Човекът, за когото медицината е просто съдба

Човещината, която съществува между лекар и пациент трябва да се запази, казва проф. Красимир Нейков

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Ежедневието на проф. Красимир Нейков е забързано и лекарят рядко успява да остане насаме с мислите си. „Всяка сутрин пристигам в 7 и 30 ч. на работа. Разполагам с половин час, за да довърша някои неща от предния ден и в 8 ч. започва рапортът на клиниката. В лекарския кабинет се събираме всички и дежурната сестра прочита отчета за състоянието на болните от предния следобед и през нощта. След това обсъждаме всеки случай по отделно и правим план. Отделяме време, за да коментираме и болните, на които им предстои операция. Винаги даваме предимство на пациенти в по-тежко състояние и тези, които имат захарен диабет, защото те не могат да чакат", разказва той.

В 9 ч. започва оперативната програма, а дежурният лекар поема амбулаторията, както и приема на нови пациенти. Клиниката разполага с възможности за едновременна работа на операционната и амбулаторията. Цивилните болни минават през друг вход, за да се прегледат и не се засичат с тези, които се подготвят или излизат от операция. Специалистите непрекъснато правят и диагностични процедури като цискоскопии, биопсии на простата. Обикновено операциите приключват към 2 часа, освен ако нямаме дълъг ден.

„Понякога идват много пациенти и се налага да оперираме следобед. Междувременно винаги минаваме през стаите на болните, проверяваме състоянието им, назначаваме изследвания. Така денят привършва като само дежурният персонал остава в клиниката", разказва натовареното си ежедневие проф. Нейков.

Мечтата да станеш лекар

Той е първият лекар в рода си. Още от ученик мечтаел за докторската професия. „Бях 8-9 клас, когато ходех в библиотеката и четях медицинските книги. Там ми се смееха и се чудеха какво правя. Често не разбирах терминологията, но имах речник, с който си превеждат думите. В 9 клас вече знаех, че ще бъда лекар и това ще е моята съдба. Бях убеден, че ще стана медик, но не такъв който лекува с хапчета, а хирург. Нагласата ми беше да съм по-радикален", спомня си с усмивка проф. Нейков. Веднага след гимназията кандидатства медицина и го приемат. По това време обаче трябва да замине в казарма и следването му се отлага с две години. Връща се и веднага започва обучението си във Варненския медицински институт.

„Тогава мечтаех да стана акушер-гинеколог. Отдаваше ми се. Но не се отказах и от идеята за хирургията въпреки две доста неприятни преживявания", признава той. Още на едно от първите упражнения разбрал, че трябва да имам много силна воля, за да продължа да следвам медицина.

„Нашият асистент дойде и каза: „Колеги, днес ще направим един остър опит. В групата бяхме двама, отслужили казарма. Един Иван и аз. Той беше по-нисък и затова застана пред мен, за да гледа. Преподавателят казва: „Донесете пациента" и пред нас се появи едно малко бяло мишле. Той взе скалпела и... И този момент нататък нищо не си спомням", казва проф. Нейков. Събудил се, когато всички били надвесени над него, включително и друг преподавател и му биели леки шамари, за да се свести.

„Иван беше щастлив, че не съм паднал върху него. Питаха ме: „Колега, какво ви стана?" В този момент се замислих накъде съм тръгнал. Но увереността ми, че това е моето призвание ме накараха да остана и да продължа", разказва професорът.

Вторият път, когато се случило подобно нещо бил в трети курс и имал упражнение по ортопедия.

„Бяхме се събрали в Окръжна болница във Варна и пристигна жена, пострадала от катастрофа. Асистентът заяви, че е добре на й сложим екстензия или с други думи да се пробие долната кост под коляното. В момента, в който той взе инструментите усетих, че отново не ми е добре", спомня си специалистът. Сега вече може да обясни състоянието си съвсем професионално.

