Индексът ще доведе до здравословна конкуренция
.jpg)
- Проф. Салчев, очакваме нов здравен модел. Кои най-наболели проблеми трябва да реши той?
- Проблемите са много. От една страна е начинът на събиране на вноските и вторият е свързан с това, какво ще се случва в бъдеще и как ще се разпределят тези средства. Или по-точно казано - дали ще се събират чрез здравноосигурителни вноски или чрез застраховане, ще се надгражда ли моделът или ще се предлага някакъв чисто нов вариант. А колкото до разпределението – по какъв начин на договаряне ще се получават средствата от тези, които изпълняват здравните услуги и на какви принципи.
- Какъв да бъде моделът – надграждащ или на основата на конкуриращи се здравни каси?
- За демонополизацията на здравната каса аз съм на особено мнение, тъй като много се говори, но никой не казва, какво конкретно разбира под демонополизация. Да разделим касата на две или на три, не е демонополизация. Вкарването на застрахователите в процеса, също не е демонополизация. Всъщност, за нашата малка страна моделът, който е избран още със стартирането на реформата, с една обществена институция, която да покрива базовите услуги на хората и техните потребности, е напълно приемлив и мисля, че той е доказал част от предимствата си, тъй като навсякъде в Европа се отчита, че имаме най-добрия достъп до здравна услуга. Не говоря за качество или за равнопоставеност, а за достъп, което е различно. Ако са много касите, ще има множество администрации и съответно множество договори и затрудняване на достъпа. Кой е по-добрият модел – допълващ или надграждащ? Всеки модел си има своите плюсове и минуси. Трябва да се види, какво може да понесе обществото. Ако е допълващ модел, дали ще може гражданите по някакъв начин да доплащат – лично от джоба си или чрез застрахователните фондове. Ако е надграждащ е същото. Аз познавам множество модели и всеки има своите предимства и недостатъци, като трябва да се отчете оценката на въздействие на всеки от тях върху джоба на хората, върху потребностите им и не на последно място върху начина на предоставяне на услугите.
- Достатъчно ли е финансирането на здравната система у нас?
- Много хора казват, че е недостатъчно, но всяка страна и всяка икономика отделя толкова, колкото може. За едни е достатъчно, за други – не, така че спорът е неясен. Аз смятам, че недостатъчно средства се отделят за общественото здраве - за профилактика и промоция, както и почти нищо не се отделя за дългосрочната грижа.
Да разделим касата на две или на три, не е демонополизация |
Това са сектори, в които парите са малко. В други сектори са абсолютно достатъчно и дори свръх. Така че трябва да се каже точно какво се разбира под достатъчност.
- По важно е дали ефективно се използват?
- Това вече е съвсем различна гледна точка, защото ако погледнем увеличаването на средствата за здраве, които отделят държавата и гражданите, през 2000 г. те са били 1 млрд. лв., а сега са 4 млрд. лв. Значи имаме четири пъти нарастване на средствата, но отчитайки инфлацията и други фактори, дали те са достатъчни или недостатъчни, не може да се каже. Как се разпределят и дали са насочени към реалните здравни потребности на населението или са ориентирани към задоволяване на някои моментни нужди, това е преценка на експертите и на политиците, къде ще ги насочат.
- Съизмеримо ли е качеството на услугите с финансирането им?
- Финансиране и качество имат връзка, но по принцип качеството се определя най-вече от това дали гражданинът е доволен от получените услуги. Но аз искам да отделя медицина и здравеопазване, защото много често се бъркат тези компоненти. Качеството на медицинската услуга, като нови технологии и нови апарати, е идентично на това, което е в Европа. Качеството на услугата е съвсем различно, защото включва и отношение към пациента, оборудване на болничната стая и т. н. Така че тези компоненти трябва също да бъдат разгледани. Смятам, че нашата медицинска услуга е на световно ниво, качеството на здравната услуга обаче не е. Ние внедряваме всички новости, за да може пациентът да получи най-доброто, но дали това най-ново е достъпно за всички? Това всъщност е усещането за качество и усещането на гражданите дали са доволни. Защото ние имаме и киберножове и ПЕТ-скенери и какво ли не, но осигуряването на достъп до тези високи и доста скъпи услуги и до скъпите лекарства всъщност дава усещатено, че гражданите не са достатъчно равнопоставени и че няма добро качество в здравеопазването.
