Липсват данни за качеството в сектора

Проблемите в прозрачността винаги рефлектират в една неефективност на здравната система и негативни последици не само за нея, но и за обществените нагласи. Можем да отбележим, че имаме подобрение в наличността на публично достъпни данни и определено се засилва публичният контрол, както и на здравно политическия процес. Отчитаме като много положително създаването на „Партньорство за здраве" през 2015 г. Тази инициатива би могла да бъде приложена и към останалите политики, защото тя позволява въвличането на заинтересованите страни във формирането на здравната политика и нейната имплементация.
Второто положително е наличието на уебпортала за публични консултации на МС
Като положителен момент отчитаме и здравната стратегия 2020, която съдържа механизми за отчетност и мониторинг на процесите в системата.
Като цяло от 2012 г. досега се забелязва наличието на повече данни в публичното пространство. След 2008 г. финансовите отчети са публични, но може би трябва да се помисли за създаването на унифицираната им форма на отчетите на лечебните заведения, които ползват обществен ресурс. Отчитаме като положително и правото на гражданите да бъдат информирани, което реално се прокара от 2016 г. с изменението в закона за достъп до публична информация.Изследвайки колко заявки са правени към НЗОК и МЗ, отчитаме голям ръст. Интересното е, че към НЗОК се обръщат повече компании, а към МЗ граждани. Напредъка в електронната система на НЗОК позволява засилване на пациентския контрол върху разходите, проблемът е, ч е все още много малко хора се възползват от нея.
Дотук бяха хубавите тенденции, остават още редица предизвикателства
Липсва интегрирана информационна система и ключови индикатори особено в областта на качеството в здравеопазването. Нямаме и система за мониторинг на качеството. Редица източници на информация са недостъпни за гражданите или неразбираеми. Пациентите все още не познават правата си, което е предпоставки за високи директни разходи и корупция. Ние сме на второ място в Европа по дял на директните здравни разходи на глава от населението. Броят на здравно неосигурените лица, чиито вноски се плащат от държавата са две трети от населението, а приходите за тях от вноски е една трета. За доброволното здравно осигуряване има данни до 2013 г., но с промяната в отчетите, които се подават към КФН не може да се каже колко от застрахователните премии са здравни. Няма детайлна информация и за това колко са разходите за извънболнична помощ по НЗОК. Липсват публично достъпни данни и за структурата на здравно осигурителната система. В това отношение обаче ясно се вижда, че тенденцията е за увеличаване броя на леглата в частните, а в публичните те намаляват.

Броят на операциите в страната расте

Ражданията намаляват, ин витро процедурите растат
Диспропорциите в дейността на болниците в тези две направления се запазват непроменени, показва още анализът на „Индекс на болниците"

Пациентите намаляват, разходите се увеличават

Индекс на болниците с Обществен съвет

Дейността на болниците в сферата на кардиохирургията

Дейността на болниците в сферата на ортопедията

Нови въпроси за здравната система поставя „Индекс на болниците"
74% от българите не вярват, че доплащането може да бъде спряно с въвеждането на втора вноска, показват още данните в него

Българите скептични към здравната реформа

Реформа на здравната система плаши управляващите
Две заявки за реформи измъчват управляващите особено силно през тази година – в здравеопазването и социалната сфера. Защо се получава така, ще се случат ли промените този път или властта отново ще се уплаши, какво мислят българите за тези два сектора, има ли нужда от реформи в държавата ни, попитахме Първан Симеонов.

Прозрачността във финансирането е задължителна
Представителите в Надзорния съвет на НЗОК трябва да декларират конфликт на интереси, казва Станимир Хасърджиев