Неосигурените пациентки са по-рискови и при раждане

- Д-р Велев, според справка на МЗ за година и половина у нас са починали 7 родилки. Това число според вас нормално ли и как стои спрямо показателите в други държави?
- Майчината смъртност се изчислява на 100 хил. раждания. Преди 10-ина години ние се движехме в порядъка между 18 и 20 смъртни случая на 100 хил. раждания. Статистика на МЗ за година и половина, за която е имало приблизително около 100 000 раждания, показва едно намаление повече от два пъти сравнено с периода от преди 20 години, което е добра новина. Не е добра новина, че въпреки това в сравнение с данните от другите развити страни, ние все още сме с двойно по-висока смъртност на родилките. В напредналите държави тези числа са от порядъка на 3-4 на 100 хил. раждания.
- Какви са основните причини?
- В развитите страни водещи причини са тежките преикламсии, на второ място кръвозагубата и след това тежки инфекциозно-септични състояния. У нас точни данни нямаме, тези случаи не стигат до специалистите, за да разберем какви са причините. Грубо казано, можем само да гадаем. Но водеща причина може да се каже, че е кръвозагубата, следват усложненията при преикламсията и различните други фактори. При нас смъртността при ражданията от кръвозагуба донякъде е критерий и мерило за развитието на АГ-специалността в страната, защото не би било логично да допускаме такива случаи да стигат до загуба на живот, но за съжаление това се случва.
- Има ли според вас необходимост от промяна в медицинския стандарт?
- Медицинският стандарт доста добре третира всичко, което трябва да се извършва. Въпросът е дали се изпълнява на 100% и дали съответните болници реално отговарят на медицинския стандарт. Така че някаква нормативна промяна не е нужда, по-скоро тя е необходима в съответните лечебни заведения или звена. Ако там, има нещо неизчистено, усилията трябва да се насочат в тази посока. Квалификацията на персонала също е изключително важна.
- Има ли пропуски според вас в квалификацията на специалистите?
- Ако ме питате конкретно за случая в Плевен, не зная каква е причината за смъртта, за да коментирам. Но общо взето самият факт, че водеща причина за смъртността при родилките у нас е кръвозагубата, не е много добър знак, защото съществуват доста възможности за овладяване, лечение и съответно за корекция на тази кръвозагуба и не е много логично това да е водеща причина. Що се отнася до тежките преикламласии, нещата там са доста по-сложни и самият факт, че това е водеща причина и в развитите страни показва, че има ситуации, в които каквото и да се прави, е много трудно да се стигне до спасяване на живот, защото това са много тежки състояние. Но кръвозагубата може да бъде преодоляна и повлияна, така че да не бъде водеща причина.
- Как?
- Първо трябва да има бърза реакция. За съжаление бременноста и ражданията са състояния, при които кръвозагубата може да бъде много голяма за кратко време. Примерно едно отлепване на плацентата или силно кървене при някаква аномалия при прикрепяне на плацентата при цезарово сечение може да доведе буквално за минути до кръвозагуби в порядъка на литри. Затова реакцията е от изключително значение, както и обучеността на персонала и обезпечеността на съответното лечебно заведение с възможност за бърза корекция с кръв и кръвни продукти. Нещо, което също е сериозен проблем за България.
- Според вас има ли необходимост от по-висока здравна култура?
- Абсолютно. Голяма част от нещата не започват внезапно. Дори преекламсията, която като термин произлиза от гръцки и означава „гръм от ясно небе", не е внезапна, независимо от името си. Ако тези жени са проследявани добре в доболничната помощ и са консултирани със специалисти от болничната и ние имаме подготовка за тяхното постъпване, в голяма процент от случаите смъртността може да бъде предотвратена. За съжаление ние сме страна, която точно по този показател-предотвратяване на смърт е доста напред в класацията и това е свързано с обезпечеността в самата здравна система.
- Има ли нужда от промяна във финансирането на раждането и проседяването на бременността?
- Има голяма нужда от преоценка на начина на финансирането, защото за голямо съжаление ние имаме проблем с категорията хора, които са здравно неосигурени и са с по-ниско образование. Те не посещават лекар. Трябва по някакъв начин тази група да бъде обхваната от здравната ни система. Дали ще се намери механизъм, по който те да започнат да си плащат здравните осигуровки или държавата ще поеме лечението и проследяването на бременността. Това не са кой знае колко много средства. Една минимална здравна вноска е около 16-20 лв. и не представлява някакъв сериозен проблем, тази сума да бъде плащана от някакъв социален фонд, така че тези пациентки да бъдат здравноосигурени. Защото те не идват на лекар, а ако дойдат, ние хоспитализираме жените, а касата не ни заплаща затова, което натоварва болницата с допълнителни разходи. И всъщност никой не иска да се занимава с тези пациенти, защото те носят само загуби. Ако не друго, би било добре поне да им се полагат по два прегледа, изследвания, защото, когато тези пациентки дойдат при нас, ние сме като на бойно поле, не знаем нищо за тези жени – боледували ли са, как е протекла бременността. И голяма част от тези ситуации са доста рискови. Нерядко случаите с неблагоприятни изходи са при такива пациенти. И друго-необходимо е по-тесен контакт между болничната и доболничната помощ. Ние получаваме една обемна карта за бременността, която в добрия случай е попълнена адекватно, има някакви минимални данни, но в по-голямата си част са почти празни. Проследяването на бременността е доста важен процес. По някакъв начин трябва женските консултации да бъдат асоциирани в някои от болниците, да има обмен на информация между доболничната помощ и лечебното заведение, в което пациентките са решили да раждат, т.е ние да сме наясно с проследяването на бременността. Едно време беше лесно, защото имаше райониране. Ние знаехме кои жени могат да родят в нашата болница – тези от района на Дружба и Младост. Лекарите, които следяха женските консултации, идваха, допитваха се до нас и ние знаехме предварително тези пациентки. Сега този контакт изчезна, а за мен е доста полезен. Не е трудно да се намери начин да се възстанови това нещо.