„Имах аура - тя се проявява с прималяване под лъжичката и пълнене на устата със слюнка. Кръвното налягане също пада. В момента, в който упоиха жената усетих, че нещо не е наред и се наведох уж да си вържа връзката на обувката, но отново имах трудности при преодоляването на тази ситуация. След този случай обаче нещо сякаш се преобърна. Дали инатът да стана лекар, дали усилията, които вложих, но преодолях тези усещания и днес нищо не може да ме стресне", споделя проф. Нейков. Урологията не е била първата му любов, но по стечение на обстоятелствата започва да се занимава с това и се превръща в един от най-добрите специалисти. Казва, че и в предишния си живот е бил лекар и понякога усеща, че все едно вече е преживял déjà vu.

Битката за пациенти

Проф. Нейков казва, че след толкова години работа донякъде е свикнал със стреса на своето напрегнато ежедневие. След като излезе от лечебното заведение се опитва да се откъсне от болката и пациентите, но телефонът му почти винаги е включен, ако се наложи бързо да се върне или да окаже помощ на някого.

Едно от нещата, които го спасяват е спортът. Ходи на фитнес редовно, плува, играе тенис на корт, тенис на маса, кара колело. Спира с футбола преди 3-4 години заради опасност от травми. „Храня се здравословно, не пуша от 20 години. Опитвам се да поддържам добър начин на живот", допълва той.
Лекарят се замисля дали в чужбина нещата нямаше да са по-различни. „Пред мен не е седяла дилемата дали да замина или не. Убеден съм, че за да се почувства добре човек извън граница един живот няма да стигне. Първото поколение трябва да трасира пътя, за да може децата му да се справят по-сносно. Бил съм два пъти в Германия, но в края на престоя си съм чакал с нетърпение да се прибера", признава той. Може би единствената разлика, която винаги го е впечатлявала е, че там хората, които имат желание, знания и умения да работят нещо, не трябва да чакат да им побелеят косите, за да го направят. Мога да дам и пример, казва той.

„У нас понякога се купува апаратура, на която шефът на дадено отделение не може да работи. Той обаче не позволява и на останалите колеги да го правят. Това е една от причините да сме на този хал в медицината", споделя професор Нейков. Другото, което го забелязва и го плаши е, че системата ни озверява.

„Опорочават се отношенията между колегите. Къде от ниско заплащане, къде от морал и липса на добро възпитание. Всички гледа да дръпне чергата към себе си. Ние основно работим с химеотерапевти и лъчетерапевти. Понякога се случва така, че не винаги колегите са лоялни и се опитват да привлекат пациентите", признава той.

Най-пресният случай е на 61-годишен човек, на когото са казали, че ако оперира рака на простатата, цял живот ще ходи с катетър. Пациентът е направил серия от облъчвания и след това дошъл в УСБАЛО. Но рядко хирурзите оперират болни след облъчвания, защото има много усложнения.

„Въпреки стройната система, която е изградена - диагностициране, операция, лъче или химео лечение, понякога нещата не седят точно така. Всеки болен минава през онкокомисия, която се състои от уролози, хирурзи, химеотерапевти, лъчетерапевти. Ако по един или друг начин човек попадне в комисия, в която няма хирург, рядко някой ще му препоръча операция дори да е показан. Не мога да си обясня подобно поведение от страна на някои колеги", категоричен е той.

Благодарности от чужбина

Любопитното е, че при проф. Нейков идват хора от цял свят. „Лекували сме болни от съседните държави, от Западна Европа, дори от САЩ. Понякога се случва така, че въпреки контролните прегледи, които си правят там, някои туморни заболявания са пропуснати", казва лекарят. Именно уверената ръка, която има и невероятният професионализъм, който показва, са една от причините проф. Нейков непрекъснато да получава благодарности от стари пациенти. „Спомням си една жена, която беше с тумор на пикочния мехур. Направихме т.нар. „операция на отчаянието", за да й помогнем. Малко по-късно тя замина за САЩ и не знаех какво се е случило с нея. Един ден обаче получих картичка за Коледа. Беше тя, с двете си дъщери около нея. Беше прекрасно", разказва лекарят. Той е убеден, че връзката с пациентите не бива да се прекъсва. „Не трябва просто да оперираме някой и да го оставим. Човещината, която съществува между лекар и пациент трябва да се запази. Не прекъсвам контактите с моите болни, защото така го чувствам, а и така е редно", споделя проф. Нейков.