Отпечатъкът не е вариант на контрол при джипитата

Потребителската таксата наистина трябва да се обвърже за минималната заплата, каза д-р Николай Брънзалов

Снимка: CredoWeb

Категорично подкрепям официалната позиция на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България, че потребителската такса отново трябва да се обвърже с минималната работна заплата. Другото, за което ние от националното сдружение настояваме отдавна е да няма освободени от потребителска такса, включително и здравноосигурените до 18 години. Ако има такива, то таксата за тях да бъде изплащана на личните лекари от институцията, която ги е освободила. Има и междинни варианти, които в момента престои да обсъдим в организацията и като сме готови също бихме поставили за обсъждане.

Освен това отдавна смятаме, извън т.нар. 24-часовото разположение трябва да бъде извадено от нашия пакет дейности, т.е. да не е задължение на общопрактикуващите лекари. Такова предложение сме дали в наше становище от месец март тази година по Проект за Наредба за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, публикуван на електронната страница на МЗ на 10. 03. 2016г., което цитирам дословно:

IX. Осигуряване на достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица извън обявения работен график на практиката не е ангажимент на ОПЛ. При заявено от ОПЛ намерение да осигури този достъп, може да го извършва:

Индивидуално за своите пациенти чрез осигуряване на консултация по телефона, в амбулаторията или в дома на пациента по преценка на самия общопрактикуващ лекар или в съдружие със свои колеги;

Като делегира правото на РЗОК да сключи договор с друга посочена в т. 3 структура.

3. Дежурен кабинет на груповата практика за първична извънболнична помощ; дежурен кабинет, организиран на функционален принцип на базата на сключен договор по чл. 95, ал. 1, т. 2 от Закона за лечебните заведения с други лечебни заведения за първична извънболнична медицинска помощ и утвърден от лечебните заведения график за осигуряване на дейността на кабинета; лечебно заведение за болнична помощ, което е разкрило дежурен кабинет; лечебно заведение по чл. 8, ал. 1, т. 1, буква "б" и/или по т. 2, букви "б", "в" или "г" от Закона за лечебните заведения, което е разкрило дежурен кабинет; лечебно заведение по чл. 10, т. 1 от Закона за лечебните заведения с разкрити филиали за спешна медицинска помощ.

4. Лечебните заведения по т. 3 трябва да се намират на отстояние не повече от 35 км от месторазположението на практиката на общопрактикуващия лекар (относимо за всеки един от адресите на практиката едновременно).

Коментар: Осигуряването на достъп до медицинска помощ на задължително здравноосигурените лица извън обявения работен график на практиката на ОПЛ е оценено на 11 ст. на човек на капитационен принцип и е в отделно перо с възможност за делегиране. Предлагаме тези средства да бъдат извадени от бюджета на ПИМП и да се разпределят по преценка на МЗ и НЗОК между тези лечебни заведения и структури, които да поемат този ангажимент.

Предлагаме цялата т. IX в посочения по-горе вид да бъде изведена от пакета на ОПЛ в отделен параграф от допълнителните разпоредби или да присъства във всеки един пакет или документ на ЛЗ, които са посочени като възможни изпълнители на този вид дейност.

Идеята на предложението е това разположение да бъде отделен вид дейност, която може да се извършва от различни лечебни заведения, включително и такива за ПИМП, за което има отделен бюджет, които в момента се изчислява в размер на 0,11 лв. на пациент на месец. Дали това е достатъчно също може да бъдеще коментирано, но мисля, че цифрите сами по себе си демонстрират недофинансиране.

Това разположение преобладаващо е осигурено по начин, за който говоря в по-големите градове. Но България не се изчерпва с тези градове и аз имам много колеги, които от години не могат да излязат в отпуск, защото няма кой да ги замести. Новото в нашето предложение е , че разположението се премахва като задължение за ПИМП, извежда се от нашият пакет и се финансира отделно.

Отделен е въпросът, че много хора, дори в СП, не знаят към кои дежурни телефони да насочат пациент с температура например. Защото ние, общопрактикуващите лекари, плащаме на дежурни колеги, за да поемат точно този тип обслужване. А може много лесно да се реши въпросът с един софтуер. В дежурните кабинети се води регистър на всички лекари, които са сключили договор с тях. При звънене на 112, с УИН-а на лекаря, диспечерът може веднага да насочи пациента към правилния телефон, стига да е достатъчно подготвен, както се очаква да бъде, за да насочи пациент с температура например към дежурния кабинет.