- Според вас увеличават ли се децата с вродени заболявания и има ли това връзка именно с пропуски при наблюдение на бременността?
- Трудно ми е отговоря, това е въпрос на статистика. Част от заболяванията се диагностицират на по-късна възраст и са обект на педиатрите, а не на нас. Според наблюденията в нашата болница има едно леко завишение при недоносените раждания с цялата палитра на усложнения. Тези деца боледуват по-често от респираторни заболявания, има очни нарушения и т.н. Лека тенденция на увеличение има при инфекциите, което пак опира до наблюдаването на бременността, защото когато майката боледува, тя може да предаде инфекцията на детето. По-често тези инфекции са вродени. Така че недоносеността и инфекциите са два много важни фактора за заболеваемостта на новородените и разковничето на преодоляване на тези случаи отново е в наблюдението.
- По данни на НЦОЗА за първите три месеци на годината са починали 75 бебета на 12 880 живо родени. Как ще коментирате тези числа?
- Детската смъртност се изчислява на 1000 новородени. Тенденцията и тук е като цяло положителна, защото детската смъртност беше преди години в порядъка на 13-14 на 1000 раждания, а сега се движим в порядъка на около 6-7 на 1000. Имаше един период, в който много рязко смъквахме нивата на детска смъртност, когато се подобри нивото на работанеонатологичните отделения. Когато изчерпахме този ефект, ние задържаме нивото, защото факторите вече са извън нивото на тези звена, а са свързани с организацията на здравеопазването. В развитите страни нивата на детска смъртност са двойно по-ниски. За да ги достигнем трябва значително да подобрим наблюдението и да продължи подобрението в неонатологията.
- Има ли рискове при жените, на които се прави секцио по желание, а не по медицински показатели?
- Този въпрос не е решен в световен мащаб. В някои страни това се практикува. У нас преди време, преди около 15-16 година на една конференция по акушерство и гинекология приехме консенсус, с който казахме, че, ако жената желае може да бъде оперирана. Но това няма никаква юридическа стойност. За да има секцио по желание, това трябва да бъде прието не само от гилдията, но и от НЗОК, да получи юридическа стойност. Т.е. в България секцио по желание не би трябвало да се прави, защото не е регламентирано официално. Но се прави като се пишат някакви показатели, за да се оформи като медицинско обосновано. Процентът на цезаровото сечение е обезпокоително висок, съответно рисковете, които съществуват също стават по-високи. Ние вървим към близо 50% цезарово сечение, половината от жените раждат с операции. Много статистики показват, абсолютно недвусмислено, че смъртността и заболеваемостта на майките при секцио е по-голяма. Последният случай, за съжаление също е свързан с операция. Ако тази жена беше раждала нормално, може би нямаше да се стигне до такъв изход. Това е цена, която трябва да бъде ясно, че съществува, включително и от пациентите. Голяма част от жените, които искат да родят по този начин не си дават сметка, че усложненията, които могат да съществуват са доста повече и с много различен характер. Включително и от самата анестезия могат да възникнат усложнения.
- Съвременната жена различна ли е с нещо, че секциото да е станало по-масово. Какво мислите по въпроса?
- За да се твърди такова нещо, трябва да има доказателства, които примерно да показват, че съвременната жена има промени в таза, които правят нормалното раждане по-трудно. Или да има данни, че бебета се раждат с по-голямо тегло. Такива доказателства аз не познавам. Но, какво говорят фактите. В началото на 90-те години процентът на цезарово сечение в Майчин дом беше в порядъка на 5-6%, а в страна-4%. За тези години почти навсякъде в света делът на секциото се движеше в тези диапазони. 30 години по-късно у нас имаме 50% цезарово сечение. Толкова е и в Турция. В Америка е 35%, а в Германия-28%, при стойности, които са били около 5-6%. Нямам ясно обяснение защо това се случва. Дали причината е в жените, дали е в лекарите или във взаимоотношението пациент-лекар. Но за съжаление, фактите са такива. Има драматичен скок на цезаризма в световен мащаб. Има голяма борба да се намалява и се надявам и в България да се появят усилия в тази посока. И основният таргет трябва да се лекарите и след това пациентите. Лекарите трябва да бъдат стимулирани да водят повече нормални раждания. За съжаление процентът на секциото в частните болници е още по-драматичен – 80-85% и това дърпа напред общия процент. Цезаровото сечение е нещо, за което за първи път ще започне да се говори.
- Какви според вас са необходимите промени, за да се обърне тази притеснителна тенденция ?
- Най-напред трябва да е осъзнае от гилдията. Второ трябва да се работи много в посока на това да се намаляват първичните цезарови сечения. Става дума за тези жени, които раждат за първи път с операция. 35% от индикациите за цезарово сечение в световен мащаб е състояние след секцио. Когато една жена е оперирана веднъж, тя на практика е обречена да ражда така и при следваща бременност, на принципа на снежната топка. И всъщност това е един от най-важните моменти-да оценяваме първично жените, които трябва да родят секцио. В света това е най-често правената операция и ще продължи да бъде такава. Същевременно в световен мащаб няма еднакви критерии за индикациите за цезарово сечение. Грубо казано всеки си оперите по каквито си иска показатели И второто важно нещо, няма ясни и уеднаквени методи, по които се извършва операцията. Пак, грубо казано всеки се оперира както може. И ние трябва да вървим в тези две насоки, за да получим реална яснота защо се увеличават цезаровите сечения и усложнения. Необходимо е да бъдат уеднаквени индикациите за цезарово сечение, както и оперативните техники, за да знаем дали усложненията, които възникват са съпоставими или не.

