Дебат

В мътна вода реформа не се прави

24-07-2018 09:43
Clinica.bg

press@clinica.bg
В мътна вода реформа не се правиТози, който направи промените, ще трябва да се откаже от политическо бъдеще, казва проф. Даниел Вълчев
„Галъп интернешънъл" и clinica.bg организираха дебат на тема „Прозрачност и здравеопазване". Повод за него бе създаването на първия „Индекс на болниците". Защо системата ни буксува, кое е лекарството за нея, вижте мнението на проф. Даниел Вълчев, който бе и лектор на събитието.

Няколко думи за приликата между двете системи - на образованието и здравеопазването. Първо, те са големи публични системи, които засягат по някакъв начин всеки. Пенсионната система не е такава система. На второ място имат съизмеримо финансиране като процент от БВП. На трето място - има много голям брой разпоредители с бюджетни средства. На четвърто място - имат два основни принципа – трябва да има качество на услугата и достъп, където се предоставя тази услуга.


Оттук и проблемите в двете системи


Всъщност те са умножени по две, така както в България знаем, че има две образователни системи и ако измерите какво знаят децата в едно училище и в друго училище на 300 метра от него, то ще помислите, че сте в две различни държави. Честно казано така е и в здравеопазването. Огромна част от хората, които сме тук нямаме представа какво изпитва леля Минка, когато отиде в болницата в Карнобат.

На следващо място ниска оценка от страна на обществото и за двете системи, независимо какви точно стойности се дават и на последно място много сходни позиции в дебата на гилдията, която работи вътре в системата и на тези, които говорят от името на публичните институции. Едните казват за толкова пари – това ще ви е качеството, давайте пари.


Другите казват за такова качество толкова пари


Оттук ние блокираме и не вървим наникъде. Съвсем накратко като процент за последните 20 години, както виждате, то между другото от времето на Тодор Живков вървят горе долу еднотипно като процент от БВП, с много малко изпреварване 1998г. за образованието, това е по касово изпълнение на бюджета. След това се изравняват, след това здравеопазването леко започва да изпреварва и за миналата година по касово изпълнение на бюджета – то е близо с 1% повече от образованието. Въпреки това усещането е обратното, че здравеопазването е недофинансирана система, а здравеопазването горе-долу е финансирана.


Сега да дам един пример с образованието


във връзка с моя опит, когато ние заварихме системата през 2005 г. финансирането в образованието ставаше на брой паралелки. Просто казано – едно училище, ако има 20 паралелки се финансира по един определен начин и няма никакво значение какъв е броят на децата в една паралелка. Може да е по три деца в паралелка – може да е по 30 в паралелка, финансирането е едно и също. Заедно с това пълна липса на външно оценяване – единственият, който оценява децата е този, който им преподава. Затворена система финансирана изключително със стимули за екстензивно развитие. Ние за две години направихме прости неща – разбира се едното въвеждане на система за външно оценяване. Това не е важно в случая. Направихме система за единен стандарт за издръжка на един ученик. Просто казано един ученик на държавата струва толкова. Вие имате 1000 ученика – ето ви парите, колкото искате паралелки – работете, разбира се, заедно с това делегирани бюджети на всяка една община във връзка с това, колко е броят на учениците, видовете училища, категориите общини.


Това са вече амортисьори в системата


Заедно с това бонус за оптимизиране на системата – като закриеш училище, очевидно трябва пари, автобуси, целодневно хранене и така нататък. Това ни даде възможност ние да направим повече от 150 млн. горница без увеличение на процента от БВП, тоест без нови пари, с които да направим най-различни програми – задържане на децата в училище, за хранене, за автобусчета, за униформи.


Да кажа нещо за здравеопазването


Според мен има три големи проблема в областта на здравеопазването. Системата е за стимули за необосновано разрастване – така е направена, че да стимулира необоснованото разрастване. За 30 години от 1989 г, когато се твърдеше, че сме около 9 млн. души имаше около 3000 училища и около 350 болници. Поправете ме, ако греша, но порядъците са тези. 30 години по-късно населението е намаляло с близо една четвърт. Училищата са около 2200, тоест те са намалели с около една четвърт, тоест системата се е свила, а болниците са нараснали с около 20%. Това само по себе си изключително ясно показва как е структурирана системата.


Обяснението е просто


Здравната каса плаща на преминал пациент и всяко лечебно заведение очевидно има интерес да каже, че има повече пациенти и по-скъпи пътеки, за да вземе повече пари. То е много просто и не е нужно да си някакъв голям специалист. Редом с това има някакъв вътрешно структурен проблем и това е невъзможността административно да се посегне на каквото и да е лечебно заведение по простата причина, че в съзнанието на масовия човек липсата на болница в неговия малък град означава, че няма да дойде линейка. Той не прави разлика въобще между различните видове лечебни заведения.


На следващо място сгрешен модел на управление,


финансиране и контрол. С извинение има липса на персонална а отговорност в здравната каса. Преди две години, когато се спореше за промени в съдебната система се предложи едно много просто нещо. Какъв е проблемът там – във ВСС е възможно 5 анонимни хора да направят предложение и други 17 анонимни да го приемат. И ако този председател на съдилище след това се окаже калпав, не можеш да разбереш кой е човекът, който го е предложил, кой го е избрал. Същото е със здравната каса. Малцина са тези, които знаят кои са в Надзорния съвет на НЗОК. Те вземат едни решения, управителят ги изпълнява ще не ще. Депутатът е казал на тоя на оня, чрез шефа на регионалната каса и т.н.


