Без прозрачност няма пазар

Политиките в здравната система са базирани на емоция, а не на данни, казва Аркaди Шарков

Разходите за здравеопазване у нас се увеличават ежегодно и някъде юни-юли се заговаря за актуализация на бюджета на НЗОК въпреки това увеличение. Разбира се, парите все не стигат, а качеството е едно и също според усещанията на хората, което е обаче субективна оценка. Недофинансирана е системата от страна на държавата, трансферите от нея са 1.26 млрд., а от здравни вноски са 2.5 млрд. лв. Няма яснота дали държавата внася пълните дължими вноски за групите, които осигурява – децата и хората над 65 години, държавните служители. Липсват ключови реформи, които касаят ефикасността на здравната система, говори се за здравна реформа от създаването на НЗОК и в продължение на 18 години тя дори не е започната.

Правят се леки корекции, но моделът си стои непромене

Нужна е реформа и в лекарствената политика и в извънболничната помощ, където е превенцията, която е гръбнак на всяка една система. Само така преди да е станало тежко състоянието на пациента, той ще може да посети лекар и да бъде лекуван за по-малко пари.

Друг проблем е приемствеността на всяка една политика,

като например преминаването от КП към ДСГ. Едно от важните неща на системата, които касаят политическата страна на нещата е, че политиките са базирани на емоция. Ясно е, че сферата е тежка, че е с много натрупани проблеми и заинтересовани страни. Но все пак, когато някой каже, че ще правим промени, затова не давайте пари на тези хора, след една седмица или два месеца се казва – Дайте им заради протестите. Това обезличава опитите за реформи и подронва авторитета на институциите.

Пазар в сферата на здравеопазването не съществува,

тъй като по-голямата част от ресурса е публичен и когато имаш един монополен орган, който преразпределя надолу парите. Ясно е, че това е монопол. А в пазарна система монополи няма, има множество играчи. У нас обаче управлението е централизирано в НЗОК, а осигуряването е централизирано и задължително. Освен това размерът на вноската реално не е 8%, защото освен тези средства, чрез много други данъци – преки и непреки, се дърпат пари, за да се актуализира бюджета на НЗОК и т.н. Така че данъчното здравно бреме не е 8%, а повече. Изключения от тези наблюдения за пазара имат денталната и извънболничната помощ, но те са микро изключения и не касаят основните проблеми.

Бързо и евтино, и качествено, и да е едновременно

Това е невъзможно. Ако е бързо и евтино, ще е некачествено, ако е бързо и качествено, ще е скъпо, ако е качествено и евтино, ще е твърде късно. Добре е все пак нашата система да попадне близо до този център. Но да видим дали ще стане.

Ценовата прозрачност

В Сингапур може да видите във всяка една болница колко ще струва всяка една процедура, включително с доплащането за нея. Това помага на вас да си направите сметка къде искате да отидете да се лекувате и задава въпроса - дали по-скъпото е по-качествено. Защото не винаги е така. При лекарите, когато има прозрачност в тази система е много по-ясен пазарът и всеки гледа да смъкне цената, за да задоволи своя пациент. Това е реална конкуренция която тук не съществува.

При прозрачността ползите за институциите

са повече политики, базирани на данни, а не на емоции. Дори това което се случва във ветеринарната медицина сега е въпрос на емоции. Освен осигуряването на по-добър контрол и качество, трябва да се спазва и фискална дисциплина. Ясно е, че разходите за здраве растат в световен мащаб, но трябва да се спазват някакви граници.

Лекарствата са най-регулирания пазар

Казва се, че те са най-скъпи у нас, но не е точно така, просто ние доплащаме най-много, защото ни изписват медикамента, за който да доплащаме най-много. Касата покрива един процент – 50-100, но в случая доплащането е голямо заради неяснотата и липсата на информация. Ценовото рефериране кара определени медикаменти да излизат от страната, имаме замразени цени, което отново не е пазар и асиметрична информация, защото този, който е потребител има по-малко информация от този, който го лекува или му предписва медикамента. Всичко това води до много големи проблеми надолу по системата.

Липсва прозрачност

Лекарите рядко информират пациентите за алтернативите за лечение. Липсва институционална информация за генеричните заместители на медикаментите. Липсва прозрачност за плащаните лекарства от НЗОК по търговски марки. Липсва национална здравна електронна система – има два провалени проекта на стойност 20 млн. лв. досега. Това означава, че има липса на административен капацитет във ведомството или на политическо желание да бъдат прокарани, защото това ще осигури информация за всички в системата. Новият проект е за 12 млн. лв. и трябваше да завърши до края на тази година, обещанията са, че ще завърши към средата на следващата. Електронна рецепта трябваше да имаме в края на 2018 г., но отново е обещание.

И накрая един цитат на Милтън Фридман

Две прости наблюдения са ключови за обясняване на високото ниво на разходите в системата и за недоволството на потребителите в нея. Първото е, че повечето плащания към лекари, болници и изпълнители на медицинска помощ се извършват от трета страна – здравни фондове, работодатели или държавен орган. Второто е, че Никой не харчи парите на един човек толкова разумно, колкото самия той.

Затова отново се връщам към сингапурския модел, където всеки има спестовна сметка, от която взема пари, за да плати някаква процедура. Затова е много важно за всеки един от гражданите да знае какво точно се случва с тях.