Финансирането в психиатрията е крайно недостатъчно

В Париж един леглоден е 900 евро, а тук средно 30 лева, казва д-р Ана Попова

Снимка: Ангел Желев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Д-р Попова, какъв е проблемът с осигуряването на психиатрична грижа за пациентите в столицата?

- Мога да кажа какъв е проблемът за нашия център, имаме ограничен брой легла – 25, които се оказват недостатъчни за потока от пациенти с остри психични разстройства. Най-голяма част от тях идват при нас, нуждата е двойно по-голяма от леглата, които имаме ние.

- Колко души преминават на месец през вашия център?

- 150 са преминалите пациенти през спешното ни отделение за миналия месец. От тях при нас сме приели 61, а останалите сме пренасочили, защото тук е нямало възможност да бъдат хоспитализирани.

- Кои са останалите лечебни заведения, към които ги насочвате?

- Това са болницата в Нови Искър, по-рядко към „Александровска" и „Св. Наум", а понякога и към ЦПЗ-София, което се намира на Сточна гара. Клиники има още във ВМА и МВР-болница, но те са ведомствени.

- Тези хора търсили ли са преди това помощ другаде?

- Различно е, някои са търсили помощ, а други са доведени директно при нас с бърза помощ, полиция.

- А от тези 90 души, които сте пренасочили, имало ли е такива, които не са получили помощ?

- Някои са получили, а други за съжаление обикалят с линейки по различните психиатрични заведения и част от тях отново се връщат при нас.

- С каква база трябва да разполага столицата, за да няма подобен проблем?

- Не мога да се ангажирам с цифра, по-скоро смятам, че легла има, но вероятно не се използват ефективно за спешни състояния. Един спешен пациент изисква много грижи и най-вече екип, който трябва да се поддържа за обслужването му. Този екип е минимум от пет човека и трябва да е на разположение денонощно. Не всички лечебни заведения поддържат такъв екип и това намалява възможностите им да приемат спешни пациенти.

- Каква е себестойността на обгрижването на един такъв пациент и какво получавате от МЗ?

- Себестойността е около 160-170 лв., зависи от много неща, най-вече от поддържането на екипа на работна смяна, защото човешкият ресурс е най-скъпото. Финансирането, което получаваме от министерство на здравеопазването по Методиката е около 60 лв. на болен, който не се хоспитализира. Ако болният се хоспитализира при нас, прегледът не се финансира.

- А за самата хоспитализация какво е финансирането след това?

- То е на пролежан ден - по около 30 лв. Тази година средствата по Методика за финансиране на лечебните заведение на МЗ са повишени, но пак са недостатъчни. Обикновено хората идват при нас в състояния на психоза, с риск за себе си и околните. При тях съществува риск от самоубийство или убийство, поведението е непредсказуемо. Няма сигурен начин да се предвиди какво може да произтече при психотично мотивираното поведение. В такива случаи се вземат всички мерки, за да се предотврати риска от прояви на опасно поведение. Затова поддържаме екип от хора, медикаменти, мониторираме кръвно, пулс, температура през половин час. Това са хора, които се нуждаят от интензивни грижи.

- Колко време остават при вас и какъв е разходът на ден за грижите, които полагате?

- Зависи от състоянието, средният престой мисля, че е около 19-20 дни. Точните разходи на мога да ви кажа, но 

са повече. Може би двойно повече. По принцип финансирането за психиатричната помощ е крайно недостатъчно.

- Имате ли достатъчно хора заради липсата на нормално финансиране?

- Наличието на медицински специалисти е проблем навсякъде. Специално в нашия център имаме достатъчно квалифицирани лекари специалисти и специализанти, но медицинските ни сестри са по-възрастни. Проблемът е застаряването на персонала, но все пак при лекарите средната възраст при нас е около 45 години.

- Проблемът с финансирането само при болничната помощ ли е или има и в извънболничната?

- Що се отнася за финансирането в извънболничната помощ чисто медицинската страна е добре представена. Там проблем е социалното обгрижване, тъй като финансиране се получава само за медицинското обслужване от здравната каса.

- Това как се отразява на пациентите, доколко важно е те да получат социални грижи?

- За психиатрично болните това е от съществено значени. Тежките психични разстройства с с голяма сциална значимост. Повечето хора с тежки психични разстройства са инвалидизирани, имат ниски доходи и поддържането на социално обслужване е оставено само на близките. Ако човек няма такива, той трябва да се справя сам. Тогава придържането към лечението става невъзможно и състоянието на тези хора се влошава по-често, отколкото, ако бяха обгрижвани и заради това се налага да бъдат хоспитализирани по-често. Обикновено те спират лечението си, скитат по улиците, стават обект на агресия.

- Увеличава ли се броят на хората с психични заболявания, които имат нужда от помощ в София?

- Ако се увеличават, то е свързано с нарастването броя на хората в столицата. Може би причина е и злоупотребата с психоактивни вещества. Но все пак ми се струва, че и болничните легла са или намалели, или се използват за социално обгрижване заради липсата на социални услуги, което пък намалява възможностите за обслужване на хората с остри психотични състояния.

- Какви решения се очертават засега след срещите с общината и МЗ?

- Имаше среща с МЗ и ръководители на психиатрични структури. На нея проблемът бе поставен и тя бе началото от поредица от срещи за разрешаване на този проблем. Проблемът е качествен - засяга използването на леглата и количествен – за броя им. Ние нямаме териториална възможност за увеличаване на леглата. Може би е нужно да се разкрият и други структури освен тези, които са налични в столицата.

- МЗ и Европейската психиатрична асоциация започват да правят анализ на психиатричната ни система, както и да очертават посоки за реформи – кои са най-важните проблеми, които не трябва да подминават?

- Спешността в психиатрията е изключително важна и на това трябва да се обърне задължително внимание.

Другото е на система за социално обслужване след излизане от болницата, както и на материалното състояние на клиниките.

- Социалните услуги какви трябва да бъдат?

- Трябва да има наблюдение върху пациентите, да бъдат нахранени, облечени, да се грижат за себе си, за хигиената си и да се придържат към лечението си. Трябва да има човек, който да минава, да ги наглежда, да ги подканя да ходят на лекар, може би този тип услуга е най-близко до патронажа.

- Смятате ли, че заплащането на психиатричната помощ от касата е по-добър вариант, отколкото от МЗ?

- По-скоро е въпрос на средства, а кой ще ги влага няма толкова голямо значение. Според мен здравната каса неминуемо ще наложи ограничения във финансирането и тогава може да има изкривяване на диагнози. Също така голяма част от нашите пациенти са здравно неосигурени и може да има случай, когато човекът да не може да бъде обслужен. По-скоро трябва да има количествена разлика във финансирането, която да доведе до качествени изменения и тя трябва да е значителна. За сравнение един леглоден в Париж е около 900 евро, а у нас – около 30 лв. Във Франция има около 11 хиляди психиатъра, у нас са около 400. Имиджът на тази специалност тук вече е много лош. Всичко това трябва да се промени.