Репродуктина медицина

Най-подходящо е да родите между 24 и 25 години

18-07-2018 08:38
Милена
Милена
Златкова
zlatkovamilena5@gmail.com
Най-подходящо е да родите между 24 и 25 годиниКоличеството и качеството на яйцеклетките започва да се променя след 35 години, казва д-р Мефтуне Шефкетова

Забързаното ни ежедневие все по-често отлага времето, когато момичетата решават да създадат поколение. Кога обаче е наистина късно за дете, защо, каква е промяната и как намаляват възможностите за забременяване по естествен път, разказва д-р Мефтуне Шефкетова. Тя е специалист по асистирана репродукция и „виновник" за много родени бебета в България.

- Д-р Шефкетова, кога е най-подходящата възраст за зачеване?

- Ако трябва да се влезе в клише, най-подходящата възраст за раждане при жената е между 24-25 години. С оглед на забързаното съвремие, на живота, който води съвременната жена, тази възраст за съжаление се измести малко по-напред, така че по мои наблюдения все повече момичета решават да създадат поколение около 30-35 години.

- Какво обаче се случва, ако една жена не открие своя партньор до 35 години?

- Общо взето, за да отговоря на този въпрос трябва да започна от самото начало. Всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки. От страна на женския организъм, гаметата, тоест клетката която е отговорна за създаване на поколение, е яйцеклетката. Ние като жени започваме да образуваме нашите яйцеклетки между 16-20-та гестационна седмица, още в утробата. И с течение на времето тези яйцеклетки намаляват. Само като пример ще дам, че до настъпването на пубертета всяка една жена има около 250-300 000 яйцеклетки. А до 20-та година те намаляват на около 150 000. Тоест, с течение на времето яйцеклетките намаляват като брой и за съжаление, след една определена възраст те намаляват много по-драстично. Това е възрастта 35-37 години. Тоест, ако ние не срещнем подходящия партньор до 35-37 годишна възраст, когато яйчниковият ни запас е най-добър и като брой и като качество, количеството на яйцеклетките започва да намалява от една страна и от друга страна те започват да се променят като качество.

- Репродуктивната ни възраст няма ли общо с начина, по който изглеждаме?

ВИЗИТКА

Д-р Мефтуне Шефкетова защитава специалност „Акушерство и гинекология и репродуктивна медицина" през 2009 г. в София. Още тогава репродуктивната медицина и асистираните технологии се превръщат във фокус на професионалните й интереси. В работата си през годините успешно прилага методи на лечение на репродуктивните проблеми като индукция на овулацията, интраутеринна инсеминация, стимулация за ин витро и ICSI оплождане. Членува в ESHRE (Европейската организация по човешка репродукция и ембриология). Притежава сертификат за Диагностични лапароскопии; Медицинска педагогика; Интерактивен GCP за опитни изследвания.

- За съжаление, наистина много жени се подлъгват за това, че изглеждат добре и имат менструация всеки месец. Те си мислят, че това, че имат овулация, че имат менструация, че изглеждат добре, че водят що-годе здравословен начин на живот означава, че техните яйцеклетки и техните яйчници функционират нормално. За съжаление саматата овулация и менструация след 35-37 годишна възраст се предизвиква от генетично негодни яйцеклетки. Това са т.н.анеуплоидни яйцеклетки, които са с недобро качество и, ако след този период ние решим да създаваме поколение, те или не се оплождат, или ако се оплодят дават началото на некачествен ембрион. Който от своя страна не се имплантира или, ако се имплантира съответно завършва с ранен спонтанен аборт.

- Какво можем да направим, за да предотвратим раждане на дете с увреждания?

- Това е в корелация с промяната на качеството, за която си говорихме. Тъй като те се променят генетично и ако такава яйцеклетка, генетично променена, анеуплоидна се оплоди със сперматозоид, то тя дава генетично недобър ембрион. Затова рисковете в по-късна възраст, след 35-37 години, да се роди генетично недобър плод, са по-високи". Какво се препоръчва при една бременност след 35-годишна възраст, какво трябва да се проверява и как медицината идва на помощ? Д-р Шефкетова подсеща: "Общо взето, бременната трябва много по-често да посещава лекар, който води женска консултация и съответно много по-стриктно да се следят феталните морфологии, скрининг, ако е необходимо да се направи пренатален тест, амниоцентеза, за да се избегнат рисковете от раждане на дете с генетични дефекти, малформации.

- Има ли значение начина на живот, храненето и околната среда?

- За съжаление влияе, както начинът ни на хранене (прием на по-голямо количество алкохол например), така и тютюнопушенето, или приемът на наркотични вещества. От друга страна има професии, които наистина се отразяват върху качеството на репродуктивната система. Това са работата с йонизиращи лъчения, радиоактивни вещества и естествено, психологическата страна. Стресът, на който се подлагаме, не бива да се пренебрегва.

- За какъв период от време е нормално да настъпи бременност по естествен път?

