Болниците без право на печалба по НЗОК

Заради експертността си се надявам д-р Дечо Дечев да получи политическа подкрепа, казва д-р Иван Кокалов

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Д-р Кокалов, какви са исканията на КНСБ към бюджета за здравеопазване през 2019 г.?

- Исканията на КНСБ са свързани най-вече със средствата, които минават през МЗ (по чл. 5 от Закона за здравето). КНСБ и Федерацията на синдикатите в здравеопазването настояваме бюджетът на МЗ в частта му "Разходи за персонал" за 2019 г. да бъде увеличен с близо 50 млн. лв. за 14 165 работещи, за да бъдат достигнати договорените в КТД "Здравеопазване" минимални начални заплати на заетите в регионалните здравни инспекции (РЗИ), домовете за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), държавните психиатрични болници (ДПБ), отделенията за трансфузионна хематология и другите второстепенни разпоредители с бюджетни средства към МЗ. За работещите в Спешна помощ, спомняте си, е поет ангажимент за поетапно увеличаване на заплатите.

Искаме около 15 млн. лв. повече, което да позволи увеличение с 10% на възнагражденията на заeтите в детското и училищното здравеопазване. В зависимост от това, което дават общините, разликите в различни населени места са от 560 до 700 лв.

- Какво е Вашето виждане за бюджета на НЗОК за догодина?

- Смятам, че за болнична помощ е необходимо увеличение с около 200 млн. лв. и с 90 млн. лв. за онколекарствата. В противен случай ще има пак дефицит. Около 100 млн. лв. ще са достатъчни за покриване на онези задължения към чужди каси, чиито падеж наближава. Известно е, че 18 месеца тези задължения не трупат лихви.

В петък сме повикани от министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, за да разгледаме предложенията за бюджет за идната година и краткосрочната прогноза до 2020 г. Тогава ще има повече яснота. Както си спомняте, министър Ананиев обеща да даде предложение да нов начин на финансиране на здравеопазването след края на председателството. Чакаме и тази негова визия.

- Колко плаща НЗОК на болниците от 1 април т.г.?

- Средно около 159 млн. лв. месечно. Но реалното число ще се види в края на годината. През юли, когато се отчита дейността от юни, ще направим преглед на дейностите на Ловешката, на Врачанската и др. болници, от които по обективни причини има пренасочване на потока пациенти към други болници. След като затвори кардиологията на Врачанската болница, хората ходят в Монтана и в София. Голяма част от пациентите на кардиологията в Ловеч отиват в Плевен. Поради това парите за тази дейност трябва да бъдат насочени към лечебните заведения, които поемат тези пациенти. Но общата за страната сума за болнична помощ е около 159-160 млн. лв. месечно.

- Стана ясно, че вероятно ще има дефицит в края на годината за лекарства, въпреки приетите различни мерки. Има ли НЗОК решение на този проблем?

- Известно е, че при начина, по който се използват онколекарствата, до 30% се изхвърлят. Лечебните заведения твърдят, че вече всички са минали на т.нар. затворени системи. Но ако е затворена системата, не виждам защо да не се използва цялото количество лекарство? То няма да се контаминира. Освен това, в болшинството от случаите терапевтичният ефект може да се постигне и с генерични лекарства, които по нищо не отстъпват на оригиналите. Разбира се, не говоря за уникални лекарства, които нямат аналог. Преди време предлагах цената на онколекарствата да бъде включена в цената на клиничните пътеки. При изготвянето на бюджета за т.г. предложих парите за онколекарства да са с около 80-100 млн. лв. повече от залегналото сега в бюджета, но на някои колеги им се видяха много парите и част насочиха към други пера. Но сега, когато правим равносметка, оказва се, че недостигът за онколекарства е толкова, колкото бяха пренасочени. Да не забравяме, че увеличението на парите за тези медикаменти идва не само от ползване на иновативни продукти или от непълноценно ползване на лекарствата. От една страна новооткритите случаи се увеличават, а от друга, благодарение на напредъка в медицината, увеличава се продължителността на живота на пациентите, което е много добра новина. Именно продължителността на живота е обективен показател и показва ефекта от лечението. Всичко това показва, че за догодина ще бъдат необходими повече пари и според мен увеличението по това перо би било добре да е поне с 90 млн. лв.
- Нужни ли са промени и във финансирането на болниците?

