Дебат

Без прозрачност, няма да има доверие в системата

24-07-2018 07:30
Clinica.bg

press@clinica.bg
Без прозрачност, няма да има доверие в систематаЛичността като гражданин иска най-добрата система на здравеопазване, но личността като данъкоплатец иска най-ниските данъци и ниски цени, казва проф. Петко Салчев
Снимка: Ангел Желев
„Галъп интернешънъл" и clinica.bg организираха дебат на тема „Прозрачност и здравеопазване". Повод за него бе създаването на първия „Индекс на болниците". Защо системата ни буксува, кое е лекарството за нея, вижте мнението на проф. Петко Славчев от Национален център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА), официален консултант на проекта "Индекс на болниците" и лектор на събитието.
Ще набележа някои от компонентите. Всъщност здравната политика се опира на законодателство, учрежденията, идеи и концепции, стимули, мотиви, информация. Всичко трябва влияе на пациента. Но както виждате пациентът влизайки в здравната система пита "Докторе, защо съм тук". И трябва всеки от тези компоненти да отговори на този въпрос защо всъщност пациентът е в системата. Прозрачността в здравната система означава, че предоставя на широката общественост и на пациентите открито, ясно и своевременно пълната информация относно стратегия, оценки и решения залаганата политика и прилаганите от нея процедури.

Прозрачността е свързана с доверие,

предсказуемост и самодисциплина. Ако няма прозрачност няма да има доверие в системата. Движението на паричните потоци в системата има много елементи. Всъщност как се събират средствата – от разходите на домакинства, данъци, частно осигуряване, кешови плащания, неформални плащания и т.н., които формират общия бюджет. И втората част е как се плаша в системата, на какви типове трябва да отговаря плащането и прозрачност при тези плащания, тъй като ние знаем, че се плаша на предоставящите здравни услуги, описани са елементите, но няма прозрачност при някои от видовете плащания. Въпросите, на които трябва да се отговори, когато говорим за прозрачност е „Защо плащам?", „Трябва ли да плащам?", „Колко плащам?" „На кого плащам?",

„Кой разпределя", „Какво получавам?"

и „Колко получавам". Всеки от нас влизайки в системата си задава тези въпроси, защото както виждате личността като пациент иска най-добрите грижи и най-доброто здравеопазване. Личността като гражданин иска най-добрата система на здравеопазване, но личността като данъкоплатец иска най-ниските данъци и ниски цени. Всъщност много противоречиви елементи, за да може да се постигне прозрачност и освен това отговорът на тези въпроси трябва да отговори какви са грижите, които получава, дали са адекватни точно на определените лица ли са насочени, дали са отказани от съответния специалист, дали са оказани на време и каква е адекватната стойност на това, за което и д-р Дечев говореше за ефикасност на системата.

Това е нашата системата.

Погледнете колко много участници и какви елементи на движения на паричните потоци има в нея. Ако трябва да се описва всеки поотделно може да отнеме часове, да се обясни кое какво значи, какви са елементите, които включва нашето законодателство, прозрачни ли са те за населението и т.н. Това са тенденциите на БВП и продължителността на живота. Може съвсем внимателно да видите, че когато се увеличава БВП, има и увеличаване на живота. При спадане на БВП, веднага има рязко спадане на продължителността на живота, но с отстъпка – 2,3, 4 години. Всъщност финансите пряко влияят на продължителността на населението. Общите разходи на населението към общата смъртност. Общите разходи непрекъснато растат, но много неравномерно по ред причини, които не дават яснота, няма прозрачност, защо това се получава в годините, докато общата смъртността постепенно нараства в продължителния период от 2000 година до момента. Разходите за здравеопазване за тази година

стигат над 3,5 млрд. лв., почти гонят 4 млрд.,

като общият дял за разходи за здравеопазване от консолидирания държавен бюджет са в рамките на 4,9 -4,6% около 4,5% се движат. Тук искам да направя уточнение на нещо, което се бърка. Това е дял на разходите от консолидирания бюджет, а не дял на разходите от БВП, където са добавени и другите разходи, където ние се движим в рамките на средноевропейските 8.5-9. И поставям няколко въпроса за размишление – „Колко е броят на задължително здравноосигурени лица?". Преди около година казах, че това е една от големите тайни на държавата. Никой не може да каже реално колко е броят на здравноосигурените лица?, Колко е броят на здравнозастрахованите лица?, КФН представя данни, но не за лица, а за премии. Какви суми се събират от здравноосигурените лица?, „Колко са здравнозастрахователните премии?", „Колко отделят застрахователите за здраве?", „Колко отделят държавата? „Тук е основният спор за прозрачността? „Дали държавата отделя достатъчно за групите, за които тя отговаря?, „Как се разпределят парите и на какъв принцип", „Как се контролира разходването на средства за здраве или кой го контролира", и не на последно място „Има ли оценка на вложените пари за здраве и съответните здравни резултати? "


15% с проблем с достъпа до лекар по време на пандемията

15% с проблем с достъпа до лекар по време на пандемията

28% са се затруднили при осигуряването на медикаменти и консумативи, показва "Индекс на болниците"
Инсултите са „намалели“ с 21% по време на Ковид-19

Инсултите са „намалели“ с 21% по време на Ковид-19

Една трета от пациентите с нужда от диагностика или инвазивно кардиологично лечение са отложили медицинските интервенции по време на пандемията, показва анализ на „Индекс на болниците"

1294 бебета инвитро за година

1294 бебета инвитро за година

Успеваемостта на клиниките, които финансира държавата се е повишила с по-малко от процент за това време

Шест клиники с невронавигация

Шест клиники с невронавигация

Броят на местата, където се осъществява неврохирургична дейност е нараснал до 121, показва „Индекс на болниците"
Расте броят на големите сърдечни операции

Расте броят на големите сърдечни операции

Все още има клиники, чиято дейност е по-малка от 250 интервенции на година, показва „Индекс на болниците"
Дейността на болниците в сферата на oртопедията

Дейността на болниците в сферата на oртопедията

Анализът е изготвен от проф. Петко Салчев
Основните тенденции в системата се запазват

Основните тенденции в системата се запазват

Тромболизите се увеличават, диспропорциите в ортопедичните операции остават същите, показват цифрите в "Индекс на болниците"
Броят на операциите в страната расте

Броят на операциите в страната расте

Не всички болници, които ги осъществяват покриват минималните изисквания за обем дейност, показват цифрите в „Индекс на болниците"
Ражданията намаляват, ин витро процедурите растат

Ражданията намаляват, ин витро процедурите растат

Диспропорциите в дейността на болниците в тези две направления се запазват непроменени, показва още анализът на „Индекс на болниците"

Пациентите намаляват, разходите се увеличават

Пациентите намаляват, разходите се увеличават

През 2018 г. преминалите през химиотерапия са били 31022 срещу 31878 за предходната година, показва "Индекс на болниците"
1 2 3 4 »
открийте болница

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Трябват ли по-строги мерки за КОВИД-19?

Юли 2020