Отделения с под 300 раждания не трябва да съществуват

Около шест родилки загиват всяка година в страната ни. Един от тези трагични инциденти се случи тази седмица в Плевен, само преди няколко месеца имаше и друг в Кърджали. Защо се стига до тук, могат ли да се избегнат тези случаи, има ли нужда от ремонт на алгоритмите в АГ-сектора, попитахме специалистите. Днес отговор дава доц. Валентина Мазнейкова основател на болница „Св. София" и преподавател в МУ-Плевен.
- Д-р Мазнейкова, защо всяка година загиват родилки?
- Раждането е също толкова сериозен проблем, както и всяко едно заболяване. Да, бременността е физиологично състояние, тя не значи болест. Когато жените ме попитат какво повече трябва да правят, аз казвам: Вие не сте болна, вие сте бременна, но раждането е едно голямо предизвикателство. Както всяко нещо, то има своите рискове. За съжаление, откакто се раждат бебета, загиват и майки, и деца. Това е било много по-често, когато е нямало родилна помощ и майките са раждали натурално. Ако разгледате родословията дори на кралските фамилии, ще видите колко много от тях са загинали по време на раждане, въпреки че са били обгрижвани максимално добре за времето си. това няма как да бъде избягнато за съжаление. Но има предотвратими и непредотвратими случаи на майчина смъртност.
- Кои са непредотвратимите случаи?
- Има много заболявания, които са предизвикателство за износването на една бременност. Например, ако една жена е болна от диабет и то от дълги години, ако има усложнения, ако е с тежък сърдечен порок или с бъбречна недостатъчност, е силно рискова. В същото време точно тези жени, като че ли имат още по-силното желание да се реализират като майки. А прогнозата за една част от тях не е добра. Съвременната жена е добре информирана и го знае, но въпреки това иска да стане майка. Това е едната група – на жените, които са били предупредени, че рисковете са огромни, но са решили, че ще опитат на всяка цена. За жалост една част от тях не оцеляват било то в по-ранен срок, било то по време на самото раждане.
Има обаче и друга група, при които нещата се развиват като гръм от ясно небе - това са непредвидимите обстоятелства в акушерството и затова то е много особена дисциплина. Например, едно заболяване специфично за бременността, така наречената еклампсия, в превод от гръцки означава като гръм от ясно небе. И навремето, когато една такава жена е правила гърчове, това е било ужасно усложнение и много често е умирала. При тези заболявания сега сме доста напреднали. Вече можем да предложим тестове, с които не да предотвратим заболяването, а сравнително рано да заподозрем, че тази жена вероятно ще има такъв тип проблем, така че навреме да помогнем и да нямаме гръм от ясно небе.
Имунните усложнения също са проблем дори жената да не е с диабет или друго заболяване, защото има плацента, която е много особен орган. Счита се, че тя дели бебето от майката, но се оказа, че не е точно така. Съвременната генетика направи възможно още в деветата седмица да намерим ДНК на плода в кръвта на майката. Тоест тезата, че плацентата разделя девет месеца всичко от майката и от бебето се оказа мит. По време на раждането обаче, когато има някакъв проблем, тя започва да отделя тромбопластини, които съсирват кръвта и това са внезапните случаи на амниотична емболия, на Дик синдром и т.н.
- А кои са предотвратимите случаи и доколко са наред нещата у нас?
- Наред са, ние не сме по-различни от света, не сме аборигени, нивото и квалификацията на специалистите ни е еднакво добро. Тези случаи, които са предотвратими, но са тежки понякога, са кръвотеченията. Матката е един огромен орган, тя нараства 300 пъти по време на бременността. След като се роди бебето, матката е един мускул, когато всичко е нормално, тя успява да се запуши. Н в два процента от случаите тази матка не иска да се свие, този мускул с е отпуска като торба и за три минути бълва по един литър кръв. Това състояние е много тежко. В този случай ние можем да махнем матката, после ни съдят за това, но ние сме спасили жената. Това е по-лесният вариант, но ние все се борим да не се стига дотам и казваме: Хайде да опитаме още малко, да изчакаме. И понякога не успяваме.
Втората причина за инцидентите са инфекциите, но не, защото не си си измил ръцете. Няма как да дойдат оттам инфекциите, а защото ние ги носим в себе си. Никога не можем да разберем на 100% какво има в нас и ако попаднем на жена със сбъркана микробиотика, става страшно.
- Има ли ясни алгоритми, които трябва да се следват при едно раждане и спазват ли се сега?
- Има алгоритми и те трябва да се следват стриктно, това е единственото, което ни пази. Защото, ако сме изпълнили алгоритъма и се е стигнало до неблагоприятен изход, тогава е било малшанс. Големите проблеми при алгоритмите обаче са, че те не са приложили за малките структури. Акушерството изисква огромна отдаденост и екипност. Едно раждане при нас се случва с екип от 10 човека – двама акушер гинеколози, един детски лекар, анестезиолог и покрай тези 4 лекари има една операционна сестра, една анестезиологична, една в отделението, една санитарка в операционната и една в отделението. Къде в родилните домове в провинцията, които изостанаха, има по 10 човека, а патологията не пита, тя се случва. Обезкървяването на специалността ни доведе до нарушаване на алгоритъма. В България на година средно 4-6 жени умират при раждане, дори са повече, защото има такива умират и при извънматочна бременност. Майчина смъртност е всичко, което е свързано с процеса на бременността и до 42 ден след раждането.
- Има ли какво да се направи, за да се спазва алгоритъма навсякъде, самият той трябва ли да се промени?
- Алгоритъмът е построен добре, проблемът е, че няма достатъчно хора и специалисти на места, че няма достатъчно ръце. Смятам, че е по-добре да се затворят малките структури, които нямат бърз и лесен достъп до екипи, до кръв. Безумно е те да съществуват. Някои от тях се затвориха, например отделението в Тетевен, където също имаше смъртен случай преди време.
- Колко са тези отделения?
- Не са много, това са бившите районни болници, които сега са общински и са на доизживяване. Ако едно отделение няма 300 раждания на година, не трябва да съществува. А сега има такива с по 50-60 на година.
- Ако се затворят тези отделения, дали няма да се наруши и самото проследяване, няма ли да избягат и тези специалисти от регионите?
- Не мисля, че би било проблем, защото и понастоящем заради всички тези проблеми доста хора се пренасочиха и работят само в доболничната помощ. Има един много голям отлив от родилната помощ, ако погледнем нашите млади лекари, те не искат да работят акушерство, много малко са тези, които искат да водят раждане, всички искат да работят гинекология – лапароскопия, хистероскопия, безкръвни операции. Там също има усложнения, но никога не се вдига врява. Там, където има бебе, раждане, майка е най-тежко. Затова бягат. Една част работят само доболнична помощ, ще правят консултации, ще гледат ехографа, но не искат да поемат раждането.
- Проследяването на бременността в доболничната помощ достатъчно добре ли се случва, имат ли достъп жените до него с финансирането по каса?
- Ако говорим какво плаща касата, то е несериозно малко. Една бременност, която трябва да има минимум 8 посещения, цялата сума е 100 лева. Вие представяте ли си какво е това, ние нямаме остойностяване нито на 4D- ехографията, която е абсолютно задължителна поне два пъти за бременността, а тези тестове за превенция, за които говорим, те изобщо не се плащат. За щастие една голяма част от жените имат възможност и си ги плащат, защото касата дава по 8 лева на посещение. Какво е това при апарат за 300 хил. лв., който се изисква или квалификация, която се постига за поне 10 години?
- Това води ли до раждане на повече деца с генетични аномалии?
- Не мисля, че е така, защото апаратурата е много добра и квалификацията също, напротив децата с генетични заболявания намаляват, защото откриваме случаите рано и се прекъсва бременността. Благодарение на новите технологии намалява броя и на амниоцинтезите, годишно правех по 300 инвазивни процедури, сега са 18.
- Но, ако човек няма пари?
- Има неинвазивен тест, който е безплатен, той се поема от държавата – биохимичен серумен скринийнг. Неговата достоверност е 95%, ако има установен риск след него, тогава може да се прави друг неинвазивен тест, който е по-точен, а не инвазивна процедура. Вероятно ще дойде момента, когато държавата ще каже, че и за тази група ще покрие теста.
- Какво бихте казали на колегите си, на пациентите?
- Системата е безопасна, обичайте пациентите си, жените, говорете много с тях, в това много простичко нещо се крият много тайни, които могат да помогнат. Нашата специалност е сълзи и смях, но това, което правим е много повече от това да се предаваме и да се отчайваме. Всеки от нас иска да няма неблагприятен изход, но за съжаление се стига и до такива.