Проверяват смъртта на 18-годишна родилка

ИАМН проверява смъртта на родилка

У нас секциото стига и до 90%
Въпреки че в медицинския стандарт са заложени поне 80 раждания на година, не всички клиники го спазват, показва „Индекс на болниците"

Пациенти искат ревизиране на ражданията

Няма нарушения за родилката в Сливен
Жената е била с прееклампсия или рядък синдром, смятат лекарите

Родилната помощ у нас е на добро ниво
Три смъртни случая на родилки имаше от началото на годината досега в страната. Последният от тях доведе до много обвинения и спорове в публичното пространство. Защо се стига до фаталните инциденти, на какво ниво е родилната помощ у нас, какво може да се подобри, попитахме д-р Стоян Борисов.

За смъртта на една родилка или как криминализирахме медицината
Случаят с Ренета Томова нажежи страстите и отключи кутията на Пандора, но това не е в услуга на обществото

Днес погребват починалата родилка

Работим под огромно напрежение
Три случая на починали родилки има от началото на годината досега в страната Този с Ренета Томова от сливенската болница обаче взриви обществото. Защо така се получи, влошиха ли се отношенията между лекар и пациент, защо, какви са най-честите жалби в Етичната комисия на Българския лекарски съюз, попитахме д-р Юлия Бянкова.

Медиците в Сливен бранят колеги заради родилката
Д-р Таня Пашева е доказан специалист с дълъг опит, казват от регионалната колегия на Лекарския съюз