Меню
Дебат

Без прозрачност, няма да има доверие в системата

24-07-2018 07:30
Личността като гражданин иска най-добрата система на здравеопазване, но личността като данъкоплатец иска най-ниските данъци и ниски цени, казва проф. Петко Салчев
Снимка: Ангел Желев
Без прозрачност, няма да има доверие в системата
Clinica.bg

press@clinica.bg
„Галъп интернешънъл" и clinica.bg организираха дебат на тема „Прозрачност и здравеопазване". Повод за него бе създаването на първия „Индекс на болниците". Защо системата ни буксува, кое е лекарството за нея, вижте мнението на проф. Петко Славчев от Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), официален консултант на проекта "Индекс на болниците" и лектор на събитието.
Ще набележа някои от компонентите. Всъщност здравната политика се опира на законодателство, учрежденията, идеи и концепции, стимули, мотиви, информация. Всичко трябва влияе на пациента. Но както виждате пациентът влизайки в здравната система пита "Докторе, защо съм тук". И трябва всеки от тези компоненти да отговори на този въпрос защо всъщност пациентът е в системата. Прозрачността в здравната система означава, че предоставя на широката общественост и на пациентите открито, ясно и своевременно пълната информация относно стратегия, оценки и решения залаганата политика и прилаганите от нея процедури.

Прозрачността е свързана с доверие,

предсказуемост и самодисциплина. Ако няма прозрачност няма да има доверие в системата. Движението на паричните потоци в системата има много елементи. Всъщност как се събират средствата – от разходите на домакинства, данъци, частно осигуряване, кешови плащания, неформални плащания и т.н., които формират общия бюджет. И втората част е как се плаша в системата, на какви типове трябва да отговаря плащането и прозрачност при тези плащания, тъй като ние знаем, че се плаша на предоставящите здравни услуги, описани са елементите, но няма прозрачност при някои от видовете плащания. Въпросите, на които трябва да се отговори, когато говорим за прозрачност е „Защо плащам?", „Трябва ли да плащам?", „Колко плащам?" „На кого плащам?",

„Кой разпределя", „Какво получавам?"

и „Колко получавам". Всеки от нас влизайки в системата си задава тези въпроси, защото както виждате личността като пациент иска най-добрите грижи и най-доброто здравеопазване. Личността като гражданин иска най-добрата система на здравеопазване, но личността като данъкоплатец иска най-ниските данъци и ниски цени. Всъщност много противоречиви елементи, за да може да се постигне прозрачност и освен това отговорът на тези въпроси трябва да отговори какви са грижите, които получава, дали са адекватни точно на определените лица ли са насочени, дали са отказани от съответния специалист, дали са оказани на време и каква е адекватната стойност на това, за което и д-р Дечев говореше за ефикасност на системата.

Това е нашата системата.

Погледнете колко много участници и какви елементи на движения на паричните потоци има в нея. Ако трябва да се описва всеки поотделно може да отнеме часове, да се обясни кое какво значи, какви са елементите, които включва нашето законодателство, прозрачни ли са те за населението и т.н. Това са тенденциите на БВП и продължителността на живота. Може съвсем внимателно да видите, че когато се увеличава БВП, има и увеличаване на живота. При спадане на БВП, веднага има рязко спадане на продължителността на живота, но с отстъпка – 2,3, 4 години. Всъщност финансите пряко влияят на продължителността на населението. Общите разходи на населението към общата смъртност. Общите разходи непрекъснато растат, но много неравномерно по ред причини, които не дават яснота, няма прозрачност, защо това се получава в годините, докато общата смъртността постепенно нараства в продължителния период от 2000 година до момента. Разходите за здравеопазване за тази година

стигат над 3,5 млрд. лв., почти гонят 4 млрд.,

като общият дял за разходи за здравеопазване от консолидирания държавен бюджет са в рамките на 4,9 -4,6% около 4,5% се движат. Тук искам да направя уточнение на нещо, което се бърка. Това е дял на разходите от консолидирания бюджет, а не дял на разходите от БВП, където са добавени и другите разходи, където ние се движим в рамките на средноевропейските 8.5-9. И поставям няколко въпроса за размишление – „Колко е броят на задължително здравноосигурени лица?". Преди около година казах, че това е една от големите тайни на държавата. Никой не може да каже реално колко е броят на здравноосигурените лица?, Колко е броят на здравнозастрахованите лица?, КФН представя данни, но не за лица, а за премии. Какви суми се събират от здравноосигурените лица?, „Колко са здравнозастрахователните премии?", „Колко отделят застрахователите за здраве?", „Колко отделят държавата? „Тук е основният спор за прозрачността? „Дали държавата отделя достатъчно за групите, за които тя отговаря?, „Как се разпределят парите и на какъв принцип", „Как се контролира разходването на средства за здраве или кой го контролира", и не на последно място „Има ли оценка на вложените пари за здраве и съответните здравни резултати? "

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Онкологични ръководства у нас няма

Онкологични ръководства у нас няма

Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър Калев
Държавата абдикира от контрола на болниците

Държавата абдикира от контрола на болниците

Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"

Онкологията се разрасна

Онкологията се разрасна

През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение

17858 операции в неврохирургията

17858 операции в неврохирургията

Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната

Ръст в ортопедичните операции

Ръст в ортопедичните операции

През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията

На демографията пречи политическата конюнктура

На демографията пречи политическата конюнктура

Ражданията в болниците през 2023 г. за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, ще се промени ли негативната тенденция, попитахме доц. Спас Ташев.

1 2 3 4 5 ... 13 »
открийте болница
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Според вас в страната има ли нужда от още болници за активно лечение?

Май 2024 Предишен Следващ