на водата, къпещият се може да се зарази с тези микроби и да развие това тежко белодробно заболяване. Затова водопроводните системи трябва да бъдат контролирани и периодично да се източва водата. 

Препоръчително е преди да се изкъпе човек, да включи вентилацията на банята, след което да пусне душа, веднага да излезе от банята и да затвори вратата след себе си. След няколко минути може вече да влезе в банята, но с маска или кърпичка на носа, да затвори душа, като през цялото време вентилацията е включена. Едва след това може да се къпе.
Втората възможност за заразяване е в стоматологичният кабинет, в който дълго време не е ползвана вода. В тези случаи, когато зъболекарят включи машината, турбината й създава аерозол, който може да инфектира пациента и денталния лекар, ако водата не е прясна. Важно е да се знае, че заразата не се предава от човек на човек.

- А климатикът може ли да разпространител на заразата?
- Климатиците, които ползваме в домовете си или в офисите, не представляват опасност за разпространяване на легионела.

- България подготвена ли е да се справи със заболяването, ако мащабите му се разширят?
- Както споменах, Националната референтна лаборатория по особено опасни бактериални инфекции на НЦПЗБ има капацитета за микробиологична диагностика на болни, има и капацитета за изследване на водопроводната вода на всички хотели за легионела. Тестовете, които се провеждат на болните са за доказване (или отсъствие) на антиген в урината или доказване на микроба в храчка.
- От инструкцията става ясно, че е необходимо особено внимание към пациенти с пневмонии, които са били хоспитализирани. Увеличават ли се вътреболничните инфекции?
- По мое мнение вътреболничните инфекции са един от най-големите проблеми на българското здравеопазване. Поради краткостта на клиничните пътеки, голяма част от вътреболничните инфекции се проявяват при пациентите след изписване от болницата. Всяка пневмония възникнала до 15-ия ден от изписването, всяка уроинфекция или хирургическа инфекция, проявила се до 30-ия ден от изписването, на практика са вътреболнични. Вътреболничните инфекции се причиняват от селектирани в болниците бактериални щамове, които са с висока резистентност, което води до влошаване на състоянието на пациента. Те са и една от най-честите причини за така високата у нас рехоспитализация, т.е. за кратък период от време след изписването от една болница да се отиде в друга болница. А това води до много бързо разпространяване на вътреболничните щамове от различните болници в страната. Когато преди 10-15 години в някоя болница възникнеше опасен, с висока резистентност вътреболничен щам, той се разпространяваше в други болници след години. Но в последните 3 години това става в рамките на месеци, дори седмици.
- Какви други опасности ни дебнат това лято след продължителните дъждове?
- В резултат на дъждовете ни заплашват няколко групи инфекции. Комбинацията от дъждове и висока температура на въздуха е предпоставка за поява на кърлежи в тревните площи и съответно развитие на болести, предавани от тях.

Втората група инфекции, които са заплаха към края на лятото, са болестите, в резултат от ухапване от комари. Това пак е във връзка с дъждовете и възможността за размножаване на комари в заблатени места, както и в съдове за дъждовна вода, оставени без контрол в близост до домовете.

Друга група „летни" инфекции са свързани с храната. Преди всичко - салмонелата, която е резултат от с неправилното съхранение на хранителни продукти от животински произход за продължително време извън хладилник. Да не забравяме и болестите на мръсните ръце, които са свързани със стомашно-чревни разстройства, диарии, причинени предимно от шигела, кампилобактер и ентеровирусните инфекции. Ентеровирусите се размножават в храносмилателната система, но не причиняват диарии. Човек се заразява с тях предимно в топлите месеци и чрез мръсните ръце. Първите симптоми са болките в гърлото, повишаване на температурата. При децата може да се появи и обрив по дланите, ходилата и в устата, а заболяването преминава за 3 дни. При възрастните освен болките в гърлото и високата температурата се появява отпадналост, болки по ставите и мускулите, а заболяването продължава около 24 часа. Най-важното е да се спазва хигиена, за да не се заразят околните, докато болният е с висока температура – миене на ръцете след посещение на тоалетна и преди хранене са задължителни. На плажа да се ползват задължително мокри кърпички с хлорхексидин – кърпичките с алкохол, които се ползват през зимата, не действат срещу ентеровирусите.
Сред "летните" инфекции са и полово предаваните. Заразата при тях се разпространява или при полов контакт, или при ползване на нехигиенични басейни, съблекални, спа-центрове.