Разочаровани сме от становището на СО за приема

Във вторник ще внесем сигнал до доц. Тодор Чобанов, казват от Националния инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система

Крайно разочаровани сме от становището на тези две дирекции на Столична община - то може да заблуди само някой, който въобще не е чел документите.
Още в първата част на оправданието за разликата от 960 деца между таблица 1 и таблица 2 е абсолютно измислено. Твърдението на дирекциите, че в първата таблица са включени и деца с по няколко диагнози е абсолютна лъжа. В таблица 1 въобще не става въпрос за заболявания, а се говори единствено за брой деца с хронично заболяване, без значение дали дете е с едно или с пет хронични заболявания. А в таблица 2 са предоставени диагнозите единствено и само по водеща диагноза (децата с повече от една диагноза имат водеща диагноза).

Изненадани сме неприятно

от това измислено оправдание. Ако има деца с дублирани диагнози, то разликата би била още по-голяма от 960 деца.

Таблица 1
Брой на децата, приети по критерий "Хронично заболяване"
7797
Таблица 2
Брой на децата, приети по критерий "Хронично заболяване", обобщените данни по водеща диагноза, според МКБ
6837
Разликата:
Ред. Таблица.1 кол.(3) - ред. Таблица.2.кол.(3)=
Брой на децата, приети по критерий "Хронично заболяване", без МКБ
960

Тук става въпрос за проста математика - измисленото им оправдание е абсурдно както се вижда от таблицата, меко казано е, че сме потресени. Многократно сме заявявали, че работата на Столична община е да контролира директорите, а не да им търси оправдания.
Следващото твърдение на Дирекциите е, че част от заболяванията, за които сме сигнализирали са за вродени заболявания, за които има протокол от ТЕЛК и за това не са в списъка с хронични заболявания, даващи предимство за прием в детска градина.

Отново невярно твърдение на представителите

на Столична община - независимо дали детето е с ТЕЛК или с протокол от ЛКК, то диагнозата трябва да е включена в списъка със заболявания. От представените заболявания на 4057 деца, с вродени такива са само 53 деца. Изглежда жалко и смешно как си "изсмукват от пръстите" оправдание на гърба на тези 53 деца, с което да прикрият грандиозните нарушения. Бихме били щастливи, ако от Столична община не търсят постоянно оправдания на директорите, а ги контролират ефективно и започнат да търсят ефективни решения на проблема НЕДОСТИГ на МЕСТА в детските заведения.
Следващото твърдение на двете дирекции е още по-невероятно - след като са отправили искане към Министерство на здравеопазването за изготвяне на списък с хроничните заболявания и от там са им отговорили да използват този от наредбата, но след като не са им указали изрично, че не трябва да приемат и деца извън списъка, то значи, че те могат да приемат деца с всякакви диагнози.

Това е като да има знак за ограничение на скоростта,

но поради това, че под него няма табела, че не трябва да се кара с по висока скорост следователно не е задължителен. Дори прилагаме писмо от доц. д-р Тодор Чобанов, с което лично той призовава директорите да спазват стриктно списъка от заболявания. Смятаме, че трябва от Общината да контролират директорите, а не точно те да им търсят оправдание за нарушенията. МЗ няма отношение към правилата за прием на деца в общинските детски градини освен разписаните в Наредбите 3 и 8, които касаят средата на отглеждане на децата. МОН също не прави разлика дали децата са здрави и болни, което се споменава в становището на Общината. Факт е, че Столична община държи да има прием на деца с ХЗ, защото така заобикаля ДОС и здравните наредби, но СО не се постара да разпише ясен регламент кое ХЗ дава предимство и кое не. Вместо това тя се позова на наредба, която наистина ощетява деца със сериозни заболявания, някои вродени, но в крайна сметка кой, ако не МЗ е компетентен орган да решава това, кое заболяване подлежи на диспансеризация и кое не.
Следващото твърдение, че директорите на детските градини не са компетентния орган по заболяванията на децата и че се съобразяват със становищата на лекарските консултативни комисии и едва ли не това

оправдава, че се приемат деца с диагнози,

които не дават предимство. По регламент избран от Столична община, дори децата да имат протокол от ЛКК, то трябва да е включено заболяването в списъка. Работата на ЛКК е да установи има ли го заболяването или не, а работата на директорите е да проверят има ли го в списъка или не. Това е. Няма нужда от търсене на нови оправдания, че директорите не са лекари и т.н. - не се иска това от тях - просто трябва да проверят имат ли родителите протокол от ЛКК и има ли го заболяването в списъка, не се искат специални медицински умения за това. Много се надяваме, че от Столична община ще преминат към дисциплинарни наказания, насочени към директорите.
Преминаваме към следващото гръмко и твърде невярно твърдение в становището на Столична община, че цитираните в сигнала 4057 деца са приети в детските заведения въз основа на препоръчителния списък в Наредба №39, като децата имат протокол от ЛКК или ТЕЛК. Тук те разчитат, че като Наредба №39 е от 2004 година, то там ги има тези диагнози. Е да, ама не! Дори не са си направили труда да прочетат, че само една от диагнозите я има в наредбата от 2004-та година - няма ги тези заболявания нито в новия, нито в стария или който и да е списък. Това потвърждава факта, че от 2004 година Общината не иска да се занимае с това да създаде списък със заболяванията, които тя смята за значими и да допълни този на МЗ. Липсата на регламент е удобно. Това дава необятни възможности за приемане на деца със всякакви заболявания, за които лекарска комисия е издала протокол или има в наименованието си "хронично".
Последния абзац на становището на Столична община е вече абсолютно неадекватен на фона на всички данни потвърдени с документи да се твърди, че всичко е ОК - щеше да е смешно, ако не беше толкова жалко.

Още нямаме информация от какви болести

са болни 960 деца, т.е. за нас това не е видно, защото информацията за тях не беше допълнена след подаване на заявление за това.
Съгласни сме че ЕРС за децата с ХЗ не се различава от този за децата по общ ред. Тези средства се отпускат по реда на наредбата за финансирането на институциите в системата на образованието, въпреки че Столична община не спазва наредбата в частта определяща максимален брой деца в група. И ние си задаваме въпроса дали МОН би било толкова толерантно към институции, които предлагат платени образователни услуги и по същата наредба кандидатстват за финансиране, но откажат например да приемат 20% от децата без заплащане? Получаването на финансиране от МОН е под формата на възползване от монополното положение на общината. Тя не предлага услуга по ДОС, но пък закона я задължава да приема всички. Тя няма стимул да започне за предлага качествени образователни услуги, отговарящи на ДОС, защото няма конкуренция и получава финансиране въпреки това. Става въпрос за няколко милиона всяка година.

ВЪВ ВТОРНИК ЩЕ ВНЕСЕМ СИГНАЛ ДО ДОЦ. ЧОБАНОВ ЗА БЕЗОБРАЗНОТО СТАНОВИЩЕ НА ДВЕТЕ ДИРЕКЦИИ.