- Пропорционално ли е изменението на здравните индикатори, в сравнение с увеличаването на средствата за здравеопазване?
- Зависи в какво направление гледаме. Ако отчетем увеличаването на продължителността на живота спрямо общото състояние на държавата – почти пропорционално се движат. Но ако гледаме в различните направления на медицината и различните услуги, тогава има непропорционалност. Например, ако в дадена област се въведе определен тип програма, то тогава индикаторите стават прекрасни. С въвеждането на инвазивната кардиология преди години, въпреки че се народиха много инвазивни центрове, смъртността от инфаркти намалява в България и това е добър показател. Само че смъртността от сърдечно-съдови заболявания не спада. Смъртността от инфаркти намалява, защото е осигурена нова апаратура, нова технология, добри стандарти и т. н., но при сърдечно-съдовите
Имаме 4 пъти нарастване на средствата, но отчитайки инфлацията и други фактори, дали те са достатъчни, не може да се каже |
заболявания като обща смъртност нищо не се променя, защото няма профилактика, няма наблюдение на хипертониите и др. Трябва да разсъждаваме в тази посока.
- Как се отразява появата на нови лечебни заведения на здравето на българите?
- През последните години се появиха около 100 нови лечебни заведения. Някои от тях се доказаха на пазара на здравни услуги, други не успяха да го направят, тъй че всъщност бройката няма значение. Важно е къде се появяват, къде се концентрират и какви технологии ще използват. Ако новото лечебно заведение е в София за
сметка на някой от граничните райони, това не е добре за населението като цяло. Защото ние осигуряваме по-добър достъп и качество на хората, които са в столицата, а останалите са неглижирани. Така че тук е много уместно предварителното планиране и това беше една от идеите за въвеждането на Националната здравна карта. Тя трябва да бъде инструмент за планиране и регулиране на тези процеси, въпреки че това и до момента не се случва.
- Какво трябва да се направи, за да може картата да изпълни функциите си?
- Първо, методиката за изчисляване по картата се базира на т. нар. статични показатели. Тя е изградена на бройката, а не на потребностите. Казва се броят на лекарите е толкова, но в даден район примерно трябва да има геронтолози, а няма нито един. Така че ние трябва да преценим потребностите на населението и тогава да планираме, а не само да гледаме броя на лекарите, на службите, на болниците. Количествените показатели, които са по картата, не покриват качествените изисквания на хората или потребностите им. Може би затова картата не се приема, както от населението, така и от лекарите. Картата съществува още от създаването на закона, като се променя през времето, но явно не си изпълнява функциите.
- Има ли връзка между прозрачността на здравната система и качеството на услугата, удолетвореността на пациента?
- Огромна връзка има между качеството и прозрачността, защото прозрачността е това гражданите да вярват на системата. Прозрачността е доверието. Тя, всъщност е и саморегулиране, самоконтрол, самооценка на системата дали наистина отговаря на потребностите. Има много пряка връзка.
- Има ли място в системата у нас за индекс на болниците?
- Първият опит за индекс на болниците съм го правил аз, даже има публикувана монография по този въпрос. Има място, защото това е един от елементите на прозрачността и дава информация, както на самата здравна система, така и на гражданите, кои са добрите болници и кои изпълняват задълженията си, но все още имат да постигнат нещо допълнително. Аз непрекъснато чета много индекси от цял свят – индекс на пациента, на удовлетвореността и т. н. Според мен е необходим този индекс, като се отчитат двата компонента – от една страна това, което върши болницата и от друга, какво е отношението на самите пациенти към съответната болница или към съответната услуга. Защото самата болница като структура покрива много услуги и затова може би индексите не трябва да бъдат за лечебното заведение като структура, а за услугата, която се предлага в него. Услуга, свързана със сърдечно-съдовите заболявания, с неврологичните и т. н. И тогава вече да бъдат индексирани болниците.