Проверяват смъртта на 18-годишна родилка

ИАМН проверява смъртта на родилка

У нас секциото стига и до 90%
Въпреки че в медицинския стандарт са заложени поне 80 раждания на година, не всички клиники го спазват, показва „Индекс на болниците"

Пациенти искат ревизиране на ражданията

Няма нарушения за родилката в Сливен
Жената е била с прееклампсия или рядък синдром, смятат лекарите

Родилната помощ у нас е на добро ниво
Три смъртни случая на родилки имаше от началото на годината досега в страната. Последният от тях доведе до много обвинения и спорове в публичното пространство. Защо се стига до фаталните инциденти, на какво ниво е родилната помощ у нас, какво може да се подобри, попитахме д-р Стоян Борисов.

За смъртта на една родилка или как криминализирахме медицината
Случаят с Ренета Томова нажежи страстите и отключи кутията на Пандора, но това не е в услуга на обществото

Днес погребват починалата родилка

Работим под огромно напрежение
Три случая на починали родилки има от началото на годината досега в страната Този с Ренета Томова от сливенската болница обаче взриви обществото. Защо така се получи, влошиха ли се отношенията между лекар и пациент, защо, какви са най-честите жалби в Етичната комисия на Българския лекарски съюз, попитахме д-р Юлия Бянкова.

Медиците в Сливен бранят колеги заради родилката
Д-р Таня Пашева е доказан специалист с дълъг опит, казват от регионалната колегия на Лекарския съюз