Коментар

Раковият регистър идва при нас до три месеца

13-07-2018 06:47
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Раковият регистър идва при нас до три месецаЩе поискаме подаването на информация за него да се вкара в клинична пътека, казва доц. Христо Хинков
Снимка: Ангел Желев

Съдбата на раковия регистър у нас отново е на дневен ред. Според новия стандарт за „Медицинска онкология" сега съществуващият трябва да се закрие и да се изгради нов в Националния център по обществено здраве и анализи. Кога ще бъде преместена документацията и как ще функционира новият регистър попитахме доц. Христо Хинков, директор на НЦОЗА.

Имахме среща с проф. Здравка Валерианова и разговаряхме за процедурата, по която ще бъде прехвърлен раковият регистър на територията на Националния център за обществено здраве и анализи. Излезе наредба, която ни задължава да приемем базата данни от този регистър и да създадем нов софтуер, който да включва допълнителни функционалности, за да отговори по-добре на нуждите за проследяване на онколечението. Защото всички знаем, че напоследък разходите за онколекарства се увеличават значително и регистърът може да послужи за един много по-сериозен контрол. С проф. Валерианова това нещо го изговорихме, уточнихме и аз съм изпратил писмо до министър Ананиев с молба и предложения за всички стъпки, които трябва да се осъществят, за да се изпълни наредбата и регистърът да дойде при нас в НЦОЗА с цялата си документация, сървър, софтеур, хадуер. Заедно с това ще започне и работа по спецификациите за провеждане на обществена поръчка и за надграждане или за създаване на нов регистър, в зависимост от преценката на специалистите.

Какви нови специфики да се включат е въпрос на уточняване,

но ние трябва да изпълним стандарта, който ни задължава да имаме такъв регистър при нас в рамките на три месеца от публикуването му. Затова се ангажираме с работа по спецификациите за тръжните документи и сме поискали в писмото до министъра съответното финансиране за провеждането на обществената поръчка да бъде заложено в нашия бюджет за следващата година. Така ще можем да проведем търга и да имаме вече един читав регистър. С проф. Валерианова много сериозно говорихме и за мотивацията на хората, които подават информация на национално ниво, тъй като сегашният регистър използва една стара система, основана на бившите онкодиспансери. Тя е работила с ежегодно субсидиране от здравното министерство, но нашата идея е това да стане част от служебните задължения на хората, които се занимават с онкозаболяванията и да влезе в длъжностните им храктеристика, а също и да бъде част от съответната клинична пътека или процедура. Защото само по този начин можем да гарантираме едно устойчиво подаване на информацията.


Изграждането на нов софтуер от съответните специалисти

струва доста пари и за целта трябва да се направи обществена поръчка. Има срокове по ЗОП, които не могат да бъдат изпълнени до края на годината, най-малкото защото самата процедура по прехвърляне на стария регистър изисква време. Въпреки това се надявам, че ние ще се вместим в сроковете на наредбата по тази задача. Що се отнася до надграждането, създаването на новия регистър, това е въпрос и на бъдеще, защото той едва ли ще бъде окончателен. Вероятно ще се наложи допълнително усъвършенстване, тъй като това е една цялостна система. Не става въпрос само за един софтуер при нас, а е обвързано и с изграждането на Нациналната здравна информационна система, която е част от оперативна програма, разработвана от министерството. Така че ние трябва да сме готови да се интегрираме със съществуващия регистър плюс изискванията за новия софтуер към бъдещата здравна електронна система.


За да организираме работата максимално бързо,

предлагаме на министъра на здравеопазването хората, които в момента поддържат регистъра в Специализираната болница по онкология, да бъдат назначени на щат при нас. Министър Ананиев трябва да разпореди прехвърлянето, като ние имаме свободни щатни бройки за това. Колко от тях ще поискат да дойдат е друг въпрос, но във всеки случай ще направим всичко възможно да запазим регистъра в този му вид и след това да го надградим съгласно новите изискавиния. Всички си даваме сметка, че той може да е с голяма научна стойност, че е създаден отдавна и е оценен от международните институции, както проф. Валерианова многократно е изтъквала. Но за нуждите, които имаме в момента, би трябвало да се направят промени. Затова очакваме, че това ще стане чрез обществена поръчка за един нов софтуер.


Една от съществените промени ще е функционирането

на регистъра в он лайн режим, т. е. в реално време. Нещо, което сега не се случва. Данните се получават от съответните регионални регистри в страната в бившите онкодиспансери по имейл и има забавяне. Идеята е да се направи така системата, че да може да се проследява лечението на онкоболните. Надавям се проф. Валерианова и екипът и да дойдат в Националния център по обществено здраве и анализи, където ще открием нов отдел „Национален раков регистър" и работата ще продължи. Правим всичко възможно регистърът да не спре, а напротив – да бъде усъвършенстван. Това е част от идеята на Националната здравна електронна система. Би трябвало да има „електронен облак", който да събира тези данни и те да могат да се ползват със съответните нива на достъп.



Адронен ускорител ще лекува рак

Адронен ускорител ще лекува рак

Възражда се идеята у нас да бъде построен протонен център за лечение на онкозаболявания
Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом

Имунотерапията е надежда за хората с глиобластом

Резултатите са повод за размисъл и за разчупване на съществуващите канони на конвенционално лечение в онкологията, казва д-р Емануил Найденов

След 50 фиброколоноскопията е задължителна

След 50 фиброколоноскопията е задължителна

Наличието на съдов хирург в онкохирургията дава по–голям шанс за болния, казва проф. Панайот Куртев
Всеки ден 11 жени чуват диагнозата рак на гърдaта

Всеки ден 11 жени чуват диагнозата рак на гърдaта

Октомври е месецът за борба с рака на гърдата. Какво може да направи една жена, за да се предпази от заболяването, кога трябва да се обърнем към лекар, попитахме проф. Иван Гаврилов.
Имаме шанс да обърнем съдбата на човек с рак

Имаме шанс да обърнем съдбата на човек с рак

Въпреки напредъка на медицината, онкологичните заболявания продължават да всяват ужас във всеки човек. Има ли шанс за пациентите с тумори в късен стадий, попитахме проф. Александър Юлиянов.

Тайните на коварния меланом

Тайните на коварния меланом

Когато се каже меланом на кожата, най-често хората го свързват с ултравиолетовите лъчи на слънцето и с бенките. Но дали е толкова просто, отговаря проф. Георги Чернев.

Прецизността е ключова за раковия регистър

Прецизността е ключова за раковия регистър

Той е от голямо значение за разработването на Национална програма за контрол на онкологичните заболявания, казват от СЗО

Раковият регистър увисна в правен вакуум

Раковият регистър увисна в правен вакуум

Здравното министерство го премести в НЦОЗА, там още нямат готовност за него

Изпробват ДНК тест за рак на простатата

Изпробват ДНК тест за рак на простатата

Изследване на слюнката открива високорискови гени, способни да засегнат един на всеки 100 мъже
Меланомът - имитаторът на кожни болести

Меланомът - имитаторът на кожни болести

Не всяка бенка е рак, успокояват дерматолозите, но всички казват, че със злокачествените заболявания на кожата трябва да се внимава. Защо меланомът е коварно заболяване, обяснява д-р Веселина Йорданова.
1 2 3 4 5 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Октомври 2019