НЗОК да се споразумее с болниците

Иначе ще загуби още 80 млн. лв. за разходите по съдебните дела, казва д-р Стойчо Кацаров

- Д-р Кацаров, какво означава решението на ВАС?

- Това е решение на петчленния състав на ВАС по жалба на ЦЗПЗ, Националното сдружение на частните болници и БЛС. Ние оспорихме така нареченото „служебно НРД", прието през 2016 г. от Надзорния съвет на НЗОК, което тогава имаше силата на Национален рамков договор и жаргонно бе наречено „служебно НРД". Тричленният състав на ВАС отхвърли жалбата ни и ние я оспорихме пред по-висшата инстанция. Сега излезе решението на петчленния състав, с което той отменя предишното решение на тричленния състава на ВАС и го връща на друг състав с указания, според които служебното НРД трябва да бъде отменено. Защото междувременно има влязло в сила решение на ВАС за обявяване за нищожна наредбата за основния пакет, която служи като основа на служебното НРД, освен това е отменена и разпоредбата за събиране на пръстови отпечатъци, която също е елемент от служебното НРД, защото без нея не можеш да приемеш и отчетеш пациент в болница. Третият и може би най-важен извод на съда е, че Надзорният съвет изобщо не е имал право да приема служебно НРД, а само допълнение към действащото от 2015 г. Така че сега предстои ново разглеждане на случая в резултат, на което служебното НРД ще бъде отменено.

- Практически това какви последствия ще има за болниците и здравната каса?

- Последствия в момента няма да има, защото вече не е действащ акт. Но ще има отношение към делата, които болниците видят за надлимитна дейност. По спомен за 2016 г. неизплатената дейност беше 16-17 млн. С отмяната на служебното НРД ще бъде въпрос само на завеждане на дело от страна на болницата, за да получи парите си.

- Но за тази цел трябва да се изчака новата съдебна процедура на служебното НРД?

- Да, но мисля, че и другите основания също са достатъчни, за да се водят делата. Това решение просто ги определя окончателно.

- Ще имат ли възможност болниците да завеждат дела за надлимитната си дейност и за 2018 г. след промените в закона за бюджета на касата за тази година?

- В закона за здравното осигуряване беше въведено допълнително право да разпределя лимити на самите болници, каквото тя досега нямаше. Това до някаква степен засилва позициите на НЗОК в едни бъдещи спорове, но моята преценка е, че болниците имат достатъчно основания да осъдят НЗОК за надлимитна дейност като изхождам от мотивите на вече взетите решения, а те са над 15 за цялата страна и са от различни съдилища. Всички са осъдителни, макар и на различни инстанции. Повечето от решенията се позовават на това, че НЗОК не може да откаже плащането на здравно осигурено лице независимо от основанията, които използва. А това поставя за мен другия въпрос – трябва ли НЗОК да води тези дела при условие, че вече е пределна ясно, че тя ги губи поголовно. Защото тази загуба не е просто изплащане на една сума, а е съпроводена с изплащане на лихви, съдебни разноски, държавни такси, адвокатски хонорари, както и разноските по съдебно-изпълнителните дела. Всичко това води до удвояване на сумата, която НЗОК трябва да плаща. И ако преди две години от НЗОК ни казваха – добре де, ще платим, ама ни осъдете, сега, когато това е факт отказът да се изплати надлимитната дейност представлява безстопанственост и увреждане парите на здравно осигурените лица. И моят призив към здравната каса е да спре тези дела и да им изплати надлимитната дейност.

- На каква стойност възлиза надлимитната дейност?

- Има дела, които за по 50-80 хил. лв., но има и дела за над 500 хил. лв. Общата сума е над 52 млн. лв. за 2015 г., а за трите години е над 120 млн. лв. ако касата бъде осъдена по всички тези дела няма да изплати 120 млн., а 200 млн. лв. и тези 80 млн. лв. представляват пряка щета за бюджета на здравната каса и могат да бъдат избегнати, ако касата се споразумее с болниците.