Лица

Човекът, за когото медицината е просто съдба

20-07-2018 08:03
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Човекът, за когото медицината е просто съдбаЧовещината, която съществува между лекар и пациент трябва да се запази, казва проф. Красимир Нейков

Tова е рубриката на clinica.bg, в която ви разказваме за достойните лекари на България. Тези, които спасяват живота ни всеки ден без дори да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че даряват живот. Какво им коства това, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те. Днес е ред да ви запознаем с онколога проф. Красимир Нейков, Началникът на Клиниката по урология в СБАЛО.

Ежедневието на проф. Красимир Нейков е забързано и лекарят рядко успява да остане насаме с мислите си. „Всяка сутрин пристигам в 7 и 30 ч. на работа. Разполагам с половин час, за да довърша някои неща от предния ден и в 8 ч. започва рапортът на клиниката. В лекарския кабинет се събираме всички и дежурната сестра прочита отчета за състоянието на болните от предния следобед и през нощта. След това обсъждаме всеки случай по отделно и правим план. Отделяме време, за да коментираме и болните, на които им предстои операция. Винаги даваме предимство на пациенти в по-тежко състояние и тези, които имат захарен диабет, защото те не могат да чакат", разказва той.

В 9 ч. започва оперативната програма, а дежурният лекар поема амбулаторията, както и приема на нови пациенти. Клиниката разполага с възможности за едновременна работа на операционната и амбулаторията. Цивилните болни минават през друг вход, за да се прегледат и не се засичат с тези, които се подготвят или излизат от операция. Специалистите непрекъснато правят и диагностични процедури като цискоскопии, биопсии на простата. Обикновено операциите приключват към 2 часа, освен ако нямаме дълъг ден.

„Понякога идват много пациенти и се налага да оперираме следобед. Междувременно винаги минаваме през стаите на болните, проверяваме състоянието им, назначаваме изследвания. Така денят привършва като само дежурният персонал остава в клиниката", разказва натовареното си ежедневие проф. Нейков.


Мечтата да станеш лекар


Той е първият лекар в рода си. Още от ученик мечтаел за докторската професия. „Бях 8-9 клас, когато ходех в библиотеката и четях медицинските книги. Там ми се смееха и се чудеха какво правя. Често не разбирах терминологията, но имах речник, с който си превеждат думите. В 9 клас вече знаех, че ще бъда лекар и това ще е моята съдба. Бях убеден, че ще стана медик, но не такъв който лекува с хапчета, а хирург. Нагласата ми беше да съм по-радикален", спомня си с усмивка проф. Нейков. Веднага след гимназията кандидатства медицина и го приемат. По това време обаче трябва да замине в казарма и следването му се отлага с две години. Връща се и веднага започва обучението си във Варненския медицински институт.

ВИЗИТКА

Началникът на Клиниката по урология в СБАЛО проф. Красимир Нейков е родом от гр. Тервел, завършил медицина в гр. Варна. Не е „наследствен лекар", първият медик е във фамилията. Проф. Нейков е възпитаник на Варненския медицински институт. А след дипломирането си работи в урологичния сектор към Хирургично отделение болницата в Силистра. Следват 3 години клинична ординатура в Урологичната клиника на „Пирогов", 16 години е бил асистент и главен асистент в Урологичната клиника на Александровска болница, а от 14 години е в Урологична клиника на СБАЛО-ЕАД. Не без основание се гордее с обновената клиника, която не само разполага със съвременна апретура, но и осигурява комфортен престой на пациентите си. Специалност е по урология и по онкология, както и по здравен мениджмънт, специализирал е в Германия, Холандия, Италия и Испания и е действителен член на Европейската асоциация по урология. Девизът му е: „Прави каквото трябва, пък да става каквото ще". И затова лекарите призовават мъжете да се изследват, дори когато нямат симптоми.

„Тогава мечтаех да стана акушер-гинеколог. Отдаваше ми се. Но не се отказах и от идеята за хирургията въпреки две доста неприятни преживявания", признава той. Още на едно от първите упражнения разбрал, че трябва да имам много силна воля, за да продължа да следвам медицина.

„Нашият асистент дойде и каза: „Колеги, днес ще направим един остър опит. В групата бяхме двама, отслужили казарма. Един Иван и аз. Той беше по-нисък и затова застана пред мен, за да гледа. Преподавателят казва: „Донесете пациента" и пред нас се появи едно малко бяло мишле. Той взе скалпела и... И този момент нататък нищо не си спомням", казва проф. Нейков. Събудил се, когато всички били надвесени над него, включително и друг преподавател и му биели леки шамари, за да се свести.

„Иван беше щастлив, че не съм паднал върху него. Питаха ме: „Колега, какво ви стана?" В този момент се замислих накъде съм тръгнал. Но увереността ми, че това е моето призвание ме накараха да остана и да продължа", разказва професорът.

Вторият път, когато се случило подобно нещо бил в трети курс и имал упражнение по ортопедия.

„Бяхме се събрали в Окръжна болница във Варна и пристигна жена, пострадала от катастрофа. Асистентът заяви, че е добре на й сложим екстензия или с други думи да се пробие долната кост под коляното. В момента, в който той взе инструментите усетих, че отново не ми е добре", спомня си специалистът. Сега вече може да обясни състоянието си съвсем професионално.