- От КНСБ отдавна сме казали, че е необходим специален закон за регистриране и финансиране на лечебните заведения, както е в Германия, както е във Франция и пр. Предишни екипи на МЗ се бяха съгласили, че трябва да бъде отменена търговската регистрация на лечебните заведения, но все не им стига времето. Оказа се, че имало административна пречка – болниците имали задължения, а при пререгистрация трябвало да се уредят задълженията. Според мен и това може да се уреди, тъй като след пререгистрацията може да се подпише договор с кредитора как и за колко време ще бъде обслужван кредитът. Но за това е необходима политическа воля. Според мен има и съпротива от страна на мениджмънта на болници, включително и държавни, тъй като много от тях имат като собствени болниците, които ръководят. И още нещо много важно трябва да се регламентира: от парите, които касата плаща, не трябва да се формира печалба. Българските граждани правят осигурителни вноски за здраве, а не, за да формират печалба от тези пари лечебните заведения. Ако някой иска да купува апаратура, парите могат да идват от кешови плащания или от допълнителни фондове.

Ясно е, че настоящият начин на финансиране е порочен – направихме лечебните заведения търговски дружества, накарахме лекарите да мислят повече за пари, отколкото за медицина. Ако няма промяна във финансирането, нещата трудно ще продължат. Крайно време е да бъдат въведени критерии за качество. Това ако не се направи, и медиците, и пациентите ще продължат да бъдат недоволни. Не може човек да влезе в болница, да бъде лекуван, да бъде изписан като излекуван, а след месец пак да постъпи със същата диагноза. Според мен, крайно време е да бъде направен анализ на клиничните пътеки и да се види какво от тях е полезно и как да бъде подобрено, какво да отпадне, какво ново да бъде въведено. Но е необходима политическа воля.

Друг проблем е формирането на заплатите в държавните, областните и общинските болници. Когато човек е учил за лекар, трябва да има достойно възнаграждение. Не съм против допълнителното материално стимулиране или плащането за принос, но то не бива да 3-4 пъти по-високо от заплатата. В страни от ЕС, например, има лекари, които не подписват договорените между лекарските им съюзи и здравните фондове споразумения, тъй като те са водещи специалисти, големи имена в специалността си. Те имат собствена цена. Ако такъв специалист е например кардиолог, а болницата е подписала споразумение за 100 евро за кардиологичен преглед в тази болница, този водещ специалист не може за преглед да взема повече от двойния размер на стойността, която фигурира в колективния трудов договор на лечебното заведение. т.е. в нашия пример – 200 евро. Осигурителният фонд покрива договореното, а остатъка пациентът или допълнителният му фонд плаща. Крайно време е у нас да се спре и с тези избори на екипи, защото понякога има само един екип – човек не може да избира, но си плаща за избор.

- Какви са очакванията Ви от бъдещия управител на НЗОК?

- Д-р Дечо Дечев преди всичко е експерт. Той се доказа като добър мениджър, а болницата, която ръководи от години няма задължения и дори е на печалба. Макар че човек да ръководи националната каса, която действа в цялата страна, не е като да ръководи една болница. Но важното е, че д-р Дечев е работил в касата, макар много отдавна и да има доста промени от тогава, но това е още един плюс за него. От друга страна д-р Дечев имаше доста остри изказвания по време на кабинета „Борисов-2", но въпреки това, заради експертността му се надявам да има политическа подкрепа на това, което ще прави.

- При правомощията, които в момента законът дава на управителя на НЗОК какво може да прави той?

- Вярно е, че има неща, които са уредени със закон. По време на заседанието на парламентарната комисия по здравеопазване, когато бе взето решение за прекратяване на мандата на проф. Камен Плочев, казах, че е добре да бъде променен законът и парламентът да не избира управителя на касата. Но не казвам да се върне старото положение от преди 2010 г. Тогава имаше Общо събрание, в което имаше няколко десетки членове и бе една говорилня без особен ефект. Това, че има голяма представителност, не означава, че се вземат добри решения. Контролният съвет едно време също не действаше – подаваше сигнали за нарушения, но никой не вземаше мерки.

От друга страна, сегашният Надзорен съвет на практика е Управителен, защото ние управляваме, а не надзираваме. Един Управителен съвет с представителството на всички, които внасят здравни осигуровки – работодатели, работници и служители, държава, е този, който преразпределя парите. Мястото на пациентските организации, както често съм казвал, е в контролния орган – гражданите стават пациенти, когато се разболеят, а до тогава са вносители на осигуровки. Директорът/управителят на касата да не се избира от парламента, а с конкурс, който да се провежда в касата с писмен и устен изпит, както и изпълнението на определени изисквания, разписани от Управителния съвет – образователен ценз, управленски опит и пр. В момента Народното събрание избира на практика политическа фигура, а на касата й трябва експерт с познания и умения в тази сфера и с потенциал да се справи с предизвикателствата. Друг проблем е, че от 2012 г. голяма част от служителите на НЗОК са на служебни отношения – в края на краищата това не е държавна институция, а обществена. Има хора, които вършат една и съща работа, но едните са на трудови правоотношения, а другите на служебни и вторите вземат повече пари, което създава и напрежение. Държавата внася по-малко пари от работници и работодатели и не може да командва, може да участва в управлението, но не и да командва.