Огромна връзка има между качеството и прозрачността, защото прозрачността е това гражданите да вярват на системата |
Защото клиника, в която правят повече сърдечно-съдови операции, е ясно, че нейните специалисти са по-добри. Те имат по-добър тренинг, по-добър професионален опит. Не можете да кажете, че една болница е много добра, ако прави една сърдечна операция на месец или пък годишно.
- Очаквате ли подобен индекс да повлияе на търсенето на здравни услуги от пациентите?
- Мисля, че ще повлияе на информираността на пациентите, а не конкретно на търсенето. На търсенето на услугата от съответното лечебно заведение – да, защото то е доказало, че е добро. Това и сега се случва, но по друг начин, при това недобре обосновано. Примерно, чрез телефонно обаждане до някой познат лекар питате къде ще ви препоръча да се лекувате. Което е по-субективно от индекса като начин на търсене.
- Възможно ли е пренасочване на специалисти на базата на един такъв индекс на болниците?
- Разбира се. Това в САЩ е нещо нормално. Лекари виждат, че някои болници са на по-предни места в индекса и знаят, че там заплащането е по-добро, а и самата професионална реализация. И те търсят начин да отидат там, въпреки че това вече зависи и от работодателя, дали иска тези специалисти, дали ги харесва.
- Кои са основните проблеми, върху които може да повлияе един индекс?
- Вече казах, че това ще бъде свързано с прозрачност, доверие и отчитане на задоволството на пациента от свършената услуга. Ще позволи една здравословна конкуренция между болниците – да се стремят да предлагат все по-добри практики, за да могат да настигнат първите.
- На какви принципи могат да се съревновават болниците?
- Зависи какво се цели конкретно. Всеки индекс има точна методология, която трябва предварително да е известна на всички, които ще участват. Както и на самите пациенти да е ясно защо е наредено дадено лечебно заведение по-напред от останалите. Иначе може да има недоволство и съмнения в обективността. Според мен, участието в индексирането на болниците трябва да бъде доброволно, защото аз искам да покажа колко съм добър. А не – дайте да сравняваме всички болници и то по определени критерии, въпреки че някои от тях не са съгласни да участват. Ами като не искат, няма да се включат, но пък никой няма да им знае болницата. Индексът е имидж.
- Какво е мястото на електронното здравеопазване и вярвате ли, че ще тръгне в обещаните срокове?
- Електронното здравеопазване е важно нещо, стига да се знае, какво се иска от него. Ако целта е само да контролираме дадени процеси, без да информираме, мисля че няма да е добре. Освен това електронното здравеопазване не трябва да събира всичко. Обикновено се смята, че електронното здравеопазване е панацея. Не, то е инструмент – на оценка, на мониториране, на контрол, на планиране.
Електронното здравеопазване е важно нещо, стига да се знае, какво се иска от него |
Събирайки данни за определени неща, това ти позволява да получиш по-обща картина. Всички свързват електронното здравеопазване с т. нар. досие на пациента и електронната здравна карта. Всъщност, електронен здравен запис дава базова информация, какво е правено на пациента до момента, което на индивидуално ниво му помага при спешно състояние и т. н., но на популационно ниво тази здравна карта какво ни дава?
- Връзката на всички структури в системата няма ли да улесни комуникацията?
- Връзката между всички? Да ви кажа честно не съм видял такава в нито една здравна система, може би без естонския модел, който непрекъснато се сочи за пример, но те са два милиона души и въпреки това пак не са свързали всичките си системи и всичките си данни. На индивидуално ниво електронното здравеопазване ще помогне да се съкрати част от бюрократичния процес и преносът на информация да става по-бързо и да не е зависим от дреболии, примерно че съм си забравил личната амбулаторна карта или нещо друго.

Ражданията остават под 50 000

Неврохирургичните операции скочиха с 30%

Тромболизите се увеличават

Сърдечните операции растат заедно с клиниките

Нужна е регулация в системата
В момента здравеопазването в България е на маратонския принцип - всеки може да участва, казва д-р Асен Келчев

Трябва да се оценява качеството в онкологията
Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта
За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Онкологични ръководства у нас няма