„Имах аура - тя се проявява с прималяване под лъжичката и пълнене на устата със слюнка. Кръвното налягане също пада. В момента, в който упоиха жената усетих, че нещо не е наред и се наведох уж да си вържа връзката на обувката, но отново имах трудности при преодоляването на тази ситуация. След този случай обаче нещо сякаш се преобърна. Дали инатът да стана лекар, дали усилията, които вложих, но преодолях тези усещания и днес нищо не може да ме стресне", споделя проф. Нейков. Урологията не е била първата му любов, но по стечение на обстоятелствата започва да се занимава с това и се превръща в един от най-добрите специалисти. Казва, че и в предишния си живот е бил лекар и понякога усеща, че все едно вече е преживял déjà vu.


Битката за пациенти


Проф. Нейков казва, че след толкова години работа донякъде е свикнал със стреса на своето напрегнато ежедневие. След като излезе от лечебното заведение се опитва да се откъсне от болката и пациентите, но телефонът му почти винаги е включен, ако се наложи бързо да се върне или да окаже помощ на някого.

Едно от нещата, които го спасяват е спортът. Ходи на фитнес редовно, плува, играе тенис на корт, тенис на маса, кара колело. Спира с футбола преди 3-4 години заради опасност от травми. „Храня се здравословно, не пуша от 20 години. Опитвам се да поддържам добър начин на живот", допълва той.
Лекарят се замисля дали в чужбина нещата нямаше да са по-различни. „Пред мен не е седяла дилемата дали да замина или не. Убеден съм, че за да се почувства добре човек извън граница един живот няма да стигне. Първото поколение трябва да трасира пътя, за да може децата му да се справят по-сносно. Бил съм два пъти в Германия, но в края на престоя си съм чакал с нетърпение да се прибера", признава той. Може би единствената разлика, която винаги го е впечатлявала е, че там хората, които имат желание, знания и умения да работят нещо, не трябва да чакат да им побелеят косите, за да го направят. Мога да дам и пример, казва той.

„У нас понякога се купува апаратура, на която шефът на дадено отделение не може да работи. Той обаче не позволява и на останалите колеги да го правят. Това е една от причините да сме на този хал в медицината", споделя професор Нейков. Другото, което го забелязва и го плаши е, че системата ни озверява.

„Опорочават се отношенията между колегите. Къде от ниско заплащане, къде от морал и липса на добро възпитание. Всички гледа да дръпне чергата към себе си. Ние основно работим с химеотерапевти и лъчетерапевти. Понякога се случва така, че не винаги колегите са лоялни и се опитват да привлекат пациентите", признава той.

Най-пресният случай е на 61-годишен човек, на когото са казали, че ако оперира рака на простатата, цял живот ще ходи с катетър. Пациентът е направил серия от облъчвания и след това дошъл в УСБАЛО. Но рядко хирурзите оперират болни след облъчвания, защото има много усложнения.

„Въпреки стройната система, която е изградена - диагностициране, операция, лъче или химео лечение, понякога нещата не седят точно така. Всеки болен минава през онкокомисия, която се състои от уролози, хирурзи, химеотерапевти, лъчетерапевти. Ако по един или друг начин човек попадне в комисия, в която няма хирург, рядко някой ще му препоръча операция дори да е показан. Не мога да си обясня подобно поведение от страна на някои колеги", категоричен е той.


Благодарности от чужбина


Любопитното е, че при проф. Нейков идват хора от цял свят. „Лекували сме болни от съседните държави, от Западна Европа, дори от САЩ. Понякога се случва така, че въпреки контролните прегледи, които си правят там, някои туморни заболявания са пропуснати", казва лекарят. Именно уверената ръка, която има и невероятният професионализъм, който показва, са една от причините проф. Нейков непрекъснато да получава благодарности от стари пациенти. „Спомням си една жена, която беше с тумор на пикочния мехур. Направихме т.нар. „операция на отчаянието", за да й помогнем. Малко по-късно тя замина за САЩ и не знаех какво се е случило с нея. Един ден обаче получих картичка за Коледа. Беше тя, с двете си дъщери около нея. Беше прекрасно", разказва лекарят. Той е убеден, че връзката с пациентите не бива да се прекъсва. „Не трябва просто да оперираме някой и да го оставим. Човещината, която съществува между лекар и пациент трябва да се запази. Не прекъсвам контактите с моите болни, защото така го чувствам, а и така е редно", споделя проф. Нейков.



Да правиш китки за обич

Да правиш китки за обич

Сбъднала съм професионалната си мечта да бъда операционна акушерка, казва Михаела Мишева
Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Да напишеш рецепта срещу демографската криза

Само след дни ще защитя докторантура по темата, но в близо 300 те страници е заключена тайната, казва д-р Елеонора Христова
Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Когато носиш Родопската песен в сърцето си

Искам да завърша и Музикалната академия, каза Мария- Йоана от МУ Пловдив
Когато Хипократ победи Мелпомена

Когато Хипократ победи Мелпомена

Избрах медицината, макар че много харесвах театъра, казва проф. Радослав Радев
Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юли 2019