Как това може лесно да се промени


Липсват противоречиви интереси на хората по звената на веригата, както и на адекватно работещи контролни системи. Ако има електронна система, с която да виждате разходите на болниците в реално време, вие може да изпратите хора и да направите проверка, докато болният е още там. След това го правите по документи, но по документи е друго. Оттук нататък електронното досие на всеки пациент, дори капацитетът за последващи проверки са ограничени. Не са добре нещата и при лекарствената политика, където натискът е много голям.


Какво може да се направи


Има три типа неща. Първо това няма как да стане без да е политически подкрепено. Иначе, който и да се захване, ще изгори. Трябва да има обществен консенсус за поетапно увеличение на средствата, но срещу реформи. Според мен е късоглед онзи, който не вижда, че средствата за здравеопазване през следващите 10-15 години само ще се увеличават и това трябва да е така. Въпросът е дали това ще стане само като се запълват дупки или в името на една по-добра и качествена система.

Второ, трябва да има много ясен консенсус и регулаторна рамка за лекарствената политика. Този ежегоден натиск в една и съща посока трябва да спре. Трето трябва да има консенсус за мрежите за болничната и спешна помощ и те трябва да бъдат на база обективни показатели – деперсоналзирани. Например, добре е, ако линейката идва на 10-та минута и си в болница на 60-те.


Организационните промени


Прословутата здравна карата трябва да бъде направена отделно за спешна и болнична помощ. Същевременно е много важно спешната помощ да има институционално финансиране – може да нямаш нито един случай, но ти плащаш, за да я има.


Промяна на модела на финансиране


Нужна е промяна на модела на финансиране. За демонополизирането на НЗОК съм скептик и не мисля, че това ще оправи нещата. Според мен постепенното преминаване от осигурителен към застрахователен тип финансиране е правилен, но главно в една част. Осигуреният или застрахованият трябва да има интерес да следи разходите. Как ще стане това е технологичен въпрос. Най-важното е въвеждане на делигирани бюджети на районните здравно осигурителни каси, на какъв принцип – възраст, структура на населението, брой и каквото още специалистите кажат. Също въвеждане на ограничения за директорите на районните каси – ако имат преразход на над 10%, автоматично се уволняват. А пък нека после ходят да говорят с депутата и с директорите на болниците. Тоест, по веригата трябва да има противоречиви интереси, в противен случай директорът и Надзорният съвет никога не биха могли да издържат на натиска.


Как се правят реформи


Има три основни принципа и те са валидни за всички публични системи. Първо системата трябва да стане прозрачна, в мътна вода реформа не се прави. И трябва да бъде предвидима, да имаш поне 5-10 години хоризонт и да знаеш накъде ще вървят нещата. При еднакви и ясни правила, колкото повече конкуренция, толкова по-добре. И разбира се повече свобода на играчите в системата и ако излязат от рамката, повече отговорност.

Навремето помните, че в кандидат студентските работи имаше бисери и те бяха много популярни. По повод освобождението на България от Османско иго един студент беше написал така – всички искат, но няма кой. Като оставим чисто езиково и граматически как седи този израз, той всъщност е много разумен. Истината е, че някак си липсва едно съчетание между визия, прагматизъм и трайна политическа подкрепа, което според мен не се и очертава. Не искам да бъда песимист, но трябва да е ясно, че този, който реформира сектора, трябва да е готов за пълен отказ от политическо бъдеще.



Броят на операциите в страната расте

Броят на операциите в страната расте

Не всички болници, които ги осъществяват покриват минималните изисквания за обем дейност, показват цифрите в „Индекс на болниците"
Ражданията намаляват, ин витро процедурите растат

Ражданията намаляват, ин витро процедурите растат

Диспропорциите в дейността на болниците в тези две направления се запазват непроменени, показва още анализът на „Индекс на болниците"

Пациентите намаляват, разходите се увеличават

Пациентите намаляват, разходите се увеличават

През 2018 г. преминалите през химиотерапия са били 31022 срещу 31878 за предходната година, показва "Индекс на болниците"
Индекс на болниците с Обществен съвет

Индекс на болниците с Обществен съвет

В него влизат изтъкнати експерти, ще очертават посоките за развитие на инициативата
Дейността на болниците в сферата на кардиохирургията

Дейността на болниците в сферата на кардиохирургията

Материалът е изготвен от проф. Петко Салчев
Дейността на болниците в сферата на ортопедията

Дейността на болниците в сферата на ортопедията

Материалът е изготвен от проф. Петко Салчев
Нови въпроси за здравната система поставя „Индекс на болниците

Нови въпроси за здравната система поставя „Индекс на болниците"

74% от българите не вярват, че доплащането може да бъде спряно с въвеждането на втора вноска, показват още данните в него

Българите скептични към здравната реформа

Българите скептични към здравната реформа

Най-негативно е оценена идеята всяка болница да има свои собствени цени за услугите, които ще се покриват от здравната каса
Реформа на здравната система плаши управляващите

Реформа на здравната система плаши управляващите

Две заявки за реформи измъчват управляващите особено силно през тази година – в здравеопазването и социалната сфера. Защо се получава така, ще се случат ли промените този път или властта отново ще се уплаши, какво мислят българите за тези два сектора, има ли нужда от реформи в държавата ни, попитахме Първан Симеонов.

Липсват данни за качеството в сектора

Липсват данни за качеството в сектора

Проблемите в прозрачността винаги рефлектират в неефективност на здравната система, казва доц. Любомира Коева

открийте болница

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Април 2019