Раковият регистър идва при нас до три месеца
.jpg)
Съдбата на раковия регистър у нас отново е на дневен ред. Според новия стандарт за „Медицинска онкология" сега съществуващият трябва да се закрие и да се изгради нов в Националния център по обществено здраве и анализи. Кога ще бъде преместена документацията и как ще функционира новият регистър попитахме доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА.
Имахме среща с проф. Здравка Валерианова и разговаряхме за процедурата, по която ще бъде прехвърлен раковият регистър на територията на Националния център за обществено здраве и анализи. Излезе наредба, която ни задължава да приемем базата данни от този регистър и да създадем нов софтуер, който да включва допълнителни функционалности, за да отговори по-добре на нуждите за проследяване на онколечението. Защото всички знаем, че напоследък разходите за онколекарства се увеличават значително и регистърът може да послужи за един много по-сериозен контрол. С проф. Валерианова това нещо го изговорихме, уточнихме и аз съм изпратил писмо до министър Ананиев с молба и предложения за всички стъпки, които трябва да се осъществят, за да се изпълни наредбата и регистърът да дойде при нас в НЦОЗА с цялата си документация, сървър, софтеур, хадуер. Заедно с това ще започне и работа по спецификациите за провеждане на обществена поръчка и за надграждане или за създаване на нов регистър, в зависимост от преценката на специалистите.
Какви нови специфики да се включат е въпрос на уточняване,
но ние трябва да изпълним стандарта, който ни задължава да имаме такъв регистър при нас в рамките на три месеца от публикуването му. Затова се ангажираме с работа по спецификациите за тръжните документи и сме поискали в писмото до министъра съответното финансиране за провеждането на обществената поръчка да бъде заложено в нашия бюджет за следващата година. Така ще можем да проведем търга и да имаме вече един читав регистър. С проф. Валерианова много сериозно говорихме и за мотивацията на хората, които подават информация на национално ниво, тъй като сегашният регистър използва една стара система, основана на бившите онкодиспансери. Тя е работила с ежегодно субсидиране от здравното министерство, но нашата идея е това да стане част от служебните задължения на хората, които се занимават с онкозаболяванията и да влезе в длъжностните им храктеристика, а също и да бъде част от съответната клинична пътека или процедура. Защото само по този начин можем да гарантираме едно устойчиво подаване на информацията.
Изграждането на нов софтуер от съответните специалисти
струва доста пари и за целта трябва да се направи обществена поръчка. Има срокове по ЗОП, които не могат да бъдат изпълнени до края на годината, най-малкото защото самата процедура по прехвърляне на стария регистър изисква време. Въпреки това се надявам, че ние ще се вместим в сроковете на наредбата по тази задача. Що се отнася до надграждането, създаването на новия регистър, това е въпрос и на бъдеще, защото той едва ли ще бъде окончателен. Вероятно ще се наложи допълнително усъвършенстване, тъй като това е една цялостна система. Не става въпрос само за един софтуер при нас, а е обвързано и с изграждането на Нациналната здравна информационна система, която е част от оперативна програма, разработвана от министерството. Така че ние трябва да сме готови да се интегрираме със съществуващия регистър плюс изискванията за новия софтуер към бъдещата здравна електронна система.
За да организираме работата максимално бързо,
предлагаме на министъра на здравеопазването хората, които в момента поддържат регистъра в Специализираната болница по онкология, да бъдат назначени на щат при нас. Министър Ананиев трябва да разпореди прехвърлянето, като ние имаме свободни щатни бройки за това. Колко от тях ще поискат да дойдат е друг въпрос, но във всеки случай ще направим всичко възможно да запазим регистъра в този му вид и след това да го надградим съгласно новите изискавиния. Всички си даваме сметка, че той може да е с голяма научна стойност, че е създаден отдавна и е оценен от международните институции, както проф. Валерианова многократно е изтъквала. Но за нуждите, които имаме в момента, би трябвало да се направят промени. Затова очакваме, че това ще стане чрез обществена поръчка за един нов софтуер.
Една от съществените промени ще е функционирането
на регистъра в он лайн режим, т. е. в реално време. Нещо, което сега не се случва. Данните се получават от съответните регионални регистри в страната в бившите онкодиспансери по имейл и има забавяне. Идеята е да се направи така системата, че да може да се проследява лечението на онкоболните. Надавям се проф. Валерианова и екипът и да дойдат в Националния център по обществено здраве и анализи, където ще открием нов отдел „Национален раков регистър" и работата ще продължи. Правим всичко възможно регистърът да не спре, а напротив – да бъде усъвършенстван. Това е част от идеята на Националната здравна електронна система. Би трябвало да има „електронен облак", който да събира тези данни и те да могат да се ползват със съответните нива на достъп.

Кожният рак засяга все по-млади хора
Специалистите от КОЦ-Пловдив отчитат тревожен ръст на напреднали кожни тумори и подчертават нуждата от профилактика и ранна диагностика

Имаме много желаещи за участие в Генома на България
С проекта ще определим честотата на патогенни варианти за тежки генетични заболявания, които се нуждаят от ранна профилактика, диагностика и лечение, казва проф. Радка Кънева

Биомаркери са нужни за 40 лекарства у нас

Откриха генетични промени при децата с рак
Те засягат големи участъци от ДНК и допринасят за развитието на 1-6 процента от солидните тумори в педиатрията

СОНМ с нови препоръки за рака на гърдата

Смъртността от рак у нас расте

Изпълнението на раковия план се бави много

Имаме проблем с базовите онкологични терапии

Има голям недостиг на обезболяващи
