Реформата като Годо

Докато я очакваме, тя тихомълком променя системата вече 18 години

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Капка в чашата на илюзорността му сложи поредното отлагане на реформата или по-скоро на плановете за нея. Защото досега според всички в сектора - медицински специалисти, политици и пациенти, тя така и не се състоя. Нито едно правителство през последните 18 години не успя да разпише обществено приемлив план за промяна на системата след първите стъпки, които бяха направени през 2000 г. Очакванията и от това ръководство на МЗ са на път да завършат със същия резултат. А може би причината за това усещане е друга - погрешна гледна точка от страна на публиката.

Постмодернизмът в изкуството прибави още един автор

към всяка творба - нейният читател. Каквото и да (не) е закодирал авторът в произведението си, то (не) може да бъде открито без помощта на публиката. Колкото по-компетентна е тя, толкова повече смисъл може да види в него. За съжаление точно липсата на достатъчно подготовка в масовия потребител винаги се е считала като основна особеност и може би недостатък на здравната система.

Животът е това, което ти се случва, докато чакаш Годо

Или тематично перифразирана тази теза изглежда така - здравната реформа е това, което се случва със сектора, докато я чакаме. И това е факт поради много и съвсем не безобидни причини.

1. Промяната на система, в която всичко някога е било безплатно за крайния потребител към модел на заплащане под каквато и да е форма - осигуровки, премии, кеш, винаги ще бъде непопулярно или иначе казано неприемливо за обществото. Особено когато по-голяма част от него е изцяло или частично не платежоспособно. А нашето е точно такова и то не само заради пенсионерите и непрестанно множители се роми, но и заради ниските доходи на работещите – все още най-ниските в ЕС.

2. Големият брой социално слаби групи поставя пред изпитание и самите институции, които признавайки, че здравеопазването вече не е безплатно, трябва да осигурят пари, за да им гарантират достъп до лечение. В противен случай няма как да обяснят една подобна реформа без значение дали тя ще минава през „надграждащ" или „заместващ" тип промяна на здравно осигурителния модел. А това е свързано с много повече от близо двата милиарда, които държавата дава тази година в НЗОК и МЗ.

3. Освен финансовата, висока е и политическата цена, която ще плати партията, осмелила се да направи реформата. Или казано направо - тя ще се превърне в политически труп. И изключения от тази диагноза не дава нито един политолог или социолог.

4. Кой каквото и да казва, винаги става дума за пари. А в случая - за особено много пари. Здравеопазването бе превърнато от лекарите, фирмите за лекарства и апаратура в бизнес, често съизмерван само с този на военната индустрия и наркопазара. При подобни размери на печалба никой не иска да спре течовете в него, както се очаква да направи една ясно разписана реформа. Защото те пълнят не само частните джобове на инвеститорите, но и политическите касички. За съжаление на гърба на масовия данъкоплатец.

И доказателствата за това са безспорни в еволюцията

на здравната ни система и резултатите от нея:

За изминалите 18 години в страната се изгради една успоредна мрежа от над 100 частни болници без да се закрият държавните, нито общинските. Така стигнахме до момента, в който у нас има над 340 болници и диспансери, в които основната цел стана не грижата за пациента, а собственото им оцеляване. В името на него – ние данъкоплатците, плащаме по няколко пъти и то не за да пазят здравето ни, а за да ни лекуват - за първото пари никой не дава. За сметка на второто, където бюджетът на здравната каса расте с около 300 млн. на година и те отиват основно в болниците и за лекарства. Отделно от това държавата през здравно министерство и европрограми заделя средства за купуване на апаратура, с която в последствие не рядко се оказва, че няма кой да работи или просто не е нужна. Още по-тежко е положението с кадрите, чиито брой намалява, но този на болниците се увеличава и те работят на няколко места с цената на хроничен бърнаут.

И всичко това се случва на фона на пълната липса на контрол

България е страна, в която е допустимо не просто да съществуват, а да се толерират болници с падаща мазилка, вътреболнични инфекции, те имат акредитационна оценка „Отличен 6" и съвсем не малки бюджети от касата. България е страната, в която няма въведени механизми за рационална употреба на онкомедикаментите и изобщо на медикаментите в болниците, в нея фирмите дори не са задължени да внасят болнични разфасовки от лекарствата си, а това води до разлика в цената им. Примерите, които всички знаем и си траем, нямат край.

Резултатите също не са неочаквани

Въпреки увеличаващите се разходи за здравеопазване, пълна неудолетвореност на пациенти и дори на медици от системата, късно откриване на тежките хронични заболявания, инвалидизация, висока смъртност.

Заявката за бъдещето не е по-розова

Докато очакваме реформата, то няма да е много по-различно. Още известен брой години обществото ще бъде все по-недоволно от здравната ни система, защото състоянието на обществените болници ще става все по-тежко и лошо, персоналът – недоволен, а нерегламентираният компеймент и в тях, и в частните ще се увеличава. Тоест системата ще бъде все по-недостъпна въпреки конкуренцията в нея, а здравето на нацията няма да е по-добро. И всичко това на една много висока цена, която освен финансова, ще бъде и морална. Защото прекрачването на определени ценностни граници у нас, стана хронично. А тогава процесът е необратим, поне в краткосрочен план.

И така - крайно време е да сменим гледната си точка. Защото реформата се случи. Ако не ни харесва, ние сме на ход, не Годо ... той отдавна ни чака.