- Ако двойката е под 34-годишна възраст, при нормален полов живот (без предпазни средства), бременността трябва да настъпи от порядъка на 6 месеца. След 35-37 години този период е 1 година. Ако, разбира се, не настъпи бременност, нашият съвет е да се потърси помощ при специалист по репродуктивна медицина. Причината е, че при профилактичните прегледи, които се правят навсякъде, не е застъпена оценката на яйчниковия резерв. И даже, ако жената ходи на рутинните профилактични прегледи, които са задължителни за България, не всички колеги биха обърнали внимание на яйчниковия резерв. Общо взето яйчниковият резерв е генетично закодиран и се изчерпва с напредване на нашата възраст. Разбира се много външни фактори също влияят върху нашия яйчников резерв и те могат да предизвикат преждевремнно изчерпване. Това, както казах, са начинът хранене, на живот, професионалната среда и, не на последно място оперативните интервенции, които се налагат в областта на женската полова система. За наша радост репродуктивните способности могат да се определят бързо и лесно, стига човек да знае как да го направи. Няколко са хормоните, които изследваме. Фоликолустимулиращият хормон или още FSH, Антимюлеровия хормон (АМН), Инхибин Б, Лутеинизиращ хормон (LH), Estradiol (eстрадиол). Те разбира се трябва да се интерпретират със съответния ултразвуков преглед, който да определи вече наличния резерв.

- Има ли смисъл от замразяването на яйцеклетки?

- Замразяването на яйцеклетките, първо е възможност за момичетата, които са с преждевременно изчерпан яйчников резерв, или за момичетата, които не са срещнали своя партньор до възрастта, за която споменахме. Тъй като, както казахме изчерпването на яйчниковия резерв често е много тихо, ние няма как да го усетим по външни белези. Понякога това се случва, но понякога не. От друга страна, започнат ли да се изчерпват яйчниците, процесът е много стремглав. И тук влиза опцията да се замразят яйцеклетки. Самото замразяване се препоръчва до 34-годишна възраст. Тогава 6-7 яйцеклетки като бройка биха били достатъчни на една жена, в бъдеще да създаде поколение. Ако разбира се, тя реши да го направи на 37-38-годишна възраст, ние пак няма да откажем, имайки предвид, че яйчниците вече са започнали някаква промяна от страна на качеството , но бройката яйцеклетки, които ще препоръчаме да се замрази, са малко повече. От порядъка на 10.

- Има ли разлика между успеваемостта със собствен генетичен материал (ако са замразени яйцеклетки) и с донорски генетичен материал?

- Това вече зависи от възрастта, на която са замразени яйцеклетките. По принцип яйцеклетката остава на възрастта, на която е замразена. Ако са млади яйцеклетките, имаме голям шанс за успех. Процентите са високи. Ако обаче е замразена след 34г., там вече шансовете да се случат нещата с донорска яйцеклетка са много големи, защото донорските яйцеклетки са яйцеклетки на жени до 34-годишна възраст , за които се счита, че са качествени генетично и морфологично.



50% от онколекарствата ще са на таблетки до 2025 г.

50% от онколекарствата ще са на таблетки до 2025 г.

Те ще заместят химиотерапията, показва проучване за промяната на грижата за пациента
Японско светило оперира у нас

Японско светило оперира у нас

Уникалната инвезивна процедура бе направена в УМБАЛ „Св.Анна" – София от екипа на доц. Велчев
Хемофилия- диагнозата, която се бави

Хемофилия- диагнозата, която се бави

На 17 април Световната общност отбелязва Деня за борба с хемофилията. Тази година емблематични сгради в страната ще заблестят в червено, като цвета на кръвта в знак на съпричастност към хората с това рядко заболяване.
Иновация при колянното протезиране в

Иновация при колянното протезиране в "Св. Марина"

48 годишна жена с гонартроза е сред първите пациенти в България, която бе оперирана по най-новия метод в световен мащаб
Увеличават се пациентите с вродена глухота

Увеличават се пациентите с вродена глухота

Необходимо е да се разработи неонатален скрининг, каза проф. Диана Попова от ИСУЛ
Хващат Паркинсон още в зародиш

Хващат Паркинсон още в зародиш

Всяка година на 11 април света насочва погледа си с грижа към болните от Паркинсон. Що за заболяване е и може ли то да бъде открито навреме, попитахме началника на Клиниката по неврология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски", проф. Пенко Шотеков.
Соларна батерия е бъдещето за кохлеарния имплант

Соларна батерия е бъдещето за кохлеарния имплант

Навършиха се 20 години от първата кохлеарна имплантация у нас. Тя бе извършена от проф. Иван Ценев от ИСУЛ, който потърсихме, за да ни сподели какъв е бил пътя на кохлеарната имплантология у нас. 
Диабетиците искат повече информация

Диабетиците искат повече информация

Диабетиците се нуждаят от повече информация за диагнозата, както и от свързаните с него сърдечно-съдови заболявания (ССЗ). Това са част от основните изводи, които се налагат от проучването на (IDF).
Дете с рядка аномалия спасиха в Пирогов

Дете с рядка аномалия спасиха в Пирогов

Изграден е нов пикочен мехур на бебето, съобщиха от спешната болница
Пост при диабетици само със здравословна диета

Пост при диабетици само със здравословна диета

Вече тече трета седмица от Великденския пост. Това е период, през който вярващите християни се ограничават от консумация на храни със съдържание на животински продукти. При определени диагнози, обаче режимът може да е по-различен. Как стои въпросът при диабета, разказва д-р Енчо Енчев. Той е началник на отделението по ендокринология в УМБАЛ Бургас.
1 2 3 4 5 ... 34 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Април 2019